Отлагането на започването на преговори с Европейския съюз има тежка цена за обществената подкрепа към проекта за евроинтеграция на Република Северна Македония, заяви президентът на страната Стево Пендарвоски в интервю за в. "Катимерини" след посещението си в Атина миналата седмица, предаде БТА.
Пендаровски, който стана първият президент на съседната страна, посетил Атина, заяви, че Гърция е най-горещият поддръжник на стремежа на Северна Македония към членство в ЕС и не скри опасенията си от продължаващата вътрешна опозиция спрямо Преспанското споразумение, което реши спора с Гърция за името на страната. Той обаче изрази оптимизъм, че дори друга партия да дойде на власт в Скопие, тя ще прилага споразумението, независимо от несъгласието си с него.
Според Пендаровски САЩ са изиграли ключова роля за постигане на споразумението, а ЕС не успява да поеме смислена роля през последните години, особено след Брекзит.
"Съпротивата спрямо споразумението беше голяма и в двете страни. Тази съпротива все още съществува, в някои части на нашето общество - със сигурност. Мисля, че Гърция все още има прояви на недоволство. В Северна Македония беше изключително трудно, защото ние трябваше да си сменим името, а не вие, и също така да променим конституцията с две трети мнозинство", посочи президентът.
Говорейки за сътрудничеството между Гърция и Северна Македония, Пендаровски изтъкна, че гръцки самолети пазят небето на съседната страна, а енергийни проекти като газовия терминал в Александруполис и новия тръбопровод от Солун до Скопие могат да помогнат за диверсификацията на енергийните доставки.
По отношение на влиянието на други страни в региона Пендаровски призна, че "има играчи извън региона и ние усетихме тяхното влияние, особено след 2018 г. (когато беше подписано Преспанското споразумение) и референдума за името".
На въпрос дали подкрепата на Гърция по отношение на присъединяването на Северна Македония към ЕС помага в този контекст, Пендаровски заяви: "В продължение на 25 години Гърция беше основната блокада. Сега тя е най-гласовитият поддръжник на нашето присъединяване към ЕС. Не само за Северна Македония, а и за целите Западни Балкани".
"Ние не напредваме към ЕС, все повече националистически сили печелят терен. Това е проблемът. Когато преговаряш с ЕС, политическият дебат е в тези рамки (...) Преди беше гръцката блокада. Сега е българската блокада. Някои обикновени хора казват: "Може би България не е сама в тази блокада. Може би най-големите и силни страни в ЕС не искат Западните Балкани да станат членки на ЕС въобще". И те се чудят дали трябва да търсят алтернативи. Но какви са алтернативите? Авторитарните, популистки, нелиберални демокрации, които някои европейски лидери предлагат?", коментира Пендаровски.
Той отговори отрицателно на въпрос дали смята, че българската блокада е последната пречка за начало на преговори с ЕС.
"Ще се опитам да обясня ситуацията като цяло в Западните Балкани (...) Босна и Херцеговина е напълно забравена (...) Сърбия и Черна гора са лакмусов тест за евроинтеграцията. Те преговарят от почти цяло десетилетие и не напредват. Последното присъединяване към ЕС беше Хърватия", заяви той.
"Аз водех кампания през 2019 г. по три точки: Преспанското споразумение, споразумение с България и закона за издигане на албанския език като втори официален език на територията на страната. Ако отида на нови избори със същата платформа, ще загубя. Хората ще кажат: "Къде е Европа сега? Какво трябва да подпишем сега?". Понеже българите твърдят, че ние сме етнически българи, говорещи български диалект. Същите чувства има и сред редовите граждани в Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово", подчерта Пендаровски.
Той отбеляза, че "по този начин европейската идея губи привлекателност заради парализирането на интеграционния процес".
"Мога да ви кажа, че ако питате хората дали ЕС е сериозен относно включването на всички нас, те ще кажат "не" в преобладаващия си брой. Заради това разминаване през изминалата година подкрепата към евроинтеграцията в моята страна спадна с 20 процента, от 85 процента на близо 65-67 процента", изтъкна Пендаровски.
