И Джак Никълсън се оттегли от сцената, няма памет
На един обяд през 2000 г. Керъл, дъщерята на 75-годишната Маргарет Тачър, е потресена – майка ѝ бърка фолкландския с босненския конфликт. “Щях да падна от стола. Тя имаше мозък като попивателна, чуеше ли нещо веднъж, запомняше го завинаги. А се оплете за възлов момент в живота ѝ - войната на Великобритания с Аржентина”, пише Керъл в мемоарите си.
Както често се случва, първите признаци за загубата на памет удрят бившата британска премиерка изведнъж, но се развиват с години. “Пред очите ми жената с ум като бръснач и блестящ интелект се превръщаше в безпомощно същество с объркани мисли и празен поглед”, казва дъщерята.
Положението се влошава през 2003 г., когато баща ѝ Денис умира от рак на панкреаса. Повече от десетилетие
Желязната лейди
се бори с
алцхаймер
– една от 4-те основни форми на деменция, която поваля над 10 млн. души в света годишно – по един на всеки 3,2 секунди.
Политик с мощна памет и воля, Тачър започва да забравя чутото на мига и пита за едно и също нещо безброй пъти. Засегната е главно краткосрочната ѝ памет. Бори се с думите, започва изречение и не може да го довърши. Не си спомня, че мъжът ѝ е починал, и всеки път, когато ѝ го съобщават, сгърчва лице от болка и стене. “Не можех да повярвам, смятах я за вечна, неуязвима, бронирана срещу всякакви болести”, разказва Керъл.
Тачър умира през април 2013 г. в апартамент в луксозния лондонски хотел “Риц”, за който плаща хиляди лири седмично, защото къщата ѝ в елитния квартал “Белгрейвия” става неудобна за тежко болен. До края е заобиколена от екип гледачи, не помни коя е и не познава дъщеря си.
Като причина за смъртта е посочен мозъчен удар. Но склеротичните изменения и стесняването на малките кръвоносни съдове в мозъка е в основата на много от исхемичните инсулти, обясняват лекарите.
Парадоксално Тачър попада в капана на деменцията по същото време, когато големият ѝ идеологически, политически и икономически съюзник и личен приятел Роналд
Рейгън умира от
същата болест
– алцхаймер. “В последните години съзнанието на Рони бе замъглено от болест. Този облак се вдигна. Сега той е отново себе си”, писа Тачър за смъртта му, болна, но още способна да схване какво я очаква и какъв ще бъде краят ѝ.
Слабоумието на Рейгън се точи oт края на 80-те г. чак до 2004-a, когато умира жив труп, на 93 г. Toй обяви болестта си публично през 1994 г. с думите: “Сега започвам пътуване, което ще ме отведе до залеза на живота. Бих искал да спестя на жена си Нанси този болезнен период, но…”.
През 2011 г. синът му Рон призна, че 40-ият президент на САЩ е водил битка със загубата на памет още докато е бил в Белия дом (1981-1989 г.). През 1989 г. Рейгън пада от кон, получава хематом в главата и това засилва симптомите. Разпознава все по-малко хора, сред които е жена му Нанси. До 1999 г. го виждат сегиз-тогиз да навестява близкия си офис. После изчезва от сцената и през 2001 г. здравето му е довършено от упойката при операция за счупена става. Политикът актьор, който воюваше срещу “империята на злото” СССР и подкопа Берлинската стена с призива: “Г-н Горбачов, разрушете този зид”, седна в инвалидна количка.
“Досега мълчахме за състоянието му, но мисля, че баща ми не би искал да лъжем – споделя през 2002 г. дъщеря му Пати пред Би Би Си. – Той е на легло, повечето време спи, рядко отваря очи.”
На 5 юни 2004 г. Роналд Рейгън умира от пневмония след залежаване в ръцете на съпругата си Нанси. Тъжна и съсипана от грижите по любовта на живота си, тя казва: “Бе много, много дълго сбогуване”.
Деменцията поразява безмилостно бедни и богати, интелигентни и необразовани, обикновени хора и знаменитости.
