Преди да стане на 18 септември 2019 г. баща на “Италия вива”, която се декларира като центристка, либерална, реформистка, антипопулистка и антинационалистическа партия, Матео Ренци премина през няколко сериозни политически предизвикателства в кариерата си.
Роденият през 1975 г. в Тоскана дипломиран юрист започва навремето като провинциален секретар на Народната партия. После става координатор на флорентинската “Маргерита” (бившата политическа партия от центъра), след това - председател на провинция Флоренция, а после и кмет на града дo 2014 г.
Година по-рано Ренци беше избран за секретар на лявата Демократическа партия, а през 2014 г., когато беше 39-годишен, стана най-младият премиер в историята на Италия. След като през декември 2016 г. подаде оставката на правителството си заради неуспеха на инициирания от него конституционен референдум, Матео Ренци се оттегли и от секретариата на партията си.
През 2017 г. обаче беше преизбран повторно за неин лидер. На политическите избори през 2018 г. ДП постигна доста незадоволителни резултати, заради което Ренци пак се оттегли като лидер. Все повече се изостриха и вътрешнопартийните борби. Така през септември 2019 г., или малко след раждането на второто правителство на Джузепе Конте, Ренци обяви раждането на своето “бебе” - “Италия Вива”.
Самото име на партията е игра – то може да означава и “Да живее Италия”, и “Италия е жива”. Цветовете на партията преливат от синьо до виолетово – знак, че и тук има закачка с локацията ѝ в цветовата политическа дъга. Така Ренци напусна окончателно Демократическата партия, повличайки след себе си 27 депутати и 15 сенатори. Има и две места в Европарламента.
Бродейки в партийната си кариера между центристи и леви, в крайна сметка Ренци даде началото на
партия,
вдъхновяваща се от
съвременните идеи
на т.нар. трети път
Това е течението, което върви по стъпките на Джон Кенеди, Бил Клинтън, Тони Блеър и Барак Обама, гледайки към социалния либерализъм и отстоявайки силни проевропейски позиции.
Самият Ренци казва за партията си, че тя е млада, иновативна и феминистка, и чрез нея се лансират идеи за Италия и за Европа. Към нея се пръсъединиха стотици милениали, както наричат поколението между 1981 и 2000 г. - студенти, млади работници, т.нар. стартъпърс, които искат гласът им да се чуе.
В хартата на стойностите на партията е записано, че тя e отворена за всички мъже и жени, които се идентифицират с ценностите на либералната държава, основана върху разделението на властите и републиканската антифашистка конституция.
“Италия вива” е за равенство между половете и е силно ангажирана за това те да имат равни права и задължения. Партията на Ренци е за правова държава, в която се гарантира справедливо правосъдие и бързи процеси за всички граждани. Що се отнася до бедността – вижда разрешение на проблема чрез растеж и прогрес. Поддържа и иновациите, смята труда за фундаментално средство за премахване на неравенството и като предпоставка за реализирането на индивида и на колективното благоденствие. Затова и работните места трябва да се създават, закрилят и стимулират, тъй като икономическата инициатива и бизнес се нуждаят от подкрепа като важен инcтрумент за растежа.
Партията е в защита и на модела за отворено общество с твърдото убеждение, че италианската идентичност е плод от обмяна и споделяне на богатства, водещи до социален, културен и икономически прогрес. “Италия вива” е против национализма и протекционизма. В Европарламента тя
се присъедини
към групата
“Обнови Европа”,
родена през 2019 г.
Въпреки че е лидер на партия джудже, Ренци показа, че е брилянтен политически “хирург”. След седмици напрежение във втория кабинет “Конте”, през януари 2021 г. Ренци изтегли хората си от него и запали правителствена криза. Целта му беше изпълнена – Конте си отиде, а на негово място след ловките маневри на Ренци дойде желаният от него човек – Марио Драги.
Днес Ренци има нова амбиция – да превърне “Италия Вива” в центристка и проевропейска политическа сила по примера на френския лидер
Макрон, който
е неговата
отправна точка
открай време. “Ние от “Италия Вива” трябва да лансираме в Италия дома на добрия разум, на реформистите, на либералдемократическия свят, който във Франция разполага с Макрон, в Дания – с Маргрете Вестагер, в Белгия – с Шарл Мишел, в Люксембург – с Хавиер Бетел”, заяви Матео Ренци. Според последните проучвания за “Италия Вива” биха гласували 2% от гласоподавателите.
