Бакалавър ще може да се учи и само 3 години
Местните власти също да финансират науката, предлага правителството
Да бъдат създадени специални магистърски програми за хора, завършили бакалавърска степен преди поне 10 г., като така се помага за тяхната допълнителна квалификация.
Това е една от мерките на образователното министерство и университетите, включена в оперативен план за прилагане на стратегията за развитието на висшето образование до 2030 г.
Планът е за следващите 10 години, а първите такива специални магистърски програми би трябвало да се появят през 2024 г., става ясно от приетия в сряда от Министерския съвет документ.
Финансиране за тези магистърски програми ще се търси както от бюджета, така и от европейски програми. Мярката е част от пакета за повече гъвкавост във висшето образование.
Да се въведе 3-годишно обучение за бакалаври, предвижда още планът. В момента за образователна степен “бакалавър” у нас се учи 4 г.
Планът предвижда да се стандартизира продължителността на обучението по едно и също професионално направление в различните вузове. Сега те имат право сами да определят колко семестъра се учи за всяка специалност.
След 3-годишния бакалавър се предвижда и въвеждането на възможност за
безплатна
магистратура
с продължителност 2 години, но само ако студентът я кара в същото професионално направление, в което е завършил бакалавърската си степен.
В момента без заплащане на каквито и да било такси е обучението само на студенти по определени от правителството защитени и приоритетни професии, като педагогиката например.
За защитените професии се предвижда и въвеждането на безплатни докторантури, както “24 часа” вече писа.
Още догодина държавата трябва да започне да подготвя промени в закони и наредби, с които да бъде въведено различно
финансиране за
университетите,
които бъдат
признати за
изследователски, и тези, които не са.
В силните икономически региони на страната пък се предвижда да бъдат създадени и местни фондове, които да финансират научни изследвания.
“Една от важните цели на плана е въвеждането на механизъм за осъвременяване и усъвършенстване на учебните планове. Това трябва да го прави всеки университет. В нашия университет го правим по няколко направления - и в новия проект за модернизация на висшето образование, и в европейската мрежа от университети, а и ние самите го правим като дейност”, коментира пред “24 часа” проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите.
Сред другите цели са подобряване на качеството и
поддържане
на система от
индикатори за
качество -
нещо, което и сега работи. Оперативният план дава някои от инструментите. Поздравления за екипа на министъра проф. Николай Денков, който е предложил и внесъл за разглеждане оперативния план.
Дигитализацията и интернационализацията са следващите теми в оперативния план. Министерството на образованието и науката отдавна стимулира подобни процеси. Описани са и възможностите за национално финансиране по международни проекти МОН помага на университетите да осигурят собственото финансиране. Това е в мрежата на европейските университети”, добави проф. Димитров.
Планът на правителството, подготвен от екипа на проф. Денков, включва и поредица мерки за модернизация на висшето образование. Предвижда се например в някои технически специалности да се включи изучаването на хуманитарни дисциплини като философия, психология и пр. В хуманитарните специалности пък ще бъде застъпено изучаването на точни науки като математиката.
Софийският и Техническият университет в топ 1200 в света
3-ма зам.-ректори ще управляват СУ до изборите
Техническият университет в София дебютира в новата световна класация на университетите на Times Higher Education (THE). В подребдата за 2022 г. място намират две от общо 52-те акредитирани висши училища у нас.
Традиционно в класацията присъства Софийският университет. И двата български вуза са класирани сред първите 1200, а под черта е вписано и Висшето училище по мениджмънт във Варна - в групата, които не са подредени с пореден номер.
Общо 1600 университета от 99 държави са оценени с точки, за да се подреди актуалният рейтинг. В топ 10 отново доминират САЩ и Великобритания, като Оксфордският университет запазва челната си позиция. Харвардският и Калифорнийският технологичен институт делят второто място, следват “Станфорд”, “Кеймбридж” и Масачузетският технологичен институт.
Пандемията е белязала рейтинга - университетите с публикувани научни медицински доклади, свързани с COVID, имат много повече цитирания, което е фактор за място в класацията.
Софийският университет ще бъде ръководен от трима от общо 6-имата си заместник-ректори, докато проф. Анастас Герджиков е в отпуск за кампанията си като кандидат за президент, научи “24 часа”. Това са доц. Георги Вълчев - зам.-ректор по учебната дейност, който отговаря за докторантите и продължаващото обучение, зам.-ректорът по информационни дейности и академичен състав проф. Елиза Стефанова и проф. Васил Маринов, който е на поста функционален ректор административна дейност.
