Тя е най-неочакваният път в Китай. Тя е магистралата с най-много инвестиции в Азия, която пресича най-дългата пустиня в света. Тя е символ на изграждането на инициативата „Един пояс, един път“, който пресича шест провинции включително и столицата на страната, и реализира стогодишната мечта на г-н Сун Ятсен, предаде "Радио Китай".
Магистралата Пекин-Урумчи, като „нефритен пояс“, се простира от обширната пустиня Гоби до северните територии на страната.
Първата копка на магистралата е поставена през септември 2012 г., а 5 години по-късно е пусната в действие. Тя улеснява транспорта на районите из маршрута и допринася за социално-икономическото им развитие.
Като един от най-важните обекти в страната след Цинхай-тибетската жп линия, извършен в районите с лоши географски условия, магистралата е пусната по целия маршрут между Пекин и Синдзян, в резултат на което разстоянието от граничния град Хоргос в Синдзян до пристанище Тиендзин се съкрати с 1300 км.
Паралелка от Синдзян в Пекин
„Вдигнах хиджаба си, за да видя твоите вежди. Веждите ти са тънки и дълги, като полумесеца над дървото…“
Популярната песен тясно свързва Пекин със Синдзян, които са разделени от хиляди километри. Авторът на песента Уан Луобин е бил ученик в пекинското средно училище „Лухъ“ през 1927 г. Сега учениците от различни етноси от Синдзян учат в това училище със стогодишна история.
Магистралата Пекин-Урумчи: Път за развитие, просперитет, щастие и сплотеност
През 2000 г. СОУ „Лухъ“ става една от 13 гимназии в страната, в които е създадена паралелка, приемаща ученици от Синдзян. Понастоящем повече от 2000 синдзянски ученици са завършили гимназии и продължили обучението си в университет. Много от тях се връщат в Синдзян след дипломирането си.
През август 2003 г. момичето Гулипостан Ясен от окръг Сълъ, район Хътиен е единствената ученичка в окръга, която е приета в пекинска гимназия. Впоследствие тя решава да стане учител. През август 2018 г. вече учителка в родния си край, тя се завръща в гимназия „Лухъ“, заедно с повече от 100 ученици от Синдзян, също нейни възпитаници.
Гулипостан Ясен ни представи, че без безкористната отдаденост на учителите, нямаше да я има днес. Затова е решила да предаде тази обич и помощ на нейните ученици, за да допринесат и те за благото на родината.
Екологията в Сайханба
„Хайде да свършим работата тук и продължим със следващата“, повика колегите си Ю Дзинбо, който е жител в автономния окръг на манджурския и монголския етнос в провинция Хъбей, където се намират известните изкуствени гори Сайханба. От 2016 г. той започва работата като горски пазач.
„През миналата година 3,3 декара с борови фиданки общо 140 хиляди бяха продадени на стойност повече от 300 хиляди юана“, каза местният селянин Тао Юенмин, „За тази година тези 400 хиляди кедрови фиданки също могат да се продадат на същата цена“, радва се той.
Преди 10 години Тао Юенмин взел под аренда 2 декара земя за засаждане на кедрови фиданки, обаче след три години упорит труд никой не показал интерес към пазара. Когато бил на ръба на отчаянието, при него дошъл технолог от горското стопанство и му избрал добри фиданки. Сега Тао Юенмин вече е експерт в сферата и е помогнал на над 10 бедни семейства да се избавят от нищетата.
Примерът на Тао е микрокосмос на двойното съдействие между горските работници и местните селяни. Партийният секретар на механизираната горска ферма Ан Чанмин каза, че от дълги години насам фермата помага на местните жители да развиват култивирането на земята, в резултат на което са създадени близо 3000 декара екологични бази с обща стойност над 700 милиона юана и годишната продукция достига 140 милиона юана. Средните годишни доходи на 4500 бедни хора са се увеличили с 5000 юана.
Моят дом е до магистралата
„Татко, ела в Ханджоу за почивните дни за Националния празник“, казва синът на 53-годишния Су Юшън в края на април. Су впоследствие планира да пътува до там с високоскоростен влак.
Су Юшън живее в село Синпинер, гр. Датун провинция Шанси, Северен Китай. Удобният транспорт дава възможност на семейството да пътува до отдалечени краища на страната и разгледа външния свят.
Преди 20 години той никога не можел да отиде никъде. След като станал шофьор на товарен камион, започнал своя живот на пътя и обиколил редица места.
Редовният маршрут на Су Юшън се простира от Вътрешна Монголия до Хъбей на всеки два дена. Пускането в действие на магистралата Пекин-Урумчи улесни много работата му. „От селото ми до входа на магистралата е само 2,5 км. Сега пътните условия са по-добри, благодарение на което спестявам както гориво, така и време“, каза Су Юшън, „Магистралата минава покрай моето село, мога да се прибера вкъщи, да хапна нещо и си поспя преди пътуването“, добави още той.
Пътуването от град Мадзуншан става все по-удобно
От въздуха участъкът Байгъда до Миншуей на магистралата, разположен в градчето Мадзуншан в автономния окръг на монголския етнос в провинция Гансу, Северозападен Китай, прилича на черен пояс пресичащ пустинята Гоби.
Мадзуншан се свързва с Вътрешна Монголия на изток и Синдзян на запад, а на север граничи с Монголия. Преди пускането на магистралата там почти нямаше нормални пътища и пътуването на местните беше изключително трудно, заяви партийният секретар на градчето Уей Хун.
През 2017 г. пускането в действие на участъка Байгъда до Миншуей изцяло промени транспортното мрежа на градчето. На 6 км северно от Мадзуншан може да достигнете до магистралата. Селските пътища, шосетата и жп линията, свързани с градчето, са повече от 1200 км, които улесняват пътуването на местните жители, каза още Уей Хун.
„Благодарение на магистралата Пекин-Урумчи всяка година десетки хиляди туристи посещават градчето, в което са разположени забележителности като древното село Миншуей, военната крепост Хейлама, така и пустинните пейзажи в Гоби“, според Уей Хун, из маршрута са открити много ресторанти и хотели, местните жители стават все по-уверени към бъдещето. Целият окръг е отворен към външния свят и става все по-богат.
Пускането на магистралата донася съвсем нов живот на селяните, живеещи из маршрута. В кварталната общност за заетост „Нов копринен път, Жебия Уджети е заета с шиенето на рокля. Тя ни представи с усмивка, че е научила уменията в окръга безплатно и започнала работа през миналия ноември. Сега тук работят общо 153 души, които са изработили повече от 400 тоалета. През свободното време тя е пазителка на границата и патрулира всеки месец по 10 дена.
