Въпросът за изтеглянето на американските войски от Афганистан и последиците от това решение на президента на САЩ (БТА) продължават да са теми на американските издания.
Вестник "Вашингтон пост" извежда в заглавие на свой анализ констатацията "Докато Байдън обявява край на вечните войни на Америка, конфликтите се проточват и краят им не се вижда". Авторката отбелязва, че тази седмица президентът Байдън уверяваше световните лидери, че е сложил край на американската ера на войни срещу бунтовници, но твърдението му рязко контрастира с продължителните военни мисии, блокирали САЩ в конфликти на по-ниско ниво в Африка и Близкия изток.
Пред Общото събрание на ООН Байдън обеща да започне нов период на "непреклонна дипломация" след войната в Афганистан и да се обърне към Азия след две десетилетия на кампании срещу тероризма, започнати след атаките на 11 септември 2001 г.
За пръв път от 20 години стоя тук пред вас в момент, в който САЩ не са във война, припомня авторката казаното от Байдън от трибуната на ООН.
Междувременно обаче над 3000 американски военни са разположени в бази в Ирак и Либия, затънали са в мисии срещу "Ислямска държава", които ги излагат на опасности, включително от дронове и ракети.
А на места като Сомалия и Йемен по-малки подразделения на силите за специални операции действат съвместно с местните сили в рамките на по-сенчести мисии срещу свързани с Ал Каида бойци и периодичните удари с дронове демонстрират американската въздушна мощ.
В Афганистан служители уточняват планове за контратерористични удари от "отвъд хоризонта", ако в страната, подслонявала в миналото Ал Каида и където сега действа клон на ИД, се появи заплаха от тероризъм.
Непосредствената заплаха от тези конфликти стана очевидна и тази седмица, когато американски самолет нанесе удар срещу цел, свързана с Ал Каида, в Северозападна Сирия.
"Вашингтон пост" цитира Стивън Помпър, бивш съветник в администрацията на президента Обама, който смята, че САЩ въобще не са близо до слагане на край на тези войни, а очевидното твърдение на Байдън за обратното е "добра политика", но не е "добро управление".
По същата тема в. "Вашингтон таймс" пише, че е "време САЩ да разлюбят Пакистан" и най-сетне да премислят отношенията си с тази държава. Изданието риторично пита кой е виновен за унизителното отстъпление в Афганистан, подлото изоставяне на американски граждани заедно с афганистанци, били на страната на Америка срещу талибаните и Ал Каида, позорното отношение към съюзниците от НАТО и фаталната некомпетентност, с която беше осъществено изтеглянето? Отговорността е на Байдън, казва авторът
на "Вашингтон таймс".
Но би било несериозно да не се отчете и приносът на други за това историческо фиаско, смята изданието и изтъква, че най-изявените сред тях са пакистанските лидери.
Авторът припомня, че още президентът на Пакистан Зия ул Хак, управлявал от 1977 до смъртта си през 1988 г., въвежда законите на шериата и ислямските съдилища, назначава ислямисти на висши правителствени постове, ограничава правата на жените и религиозните малцинства, криминализира "богохулството" и добавя бой с камшик, замеряне с камъни и ампутации към списъка от наказания, налагани на хората, смятани за друговерци.
Авторът припомня, че още преди 10 години пакистанците може и да са осъждали нападения на пакистанските талибани срещу други пакистанци, но са оправдавали атаките на афганистанските талибани срещу американци. Изданието изтъква, че вече се знае със сигурност, че влиятелни фигури сред пакистанските военни и в разузнаването са помогнали за създаването на афганистанските талибани в началото на 90-те години на миналия век и са помагали за финансирането и обучението на техните бойци, дори и след американското навлизане в Афганистан през 2001 г. Авторът посочва, че в този период всяка зима афганистанскитe талибани са се оттегляли в бази в Пакистан.
"Вашингтон таймс" цитира и бившия пакистански посланик в САЩ Хюсеин Хакани, че управляващите в Пакистан може и да са лавирали между различни ислямистки фракции, давайки тласък на едни и потискайки други, но никога не са мислили да интегрират секуларистите, наричани предатели или еретици, към идеологията на Пакистан.
Авторът припомня още, че пакистанският физик А. К. Хан, бащата на незаконния ядрен арсенал на Исламабад, незаконно е прехвърлил ядрена технология към Иран, Либия и Северна Корея, а мнозина пакистанци го смятат за герой.
След безусловното отстъпление на президента Байдън пред "аморфна въоръжена паплач", както сполучливо се изрази индийският журналист Шехар Гупта, пакистанският премиер Имран Хан обяви, че "оковите на робството" са счупени. А началникът на мощното пакистанско разузнаване генерал лейтенант Фаиз Хамид беше посрещнат от талибаните в Кабул, припомня "Вашингтон таймс". Пакистанският външен министър Шах Махмуд Куреши пък се обади на новия президент на Ислямска република Иран.
Макар да е определян от САЩ като "основен съюзник извън НАТО", Пакистан поддържа близки отношения с Пекин, а неговите военни - с китайската армия. Въпреки това между 2002 и 2018 г. американското правителство предостави на Пакистан над 33 милиарда долара помощ, отбелязва "Вашингтон таймс".
Вестникът посочва, че администрацията на Тръмп е съкратила помощта за Пакистан, но широкото преосмисляне на тези разочароващи отношения е твърде закъсняло. Вярно, че е сложно - никой не иска да тласка Исламабад към заклетите врагове на Америка. Но ако пакистанските лидери са решили, че техните интереси са най-добре обслужвани като клиенти на Китай (нищо, че Пекин преследва мюсюлманите уйгури), като съюзници на империалистическия джихад на Техеран и привърженици на талибаните, Ал Каида и други ислямистки терористи, този брак не може да бъде спасен, смята изданието.
В заключение анализът изтъква, че президентът Байдън е наследил дълъг списък от грешки, лоши решения и недовършени дела, но в момента той заема поста и седи зад бюрото, където се вземат решенията.
(БТА)
