Талибаните обявиха вчера сформирането на временно правителство на Афганистан, съставено изцяло от мъже и ветерани от твърдолинейното им управление през 90-те години на миналия век и 20-годишната битка срещу водената от САЩ коалиция. Това е ход, който едва ли ще им спечели международната подкрепа, от която новите лидери така отчаяно се нуждаят, за да избегнат икономически срив, предаде БТА.
Сираджудин Хакани беше назначен за министър в ключовото вътрешно министерство. Той е в списъка на най-търсените на ФБР с награда от 5 милиона долара за главата му и се предполага, че все още държи поне един американски заложник. Той беше лидер на всяващата страх мрежа "Хакани", която е обвинявана за множество смъртоносни атаки и отвличания.
Обявяването на новото правителство дойде часове след като талибаните стреляха във въздуха, за да разпръснат протестиращи в столицата Кабул и арестуваха няколко журналисти. Това беше вторият път за по-малко от седмица, когато те използваха груба сила, за да разпръснат демонстрация.
Липсата на етническа представителност в кабинета, чиито членове са основно представители на доминиращата в Афганистан пущунска етническа група, също изглежда ще спъне поддръжката му от чужбина.
До 80 процента от афганистанският бюджет идват от международната общност и продължаващата от известно време икономическа криза се влоши през последните месеци. Почти ежедневни полети от Катар внасят хуманитарна помощ, но нуждата е огромна и талибаните едва ли могат да си позволят изолация.
По време на обявяването на кабинета говорителят на талибаните Забиула Муджахид подчерта, че назначенията са временни. Той не каза колко дълго ще служат министрите и какъв би бил стимулът за промяна.
Откакто превзеха Афганистан в средата на август след изтеглянето на американските военни, талибаните не дават знак, че ще проведат избори.
Държавният департамент на САЩ в свое изявление изрази загриженост, че в състава на кабинета са включени само талибани, няма жени и влизат личности със смущаващо минало, но каза, че за новата администрация ще бъде съдено по делата й.
Временният премиер молла Хасан Ахунд беше начело на талибанското правителство в Кабул и по времето на последните години на неговото предишно управление. Молла Абдул Гани Барадар, който водеше преговорите със САЩ и подписа сделката, която доведе до изтеглянето, ще е един от заместниците на Ахунд.
Политическа декларация, която беше публикувана заедно с обявяването на кабинета, имаше за цел да разсее страховете на съседите на Афганистан и останалия свят, но едва ли ще успокои страховете на жените, които не получиха дори един пост.
"Нашето съобщение към съседите ни, региона и света е, че афганистанска земя няма да бъде използвана в срещу сигурността на никоя друга страна", се казва в декларацията.
Тя призова чуждестранни дипломати, посолства, консулства и хуманитарни организации да се завърнат в Афганистан. Според нея "присъствието им в страната е необходимо".
Декларацията споменава защитата на правата на малцинствата и хората в неравностойно положение и обещава образование "за всички сънародници в рамките на шериата". В трите страници на документа не се споменават жените.
Абдул Салам Ханафи, етнически узбек, беше назначен на поста втори заместник на Хасан Ахунд. Той е дългогодишен член на талибаните и е малко вероятно да задоволи исканията за приобщаване и представителност на малцинствата.
Освен Хакани, който е на чело на полицията, другият висш пост в сигурността - министър на отбраната - беше даден на молла Мохамад Якуб, синът на основателя на талибаните и почти митична фигура молла Мохамад Омар.
Мрежата "Хакани", която доминира в по-голямата част от Източен Афганистан, е обвинявана за драматични атаки в Кабул през последните две десетилетия и в организирането на отвличания, често на американци. Според Вашингтон мрежата все още държи в плен Марк Фрерикс, цивилен подизпълнител, който беше отвлечен през януари 2020 г. и оттогава е в неизвестност.
Новият външен министър ще бъде Амир Хан Мотаки, друга видна фигура от последния път, когато талибаните бяха на власт. Предвид липсата на представителност в кабинета, той е изправен пред трудна задача.
Изборът на министри в кабинета не зачете многото гласове, които призоваваха за приобщаване и умереност. Вместо това изглежда той е поклон пред десетките хиляди талибански бойци, за които е трудно да приемат фигури от предишни правителства, които те смятат за корумпирани и вярват, че са били призовани да ги свалят от власт.
Но, въпреки че кабинетът е доминиран от етнически пущуни, военните сили на талибаните изглежда вече са придобили известно разнообразие. Техните редици са значително подсилени от етнически таджики и узбеки. Това може да е причината за изненадващата победа на талибаните в населената с предимно таджики провинция Бадахшан, която те превзеха почти без бой. По време на предишното им управление това беше единствената провинция, която не беше под техен контрол.
