Тя е като дядо Добри от Байлово, трогнат е кметът на Стамболийски
Не понася хленчене и глезотии. Не спира да работи. Пълни автобуси с групи и ги води у нас и в чужбина на екскурзии. Когато не пътува, е на сергията си, където продава зеленчуци, фъстъци, орехи, ориз, боб. Копае в градината и произвежда част от стоката.
Това е 73-годишната Мария Дочева от Стамболийски. Преди дни тя дари 500 лева на общината и трогна кмета Георги Мараджиев. Той събра цялата администрация, за да чуят желанието на възрастната жена.
“Виждам, че в последните години много се направи за града. Тези пари са капчица, но ги давам от сърце. Общината заслужава”, казва Мария.
Жестът впечатли не само съгражданите й. Но накара мнозина да се запитат коя е тази жена, която вместо да иска, както правят много от
връстниците й ,
действа точно
обратното - дава.
Заварваме я на щанда на пазарчето в центъра на градчето.
“Бабо Маро, искам от твоите домати”, изрича мъж на средна възраст и почва да пълни торбата. Пенсионерката претегля и казва: “3 лева, Илийка!”. Човекът плаща и си тръгва доволен.
“Не съм спряла да се трудя. Идвам към 11 ч на пазарчето. Преди това си оправям къщната работа, не мога да си представя да седна - бездействието ще ме убие. Цял живот съм свикнала да работя”, разказва пенсионерката.
Редом до стоката стоят списъци с екскурзии както у нас, така и в чужбина. Прави ги самата тя. И организира пътешествия, на които е екскурзовод.
“Има много желаещи. Следващия уикенд ще водя група по маршрута Сопот - Мъглиж - Карлово - Калофер - Казанлък с нощувка, вечеря и закуска. Уреждам всичко, събирам пари, плащам”, казва наперената баба.
Запалила се по екскурзиите през 1994 г. Първоначално работела с пазарджишка фирма. После се отделила и започнала сама да организира.
“Внуците ми
пораснаха по
автобусите
Вземах ги непрекъснато. Много им угаждах, но не допусках глезотии. Ако почнат да прекаляват, само като ги погледна строго, и спират”, обяснява тя.
Сега например записва за Одрин, за Пирот и Ниш, за Румъния, където маршрутът включва Синая, замъка на Дракула, Брашов и Букурещ. За два дни струва 159 лв. Оправя се с маршрути, беседи - всичко.
“Нищо не е. Сега е пандемия и екскурзиите намаляха. Имаше години, когато съм тръгвала с по два автобуса за Европа. Докато съм в единия, разказвам за маршрута, говоря за забележителностите по пътя. Като спираме на бензиностанция за кратка почивка, събирам групите от двата автобуса и казвам: “Давам толкова минути. В толкова и толкова часа - всички по седалките!”.
После се прехвърлям в другия рейс и продължавам с обясненията”, описва организацията на пътуванията с хора. Винаги върви пред групата с вдигнат български трикольор.
“Няма да забравя, стигаме до Самуиловата крепост в Охрид. И гледам, на тази българска твърдина се вее македонско знаме. Кръвта ми кипна. Тръгнах и забих нашето знаме”, разказва баба Мария. Някои се опитали да я спрат с думите, че може да я арестуват. Тя не трепнала.
“Българи сме
и трябва да
си отстояваме
историята
и ценностите”, категорична е пенсионерката.
Спомня си как водила група в Елена за празника на свинския бут.
“Виждам, голямо хоро се вие в центъра на градчето. Младо едро момче го води, но в ръката си няма нищо. Изтичах до един щанд, купих голямо българско знаме, отидох при младежа и му го дадох: “Хайде сега, продължавай да водиш хорото, както подобава”, спомня си възрастната жена.
Планира екскурзиите внимателно и тематично. Сега готви такава до Швейцария и проучва какви са изискванията за PCR тестове. Преди Коледа ще води групи в Одрин да си напазаруват продукти за празниците.
От 9 години, откакто мъжът й се споминал, живее сама.
“Отиде си от силно вълнение - падна и умря от масивен инфаркт. Първоначално се предадох. Не можех да приема загубата. Особено когато човек е живял добре с половинката си, мъката е голяма”, разчувства се тя. Твърди, че между двамата е имало голям синхрон и разбирателство.
“Постоянно работехме заедно. Той почне нещо по двора, аз плътно до него и му помагам. Като вляза в кухнята, той до мен - реже ми продуктите, прибира ми прането”, спомня си Мария. Но си дала сметка, че животът продължава и трябва да се вземе в ръце. Захванала се повече с работа.
“Не че съм останала сама. Синът и дъщерята са в Стамболийски - имат си семейства, живеят самостоятелно. Но не мога да си представя, че ще легна на техните ръце. И дай, боже, никога да не се случва”, моли се тя.
Казва, че е силен и организиран човек. Козирог. И показва, че се е родила с рогче на челото, където действително има лека издатина.
От 3 години взела сергия на пазарчето в Стамболийски. Продава, но и помага на хора в нужда.
“Не мога да откажа, когато ми се помолят. Понеже 40 г. съм работила в бившия комбинат “Витамина”, познавам всички в града”, разказва баба Мария. Не били малко и тези, които живеели в недоимък.
“Завчера идва едно циганче и ми казва: “Бабо Миче, дай ми 2 лева, че няма с какво да си купя хляб.” “Ето, душо, вземи”, веднага му услужила.
“Често не ми ги връщат, но здраве да е”, великодушна е пенсионерката. Казва, че решението да направи дарение на общината е абсолютно искрено.
“Тези хора заслужават. От 1961 г. не съм виждала да е толкова уреден градът. Направиха прекрасни паркове, хората сядат на отдих, децата играят на воля.
Нека общината реши за какво ще ползва моето скромно дарение. Кметът ме попита какво желая да направят. Казах му - каквото те преценят”, разказва Дочева. Кметът Мараджиев е респектиран от жеста.
“Срещи като тази ме карат да се чувствам горд със съгражданите си. Тази жена заслужава дълбок поклон. Спомняте ли се дядо Добри, светеца от Байлово? Днес аз видях него в баба Мария, която може да е спокойна, че ще изпълним желанието й”, видимо развълнуван е Мараджиев. Когато реши какво да направи с парите, той щял да я попита съгласна ли е.
“Трудя се и
си изкарвам
парите, не
съм легнала
да чакам
на помощи. Пенсията ми е 482 лева, но си вадя и допълнително. Гледам си кокошчици и пиленца”, допълва тя. Твърди, че най-голямо удоволствие доставя, когато работи земята.
“Тя ни е създала и при нея ще отидем”, философски обобщава 73-годишната жена. Но отново подчертава, че не понася хора, които мърморят.
