Нужна е промяна - специализантите да бъдат приети като пълноправни лекари, казва служебният здравен министър
Още акценти в интервюто:
- Ако успеем да имунизираме повече възрастни, това ще ни позволи да махнем и мерки, и ограничения
- Имам огромната амбиция да прехвърлим повече дейности от болничната помощ в извънболничната
- За 15 г. парите се пренасочиха от малките към големите болници, това е и причина за лошите резултати с пандемията
- Бих останал редовен министър при съгласие за големи реформи
- Д-р Кацаров, останахте здравен министър и във втория кабинет, назначен от президента Радев. Какви са вашите цели за следващите поне 2 месеца?
- Първото - но то ми е наложено от обстоятелствата - е ситуацията с COVID. Ще трябва да преодолеем и тази вълна. Засега ситуацията е спокойна, добре организирана. Няма хаос с настаняването и лечението на болни. Има лекарства. Създадохме и нова амбулаторна процедура за COVID, за да намалим натиска върху болниците. Имаше доста трудности, докато я пуснем, сега има трудности, докато заработи както трябва. Но се надявам да потръгне и да помогне да се облекчи натискът.
Другият по-голям проблем, също свързан с COVID, е ваксинацията. Опитваме се да “интензифицираме” комуникационно-информационната кампания и вероятно другата седмица ще има нови инициативи - ще опитаме да убедим хората да се ваксинират. За мен най-важно е да се ваксинират възрастните хора, защото смъртността сред тях е най-голяма. Ако направим това в по-голям процент, ще можем да махнем и мерки, и ограничения. От гледна точка на COVID това са по-скоро предизвикателствата, не толкова приоритетна работа.
Иначе има две неща, които за мен са много важни. Едното също е наложено от обстоятелствата и то е, че трябва да правим проектобюджет за здравната каса и на държавния бюджет за следващата година с всички, свързани с COVID и не само, неща.
Другото е основният пакет медицински дейности, към който имам огромното желание и амбиции да прехвърлим повече дейности от болничната в извънболничната помощ. Предстои много интензивна работа в тази връзка, която ще завърши с анекс към Националния рамков договор. Предприехме една промяна в Наредбата за специализациите на младите лекари с цел да се подобрят условията на работа и да се подобри възнаграждението на специализантите, но тя сама по себе си не може да реши всички проблеми. Едната промяна, върху която искаме да работим в рамковия договор, е да направим така, че специализантите да бъдат третирани като пълноправни изпълнители на медицинска помощ.
- От лекарския съюз обаче изразяват резерви за прехвърлянето на дейности от болничната в извънболничната помощ. Това било направено, където е могло, и по-скоро са нужни повече средства.
- И двете трябват. Има създадени амбулаторни процедури, но те не работят. На документи са разписани, но продължават да се изпълняват в болниците поради разлика в цените и други обстоятелства, като например ендоскопски процедури като фиброгастроскопия и фиброколоноскопия. Има и много други дейности, които могат да се извадят, като това трябва да е обвързано с финансиране. Когато възлагаш допълнителни отговорности, трябва да има и допълнително финансиране.
Заедно с това искам да се дадат и повече възможности за изследвания в извънболничната помощ. Да не се налага заради скенер или ядрено-магнитен резонанс да влизаш в болница, т.е. да има по-голям обем от изследвания, които да се извършват амбулаторно и диагностиката да се извърши там, а не в болницата. Имам и амбицията да премахнем най-накрая тази неяснота около 24-часовото разположение на личните лекари. Всички знаем, че това няма как да се изпълнява, но то продължава да седи като нормативно изискване към тях.
- Процедурата за безплатни прегледи и лекарства обаче се оказа труднодостъпна в някои райони, където не могат да се разкрият COVID зони. Какви са причините и търсите ли решения на проблема?
- COVID зоните са допълнителна възможност. Те не отменят отговорностите на общопрактиквуащите лекари, на болниците, на спешната помощ. Ако наблизо няма COVID зона, хората ще се лекуват, както досега.
- Но семейните лекари не могат да изписват от безплатните лекарства.
- Досега никой не можеше да го прави. Сега се изписват само от медици в COVID зоните. Ако няма възможност за разкриване на COVID зона, е нормално и личните лекари да могат да се включат в този процес. Това може да се съгласува между НЗОК и лекарския съюз. Ние имахме инициативата, добрата воля и желание, а промяната зависи от тях.
