Либералните подходи и зелената трансформация - как ще се промени живота на европейците във фокуса на форума “Врана икономически форум”
“България е прекрасна държава, а зелената трансформация ще й даде нов тласък за развитие. Убеден съм, че разговорът по този така важен за Европа въпрос трябва да продължи в следващите месеци активно, защото той е част от нашето бъдеще.” Това каза Мартин Коте, директор Източна и Югоизточна Европа на фондация “Фридрих Науман”, по време на третото издание на “Врана икономически форум - Vrana Economic Council 2021: Reforms to Support the European Green Deal”. Организатори са Либералният институт за политически анализи /ЛИПА/ в сътрудничество с Европейския либерален форум.
Конференцията се проведе в хибриден формат в градината на двореца Врана в София.
Икономическият форум “Vrana Economic Council” беше учреден през 2013 г. във Врана и специални гости тогава бяха Цар Симеон II и бившият премиер на Кралство Белгия г-н Ги Ферховстад.
Целта на конференцията тази година е да се обсъдят либералните подходи към зелената трансформация на европейската икономика. Участниците дискутираха предизвикателствата и възможностите, които Зелената сделка носи за други сектори на икономиката. Добре известно е, че готовността и общественото отношение към зелените политики не са еднакви в различните държави-членки на ЕС.
Във форума участваха лектори от пет европейски държави. Сред тях Зорница Русинова - председател на Икономическия и социален съвет на Република България, Шарка Прат - директор на Института за политика и общество от Чехия, Биляна Манолова - вицепрезидент на българо-испанската търговска камара, Каролин Вердуин - старши съветник по климат и енергетика от Нидерландия, доц. д-р. Атанас Георгиев - Декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Нлимент Охридски“, Александър Дж. Клайн - преподавател в университета Херцлия в Тел Авив и е бивш съветник на правителството на Румъния по въпросите на устойчивото развитие, Мариус Гобе - представител на младите либерални зелени от Швейцария и други. Модератор на събитието беше Илия Лингорски, член на ЛИПА.
“Темата е изключително важна за цяла Европа и за нас либералите. Много въпроси ще бъдат задавани от популистите и на тях трябва да има адекватни отговори. Защото ползите от тази голяма икономическа трансформация са огромни, но са важни и условията, при които тя ще се осъществи, цената, която ще плати всеки един европеец”, коментира Милош Ходун, втори вицепрезидент на Европейския либерален форум.
Приветствие към участниците поднесе и Илхан Кючук, председател на АЛДЕ. “Това е стратегически документ, който засяга всички европейци. Имаме уникалната възможност да се справим с някои важни предизвикателства. Зелената сделка обхваща голяма част от живота ни, защото на практика означава пълен реинженеринг на българската икономика, на целия ни живот. Промяната ще засегне енергетиката, селското стопанство и транспорта, всеки сектор от живота ни и трябва активно да работим”, каза Кючук.
Според Зорница Русинова в последните месеци не може да започне дебат по темата заради сложната политическа обстановка.
“Темата за зелената трансформация не стига само до съдбата на Мариците, тя е огромна и е водеща за Европа. Тя ще преструктурира енергетиката ни, но и всички останали сектори”, коментира Русинова, която каза, че Зелената сделка е сред приоритетите на оглавявания от нея съвет.
За предизвикателствата пред бизнеса говори Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет.
“Енергетиката, която имахме беше централизирана. В момента има нов концептуален модел за бъдещето на енергетиката, която ще е много по-либерализирана. Ако трябва да децентрализираме, са ни необходими иновации, финансиране от банкови институции и корпорации, както и ново обществено съгласие, колко сме готови да заплатим. Либерализацията означава, че ще има възможности за иновативни бизнеси, които ще предлагат решения. Решения за зареждане на автомобили, модели, за батерии в дома ни, с които ще получаваме ток, но на фиксирана цена и много други. За да се случи това, трябва да имаме регулаторни и финансови модели. Важно е европейското съгласие по темата да продължи, за да не се разочарова гражданското общество”, каза Георгиев.
“Най-голямото неравенство днес между Изтока и Запада е в устойчивото развитие. Хвърлянето на пари може малко да подобри нещата, но трябва ангажиране и участие”, каза по време на дискусията Александър Клайн.
Според доц. Теодор Атанасов от Стопанския факултет на СУ “Климент Охридски” зелената сделка предполага промени в потреблението, важна част, която се пропуска.