не може
да запомня
репликите си
Западането на мозъка не е свързано само с напреднала възраст. През 2014 г. гениалният актьор Робин Уилямс се обеси с колана си на 63 години и се смяташе, че причината са алкохолът и наркотиците. Но аутопсията показа прогресивна форма на деменция от вида телца на Леви (ДТЛ). Резултатът е загуба на памет, дезориентация, емоционална нестабилност, халюцинации.
Болестта на Уилямс е акутна. “Нямаше незасегната част от мозъка, бе най-опустошителната форма на ДТЛ, която съм виждал. Учуден бях, че Робин е можел да ходи и въобще да се движи”, казва проф. Брус Милър, участвал в постмортем прегледа.
Симптоми на мозъчен упадък Робин Уилямс показва 2-3 години преди да отнеме живота си. Жена му Сюзън разказва за безпричинни паникатаки, параноични пристъпи, безсъние, които са го съсипвали. Слагат му диагноза паркинсон.
Но известният с бърза мисъл, остроумие и добра памет актьор забравя и текстовете на ролите си. Не може да разбере защо блестящият му ум го предава. Това го изнервя и го прави агресивен. Усмихнатият, кротък, любезен, добронамерен
Робин Уилямс
изпада в
нервни кризи
и гневни изблици, страхува се от ужасен край. Той никога не научава диагнозата си, но усеща, че с него става нещо лошо. Следват депресия и самоубийство. Според лекарите силният му и качествен мозък го е държал на крака много по-дълго, отколкото е предполагало състоянието му.
Според някои специалисти най-разпространената форма на деменция – алцхаймер, поразява по-често умните, образованите и интелигентните. Това не е доказано, но е факт, че такива хора ѝ устояват по-дълго и с умствено натоварване отлагат дехуманизиращите ѝ последици.
През 2007 г. Тери Пратчет съобщи, че страда от рядка форма на алцхаймер. Но до смъртта си през 2015 г. на 66 години плодовитият писател на комични фентъзи успя да напише още 5 романа.
Волевият британец запази разсъдъка си почти до края, но мозъчният упадък го удари в зрението. Макар че обмисляше евтаназия, духът му остана висок. С прочутия си черен хумор каза: “Не съм толкова сляп, че да не виждам мрака”.
Тери Пратчет беше бесен,
че се прави малко за откриване
на лек срещу болестта.
“Приех алцхаймера като лична обида”, сподели той и даряваше огромни суми за търсене на терапия. В последния си пост в туитър призна неизбежното и написа: “Смъртта ми каза: Най-сетне, сър Тери, е време да тръгнем заедно”.
Към други жертви деменцията не е така милостива и води до пълно оглупяване. Ани Жирардо падаше по улицата и я унижаваха със злобни забележки: “Пак се е насвяткала”. Когато е около 70-те, дъщеря ѝ открива проблема на една ваканция в Сардиния – актрисата нарича детето си “мамо” и забравя как се плува. Умира на 79 г. безмозъчна, безсловесна и неподвижна.
Във филма “Айрис” Джуди Денч трогателно изпълни превръщането на видната философка и писателка Айрис Мърдок в объркана и зависима слабоумна старица.
Различни форми на мозъчна деградация отнесоха в гроба куп видни личности, като преди това измъчиха и тях, и близките им. Сред тях са медийният магнат Тед Търнър, Франк Синатра, актьори като прочутия мачо Чарлз Бронсън, Мики Руни, Рита Хейуърт, Омар Шариф, Питър Фолк – известния Коломбо. Сред жертвите ѝ са Уинстън Чърчил, соул певецът Боби Уомак и хиляди други знаменитости.
От деменция
почина и
митичният агент
007 Шон Конъри
Последните му снимки показаха изпит старец с хлътнали празни очи – жалка останка от страхотния мъж, по когото жените лудееха. “Не можеше да говори, да общува. Това не бе живот за него. Умря в съня си, както искаше”, казва жена му Мишлен.
Повечето жертви на болестта в напреднал стадий обаче не могат да кажат какво искат и дори кои са и как се казват. Малцина имат късмета на Тери Пратчет, който въпреки поразилия го алцхаймер запази донякъде разсъдъка си и утешаваше сродните по съдба с думите: “Възможно е да се живее добре с деменция. И да се пишат бестселъри. Като мен”.