- Друг проблем са липсващи на пазара медикаменти от безплатните, а и за половината от тях все пак ще се доплаща.
- Забранил съм износа на лекарствата, които най-често се използват при COVID. Надявам се това да помогне на пазара да се появят тези, които липсват, защото освен повишената консумация причина за недостига им е и реекспортът.
Лекарствата, за които говорите, не се използват толкова масово и далеч не при всички пациенти с COVID. При амбулаторното лечение говорим за леки и средно тежки случаи. Би трябвало поне половината от тях да останат само с диагностиката и наблюдението, без да им предписват лекарства.
- Разрешихте поставянето на бустерна доза. Извън препоръчаните групи друг, който желае, ще може ли да се имунизира пак?
- Да, приехме становището на разширения експертен съвет по имунопрофилактика, с което се одобрява допълнителна доза. Тя може да се постави на хора с имунен дефицит, онкоболни, възрастни хора, медици на първа линия. Трябва да са минали поне 6 месеца от имунизацията.
- За хората, които имат колебания, личният ви мотив да се ваксинирате може да бъде пример и за тях. Какъв беше той?
- Първо, че най-добрата защита се получава при преболедували и ваксинирани. Преболедувах, и то тежко, и се предполага, че съм изградил добра защита, но научната информация е, че е още по-добре, ако си и ваксиниран. Вторият мотив е възможността да пътуваш. С преболедуването я имаш до 6 месеца след него. На трето място – няма как да отправяш призиви към хората да се имунизират, а ти самият да не си.
- Къде срещате трудности в реализирането на целите си като здравен министър?
- Много трудности срещам с всяко нещо. Включително с това да убедя хората и медиите, че това, което предприемам, е добро. Генералните проблеми идват от неясната обща ситуация в страната. Трябваше да сме правителство за два месеца, а вече минаха 4, следват още 2 и не е много ясно дали няма да са повече. Тази неяснота води до липса на хоризонт. Първият ми хоризонт е бил за 2 месеца и когато планираш действия, набелязваш възможните за този период. Както стана с пожизнения ТЕЛК. Но ако предварително знаеш, че хоризонтът е по-дълъг, би могъл да планираш по-дългосрочни неща. Пречи и липсата на Народно събрание и на възможност да предложиш законови промени.
- Още с първата си пресконференция обявихте нарушенията в болница “Лозенец”, свързани с трансплантациите.
- Материалите са предадени на прокуратурата и МВР. Доколкото знам, има образувани досъдебни производства. Повече информация нямам.
- Преди 4 месеца започнахте мандата си ударно - както с разкрития, така и с уволнения. Не мога да не попитам за отстраняването на проф. Тодор Кантарджиев - в България опитните специалисти за подобна ситуация не са толкова много.
- Пенсионирах го заради навършване на пенсионната му възраст.
- Не смятате ли, че заслужаваше да получи признание за работата си, особено през последната година?
- В държавната администрация признанието е получаването на заплата и той го е получил.
- Другият “горещ картоф” са събитията в “Александровска”. Досега данните, които излизат от здравното министерство за състоянието ѝ, биват оспорвани. Къде е истината?
- Ситуацията в болницата е каквато я показаха официалните данни от извършени одити.
- Как се спряхте на д-р Атанас Атанасов за директор, на кои негови умения разчитате да изправи болницата?
- Д-р Атанасов има опит като мениджър. Познавам го отдавна. Исках да бъде външен за болницата човек, тъй като вътре се създаде напрежение между отделни групи лекари. А и няма кой знае какъв избор от добри мениджъри в здравеопазването.
- Защо решихте, че трябва да отстраните проф. Богов?
- Въпросът беше изнесен от Съвета на директорите, че са взимани решения без участието на един от членовете му, което се потвърди при проверката. Не може така да се управлява държавно дружество. Това беше основанието.
- Кога разбрахте за уволнението на проф. Асен Балтов и смятате ли, че е резонно?
- Разбрах от медиите. За освобождаването му от директорския пост решението е мое и то е обосновано достатъчно ясно с проверката и установените факти, с досиетата на болните и отчетените клинични пътеки. Тук нямам никакво колебание за действията си, които съм извършил. Що се отнася до това, че работодателят му го е отстранил като работник, този въпрос трябва да го отнесете към него. Решението не е било съгласувано с мен.
