"Не би трябвало да има забавяне за влизането в Еврозоната, това е нещо, което ще се случи в бъдещето. Все още не е ясно в кой момент, но всички стъпки, които трябва да се правят, за да сме технически подготвени за това, продължавам да смятам, че трябва да се правят. От няколко години коментирам темата, хората трябва да са информирани има ползи, има и негативи, евентуално и рискове. Но тази тема с прекаленото задлъжняване, според мен, хората, които са макроикономисти не мисля, че толкова сериозно се възприема". Това каза в предаването "Лице в лице" по Би Ти Ви вицепремиерът по управление на европейските средства за Плана за възстановяване и устойчивост Атанас Пеканов. Според него, темата за "дълговата спирала" често се коментира, но това е нещо, което остава в компетенциите на финансовото министерство, дори и след влизането в Еврозоната. "Спекулира се с темата, тъй като в предишни случаи от други страни от периферита на Еврозоната преди световната икономическа криза, просто е съвпаднал периода на приемане на еврото с повишаването на задлъжняването. Но има и други страни, като Балтийските страни, които след кризата те влязоха след 2011, 2012, 2013, при тях не се е наблюдавало такова повишаване на задлъжняването. Също е важно да кажем, че не се е наблюдавало и повишаване на инфлацията, което също се спекулира като риск", каза още Пеканов. Той обясни, че т.нар. "дългов риск" не е свръзан с Еврозоната, а с националните решения в следващите години. "В края на месец юни бе публикуван плана за действия за преминаване към еврото, това е нормалната техническа стъпка, за мен най-важната част е мониторингът, контролът на цените, така че в бъдеще, когато това се случи, 2023, 2024 година, още не знаем, това ще бъде решение на бъдещото редовно правителство, в момента, в който приемем еврото, гражданите да са защитени, защото "да", ако не са, има практики, които фирмите могат да преизчислят цените нагоре, ако няма информираност на гражданите, може да има рискове", каза още Пеканов и допълни, че в рамките на предишния служебен кабинет планът, който е публикуван е взел всички най-добри практики от други страни. "Той беше публикуван и навреме, както се очакваше - 30 юни", каза Пеканов.
"Не съм чул негативен тон до сега, в последната година Еврозоната стана много по-силна. В условията на пандемия се приеха много инструменти, които от години се говореше, че трябва да има. Такива, които да помогнат на най-засегнатите от кризата страни и на по-слабите страни, какъвто е случаят с България", каза още Пеканов. "Всички стъпки, които технически се изискват, пак казвам, ще бъдат извършени, след което предстои на бъдещ редовен кабинет да реши точния момент. Той също е важно да бъде избран, от гледна точка на това дали да се присъединим по време на криза, дали по време на силна икономика, това са други дебати, които още предстои да водим".
"Не бих казал, че има вътрешна съпротива на властите, Хърватия повече бърза от нас със сигурност, това беше заложено още от предишните управляващи, но за мен е важно да кажа, че предишното решение на управляващите малко стана бързо според мен, пак казвам, че позитивите са много повече от влизане в еврото, но трябва гражданите да бъдат информирани за това, защото виждам една загриженост у тях, дали няма да се повишат цените, по друг начин да пострадат. Докато не информираме как се е случвало и в другите страни, аз съм писал през годините, това трябва да стане, за да има приемственост в обществото", каза още Пеканов.
Според него, високите нива на инфлацията са очаквани, заедно с икономическото възстановяване. "Погледнах статистиките за България за месец август инфлацията е 2,5%. В други страни е 4%, 5%, като не казвам, че това е добре, а че това са тенденциите в цяла Европа, които от една страна с икономическото възстановяване, имайте предвид, че е очакваното. В момента България е с исторически ниски нива на безработица. Когато има такива, икономиката явно се движи добре и има натиск цените да се покачват. Освен това обаче, идва и големия натиск от цените на енергетиката, които да в България се покачват, но по същия начин се покачват и на световните пазари, тук Министерство на енергетиката трябва да търси някакви варианти за регулация и помощ, но най-важното за мен е да кажем, че тези нива на инфлация повишени бяха очаквани, според мен са временни и те вървят с икономическото възстановяване", каза Пеканов. Според него, това, което трябва да се направи е да се защитят най-социално изключените граждани, слабите, тези с най-ниски доходи, които най-много понасят тази тежест. "И тук аз бих казал, че беше важна актуализацията на пенсиите, която от години не е правено, а е трябвало да се прави. И такива стъпки трябва да правим, особено във времена, в които такива тенденции са много тежки", каза Пеканов.
