С пакта от 15 септември Съединените щати и Великобритания се заеха да издигнат Австралия във военна сила и регионална опора срещу Китай. С това обаче предизвикват и оръжейна надпревара в Индо-Пасифика.
В интервю за БНР проф. Пол Роджърс, преподавател по международна сигурност от Университета в Брадфорд, направи анализ на споразумението AUKUS.
- Професор Роджърс, кои са военните подбуди Австралия да предпочете англоамериканското сътрудничество пред френското в случая с AUKUS?
- От гледна точка на Австралия - ако иска да има многоцелеви подводници с голям обсег на действие, които да се движат без необходимост от изплаване на повърхността презареждане, тя трябва да избере атомни подводници. Те са много по-скъпи. Освен това изграждането на такъв флот в Австралия ще бъде много сложно, защото е необходима голяма подготовка на кадри. А и Австралия на практика няма действаща ядрена индустрия.
Има само един реактор за изследователски цели, няма атомни електроцентрали, няма ядрени реактори във флота под никаква форма. Така че това е огромна инвестиция. Но австралийците очакват да получат от проекта способност да бъдат по-значима регионална военна сила. А Съединените щати имат голямо желание това да се случи, защото смятат Китай за все по-голямо предизвикателство в Югоизточна Азия, Източна Азия и Тихия океан.
- Как AUKUS ще засили австралийския флот? Говори се много за подводници, ракети „Томахоук“, изкуствен интелект и киберзащита. Колко време ще бъде нужно Австралия да достигне този капацитет?
- Изграждането на този капацитет ще отнеме време. Най-малко 10-15 години преди да има жизнеспособен флот с повече от една подводница. Проектът ще е дългосрочен, защото те ще трябва да изградят мащабна инфраструктура. Говори се, че подводниците ще бъдат изградени в корабостроителницата на Аделаида в Южна Австралия, но със значителна техническа помощ от Съединените щати.
Възможно е да се спрат и на британския тип атомни подводници, но според мен е малко вероятно. Основната нападателна подводница от клас „Астют“ се натъква на огромни трудности. Увеличават се разходите, има забавяне на производството, има дори механични проблеми. Докато американският клас „Вирджиния“ е много по-успешен. Затова смятам, че ще има много по-близко сътрудничество със Съединените щати.
- Означава ли всичко това, че вместо да говорим за разоръжаване, по-скоро става дума за разпространение на оръжия, а това пък да доведе до ескалация на надпреварата във въоръжаването?
Има реален риск това да стане. Ако добавите нов клас подводници към значим регионален играч, тогава очевидно Китай ще реагира, вероятно като инвестира много повече в оръжия срещу подводници. Тогава вероятно редица други държави в Югоизточна и в Източна Азия ще се замислят как да отговорят. Японците със сигурност, но също и Тайланд, Филипините, дори Сингапур, чак до Индия. Те ще наблюдават много внимателно разходите за китайските въоръжени сили.
Трябва да отчетем, че това ще е много доходоносно за големите оръжейни компании - и за американските, и за китайските. Така че вероятността за надпревара във въоръжаването във флотите в Югоизточна Азия и Западния Пасифик доста се увеличава от решението за създаване на този пакт.
- Така стигнахме неизбежно до Китай. Има ли сега по-голяма вероятност от въоръжен конфликт с Китай?
Мисля, че въоръжен конфликт е малко вероятен. Китайците не искат конфликт, но няма и да позволят други държави да представляват по-голяма заплаха за тях. Китай се развива бързо икономически и няма да минат много години, докато измести Съединените щати като водеща световна сила. Като такава сила Китай би предпочел да не харчи толкова много за отбрана, както в момента, защото би било по-добре да инвестира повече за решаването на проблемите си, които произтичат от статута на икономически гигант.
Ако се наложи обаче, Китай ще инвестира много повече в отбраната, а всеки тип надпревара във въоръжаването винаги поражда непредвидим риск от нестабилност. Макар и Китай да не желае война, рискът от война си остава и ще продължава да расте.
- Знаем ли достатъчно за военната машина на Китай? Знаем ли нещо повече какъв е капацитетът на техния флот?
Китайците имат доста голям потенциал и възможности. През последните години те имат склонност да развиват флота си в други направления като строеж на самолетоносачи и въобще на много големи и качествени бойни кораби. Но те имат и голяма подводна флотилия. За тях няма да бъде много трудно през следващите 5-10 години да увеличат, и то значително, флота си. Дали ще го направят, това е отделен въпрос. Те може би се интересуват повече от разработването на системи за засичане на подводници, в което и без това вече са доста добри.
Това, което искат да имат китайците, е способност наистина да знаят кога австралийски, американски или британски подводници са в техни води. Мисля, че това е една от областите, в които ще видим нови разработки.
- Като се имат предвид реакциите на Франция и други засегнати от AUKUS, може ли да направим заключението, че този пакт е нещо като англосаксонски геополитически опит за доминиране в Индийско-Тихоокеанския регион?
Не непременно. Очевидно Австралия със сегашното ѝ правителството, което е доста консервативно дясно, се вижда като голям играч и иска по-тясно сътрудничество със Съединените щати. Това до голяма степен е въпрос на статута, към който Канбера се стреми. Великобритания, която има сравнително малък боен флот, се концентрира изключително върху въоръжените с ядрени бойни глави кораби и върху двата си самолетоносача. Те са важни, но останалата част от британския флот е с ограничени възможности. Великобритания създаваше впечатление, че е голяма военноморска сила, но тези дни отдавна вече отминаха.
Не бива да забравяме, че французите също имат значителен интерес в Индийския и в Тихия океан и могат да бъдат значими играчи там. Да, французите са много гневни от това, което се случи. Страстите може и да поутихнат, но за известно време отношенията им с американците ще останат на ниско ниво. А тъкмо в този момент, когато Европа решава кои са приоритетите й в областта на сигурността, Обединеното кралство избра да клони повече към Съединените щати.