- Според медици при казуса с “Пирогов” проблемът идва от тежката документация, която изисква НЗОК, защото в някои от случаите става дума само за липсващи подписи. При заявяваното с години желание за реформи и дигитализиране в системата подобно санкциониране не е ли в обратна посока?
- Случилото се в “Пирогов” е установено по безспорен начин от НЗОК и санкцията е закономерно да се наложи. Установено е, че е отчетена неизвършена дейност за близо 1 млн. лв. Какво друго да направи в този случай принципалът на болницата, освен да смени управителя?
- Изясни ли се казусът около втория ви прием в “Пирогов”? Лекуващият ви лекар обяви, че са ви правени изследвания по пътека, без да лежите в болницата по собствено желание.
- Темата е приключена. Не съм лежал в болница, а на мое име е отчетена дейност. Това, мисля, стана ясно.
- Има ли лично отношение в решенията ви?
- Не.
- Появиха се коментари за връзка с инвеститорите на бъдещата частна болница, която ще се строи в Казичене, и затова сте дали разрешение за строеж? Така ли е?
- Не съм издал разрешение.
- Тогава НЗОК защо излиза с готовност да финансира дейности, които ще се извършват в нея?
- Защото е такъв редът, когато се подаде заявление за нова дейност, независимо дали е в нова или съществуваща болница – иска се становището на касата, на лекарския съюз. За последната година това е 39-ата такава процедура, която минава през МЗ.
Въпросът за новите болници или дейности има две страни. От юридическа гледна точка законът е предвидил определена процедура с изисквания към всеки, който желае да разкрие нови дейности, болница и пр. Когато са спазени, администрацията трябва да издаде съответното разрешение или обратното. То подлежи на съдебен контрол и ако министърът откаже или издаде разрешение, то може да бъде оспорвано в съда.
Другата страна е дали трябва да има такива ограничения, защото касата не плаща издръжка на болници. Нашата каса плаща за лечение на болни, следователно разходът ѝ не зависи от броя на болниците, а от този на болните. При средно 2 млн. хоспитализации годишно разходът ще нарасне, ако броят скочи на 4 млн., но няма никакво значение дали ще са в 100, или 200 болници.
От гледна точка на пациента колкото повече доставчици има на дадена услуга, толкова по-добре за него.
- Въпросът е защо да се строи до София, където е концентрирана най-високоспециализираната медицина, докато във всеки друг регион нуждата от подобно лечебно заведение е по-голяма.
- Така е. Има много болници, защото в НРД е записано повечето дейности да се извършват в тях. Ако го променим да се извършват в доболничната помощ, броят им ще намалее. До това страната да е на първо място по брой болници на глава от населението са довели правилата, въведени от правителствата преди нас. А това, че се строят в София, Пловдив, Варна или Бургас, е следствие на естествения поток на хората.
Едно от нещата, които може да повлияят на този процес, е да се коригира финансирането на дейности в болници в икономически затруднени региони, както е в други държави.
Нашата здравна система прави обратното. Чрез медицинските стандарти се пренасочиха парите от малките към големите болници, от изостаналите към развитите региони. Правителствата в последните 10 г. са направили така правилата, че да имаме много болници и заедно с това да са концентрирани в големите градове. Сбъркана е цялата организация на здравната система и това е една от причините за лошите резултати, включително и с пандемията, защото тя е тежко дебалансирана.
- С кое от постигнатото до момента като здравен министър се гордеете най-много?
- С всичко. Ако се върна, пак бих го направил по същия начин.
- Бихте ли останали здравен министър, ако ви поканят в редовен кабинет?
- Канили са ме два пъти за редовен кабинет. Не съм станал министър, защото бих го направил само ако има съгласие и готовност да се работи по дисбалансите, за които говорих, и промените, които трябва да се направят - да се премахне монополът на здравната каса, да създадем конкурентна среда сред осигурителите, да балансираме системата, да повишим качеството на медицинските услуги, да намалим разходите, да привлечем пациенти от други страни, които да идват да се лекуват, защото медицината е икономиката на бъдещето. Не трябва да гледаме на здравеопазването като държавен разход, а като стопанска дейност, която може да носи включително приходи в бюджета.
- А какъв е профилът на подходящия за този пост човек?
- Трябва да е политик в добрия смисъл на думата – човек, който да има сърце за проблемите на хората и разум как да ги реши.
