Тримата са живели в Стара Загора, служили заедно в закритата 23 вертолетна авиобаза
Десет дни след трагедията в Кот Д'Ивоар външно министерство най-после потвърди днес, макар и от неофициални източници, за смъртта на тримата български граждани, загинали при катастрофата с хеликоптер Ми-24. Имената на вертолетчиците не бяха съобщени, но беше направено уточнението, че близкие им са уведомени.
Кои са загиналите обаче е обществена тайна, тъй като близките им приемат съболезнования в социалните мрежи още от първите дни на смъртта им. Така Стара Загора научи, че и тримата мъже са служили заедно в закритата през 2002 г. 23-а вертолетна авиобаза и са живели в съседни блокове на местния квартал "Казански".
В началото съпругите на военния летец Журион Върбанов, на 56 г., и на бордния авиотехник Стоян Тодоров, на 62 г., бяха във Фейсбук, след това постът на Върбанов бе закрит. Съседи разкриха, че третият загинал е по-младият пилот Ивайло Мичев, който напоследък се преместил да живее в Плевен, тъй като бил от този край.
Вертолетната авиобаза в Стара Загора просъществува около 20 години - от 1982 до 2002 г., през 17 от тях в града е имало вертолети. Първите машини са кацнали тук през 1983 г., а последните са излетяли за летище Крумово през 2000 година. Били общо 43 съветски хеликоптера. Казват, че средната възраст на летците в базата била 28 години.
Сходна е била съдбата на тези мъже. Първо военното училище на авиацията в Долна Митрополия, после и службата в Стара Загора. Градът, в който те създават свои семейства. Журион е от Вълчедръм до Монтана, Стоян - от Огняново, Пазарджишко, Ивайло - от Плевенско. Но остават в Стара Загора.
Сега близките на загиналите не искат и да чуят за журналисти. Съседите им също се държат грубо с тях. Но и едва ли има толкова какво да се разказва.
Военните летци се пенсионират млади. Бордният авиотехник е навършил пенсионната за военните възраст във времето, когато закривали базата. Журион и Ивайло трябвало да поработят и в Крумово, но и те според правилата трябвало бързо да свалят униформите и да слязат на земята.
После какво? Млади и здрави, тези мъже съвсем естествено потърсили ново поприще. Най-често военните пенсионери стават охранители. Журион и Стоян пробвали, но явно не били удовлетворени, техните сили и умения били на друго място. Специфични знания и умения, за които в България нямало реализация, особено след като селскостопанската ни авиация почти не съществува.
По свой, най-вероятно частен път, те се наели да бъдат военни инструктори в Кот Д'Ивоар. Пилотът Журион отпреди десетина години, другите - по-отскоро. Още повече, че работата им била позната - те щели да летят на своите машини. Според бившия военен министър Красимир Каракачанов, част от някогашните вертолети, българска собственост, били продадени в африканската държава през 2011 година. Самият Стоян Тодоров дори разказвал, когато се завръщал в отпуск в родното село на съпругата си, че му се паднало да лети на същия хеликоптер, на който бил и в Стара Загора. Но и добавял, че там грижата за техниката не била както у нас, карали я по-небрежно.
За да се решат за тръгнат, със сигурност тримата са преценили добре риска между доброто заплащане в чужбина и рисковете на гурбета в тази професия. Но за това какво точно работят, мъжете не говорели. Инструктори в армията на Кот Д'Ивоар и толкоз.
Няма сигурна информация какво са правили те рано сутринта на 10 септември близо до границата с Буркина Фасо, където паднал вертолетът им. Има поне две версии за причината - или бил свален от джихадистки огън, или машината попаднала в гръмотевечна буря.
За последно Журион Върбанов се прибрал в Стара Загора тази пролет, тъй като дъщеря му била абитуриентка. Дори успял да се изяви по една от националните телевизии. Потърсил екипа, за да се оплаче, че в България не му признавали ваксините срещу COVID-19, поставени му в Кот Д'Ивоар, и го принуждавали да мине дълга карантина. След като се вдигнал шум, уредили въпроса.
В града разказват, че той, като летец-ветеран, бил сред инициаторите за това в новия парк "Артилерийски" в Стара Загора през 2016 г. да бъде приземен завинаги един от щурмовите хеликоптери Ми-24, които били някога в града, за да бъде превърнат във военен мемориал "23-а вертолетна авиобаза". Кой знае, може би скоро тази машина ще бъде натоварена и с тежката отговорност да бъде паметен знак и за тримата старозагорци, загинали на чужда земя, без да изневерят на любимата си професия и жаждата да летят...
