Реинвестирала е над 23 млн. лв. печалба
Нито стотинка просрочен дълг не отчита една от най-големите държавни университетски болници у нас - “Света Екатерина”, като този финансов успех се поддържа вече 13 години.
Наред с това за същия период от време ръководството на лечебното заведение е успяло да реинвестира в него 23,2 млн. лв. собствена печалба в нова апаратура и методи на изследвания и лечение, които поставят началото на много нови процедури у нас, включително поставянето на изкуствено сърце.
За това как се постигат такива резултати на фона на огромните просрочия, които трупат пък други болници в страната (само 5 от държавните болници са натрупали 211 млн., както “24 часа” съобщи на 16 септември), попитахме шефа на “Света Екатерина” проф. Генчо Начев.
Под неговото ръководство само за 2 г. болницата стопява натрупани от предишното ръководство над 10 млн. лв. просрочия.
“Когато през 2006 г. поех боницата,
беше с 22
млн. лв. дълг, от които 10 млн. в падеж. До 2008 г. успяхме да компенсираме всичко това и от тогава досега нямаме една стотинка в падеж”, обясни той.
В момента лечебното заведение е с общ дълг от 3,1 млн. лв., като в тях влиза както изплащането на закупена апаратура, така и разходи за персонал като заплатите за съответния месец, неплатени отпуски и др.
На този фон обаче ликвидността на болницата, т.е. парите, които има тя в банка, са два и половина пъти повече. “Те стигат да се посрещнат ситуации от порядъка дори на такива 6 месеца болницата да не работи и хората пак да си получават заплатата”, казва проф. Начев.
Да има много строг контрол на разходите - това е основополагащо за постигането на такива финансови резултати, категоричен е известният кардиолог.
“Когато се поръчва нещо, шефовете на клиниките трябва да дадат становище защо, какъв ще е икономическият ефект от това и кога ще се прояви той - след 6 месеца, година или повече. Поръчването на всичко - апаратура, консумативи, лекарства и т.н., става само с моя подпис. Второто важно нещо е, че
всяка клиника
е на отделна
стопанска
сметка
Тя знае в края на месеца какво е получила, изработила и изразходвала и съответно какво може да получи като възнаграждание, защото при нас то е обвързано с финансовия резултат от дейността на всяка отделна единица в болницата”, допълва професорът.
Сред успешните идеи за приходи на болницата е организирането на
безплатни
скринингови
прегледи в
страната,
които са в плюс и на пациентите - така хората получават лесен достъп до високоспециализирана медицина. А ако има нужда от изследвания за доуточняване на диагнозата им, те биват викани в болницата. Така навреме се установяват кардиологични заболявания, които са водещите в света като причинители на смъртност.
Друг голям проект, върху който болницата продължава работа, е разкриването на ново крило с
хеликоптерна
площадка на
покрива
и покрит паркинг. В него ще се разкрие строук център (от англ. stroke - удар) за спешно лечение на исхемичен инсулт, при който е важна медицинската намеса в първите 3 часа.
В новото крило ще се премести и Клиниката по съдова хирургия, която сега се помещава в Националната кардиологична болница.
Предвижда се изграждането и на пулмология с гръдна хирургия, като всичко това ще създаде максимално добри условия за по-лесно осъществяване на белодробни трансплантации.