Притеснителната част, според него, е най-вече в сферата на енергетиката. "Покачването е както в световен мащаб, така и в България. И тук ще очакваме мерки от страна на Министерството на енергетиката. Знам, че се работи по такива и в кратък срок се надявам да се направи нещо такова", каза още вицепремиерът.
"Дали ще внеса Плана за възстановяване и устойчивост зависи от преговорите с Европейската комисия. Ние получихме зелена светлина от българска страна, има още два-три отворени въпроса. В парламента имахме дискусия около три седмици, да, конструктивни мнения се чуха, но аз не чух някой да каже: спрете, няма да го внасяте, лошо е, трябва да го преработим напълно. Същите аргументи чух и от работодатели и синдикати. Но в момента чухме много рязък тон от еввропейските институции, които казват - добре, разбираме, че ще се наложи служебен кабинет да го внесе, но ние искаме вие като служебен кабинет да се наемете с ясни дати и визия за декарбонизацията на икономиката. В сектор енергетика какво ще правите с въглищните региони, нещо което от години се чака. Дълги години България е предлагала едни палеативни решения, ще решим проблема скоро, по-късно, дългосрочно, това вече не е достатъчно. Изискват се ясни ангажименти и това са трудни решения. Малко сме изненадани, затова, че европейските институции не могат да разберат колко е трудно на едно служебно правителство да вземе едни дъгосрочни решения с висока социална цена в най-бедната страна в ЕС и тук продължават разговорите, тъй като дълги години е замитана темата под килима, а сега изведнъж трябва в буквално за седмици да се вземат решения. Опитваме се да правим срещи с всички заинтересовани страни, да вземем решение и да решим въпроса", каза още Пеканов.
"Най-вероятно ще ни върнат плана, ако няма конкретни неща свъзани със Зелената сделка, защото ние не изпълняваме именно голямата цел - а именно декарбонизация на икономиката, защото такава стратегия липсва, защото е грубо разписана от предишните управляващи в плана. Няма ясна визия как това да се случва по години. Там е заложена една крайна дата, но как това ще се случва по години не е ясно", обясни вицепремиерът. Според него, социалните партньори малко по малко осъзнават това, което стои пред българската страна. "Ние трябва или да се откажем от тези средства и да запазим ситуацията такава каквато е, което според мен не отговаря на предизвикателствата и на реалността на днешния век или да изработим такава визия и да поемем ангажименти, да продължим да работим по нея и да внесем плана и да получим тези пари. И казвам - темата е трудно, но тя е много изгодна за политическа употреба. Но ние трябва да водим тези задълбочени дебати и трябва да ги вземем в кратък срок", каза още Пеканов.
"Не само консенсус по Зелената сделка няма, няма изработен план от години. Но това ще направим сега. Трябва да защитим гражданите в региона, това е първата цел на правителството, за региона препитанието на хората да не бъде под риск, да се изградят други възможности за работа и само тогава да се поемат такива ангажименти". Според Пеканов, алтернативни мощности вече са заложени по плана. "Ние в момента изследваме и как по Фонда за справедлив преход, това са 1,2 млрд евро средства, които ще отидат само за три региона - въглищни - Стара Загора, Кюстендил и Перник, как по най-добрия начин с най-добри практики от други страни, да направим работни места, които са с достойна заплата. Това е много важно за хората в региона", каза още Пеканов. Според него, политическата ситуация в момента е несигурна и той не е наясно дали ще успеят да изработят това. "Но ние не можем да спрем процесите в държавата, които трябваше да се движат от дълги години. Ако не успеем, трябва да се движи процеса, не можем да го замразим, именно в този смисъл правим всички тези срещи, дискусии, какви алтернативи има, индустриални зони, да се търси държавно предприятие, да осигурява този преход, ако някой бъде съкратен, да има друго алтернативно работно място, това са нещата. Пак казвам, парите не са застрашени по никакъв начин. Казал съм го и друг път, ако не искаме да приемем условията сега, а решим да ги приемем другото лято, парите пак ще са там. Но аз казвам, че трябва да се бърза, защото бизнеса има нужда от тези пари. По плана не са заделени само средства за сектор "Енергетика", има важни проекти в сферата на здравеопазването, образованието и абсолютно апелирам, че трябва да вървим към решения, това, което ни спира е сектор "Енергетика" , но има много важни проекти, които трябва да се реализират. Те не са застрашени, парите ще дойдат, но е по-добре сега, отколкото другото лято", каза още Пеканов.
