Силна стрелба с автоматични оръжия отекна тази сутрин в центъра на Конакри, столицата на Гвинея; по улиците имаше много войници, казаха очевидци за Франс прес.
Все още не са ясни причините за нарасналото напрежение в центъра на града, където се намират канцеларията на президента, сградите на държавните институции и бизнес офисите, предаде БТА.
Военен източник каза, че единственият мост, който свързва централния квартал Калум с останалата част от града, е затворен и пазен от множество войници, някои тежко въоръжени, предаде Ройтерс. В Калум се намират повечето министерства и президентският дворец.
Висш правителствен служител увери, че президентът Алфа Конде e добре, но не даде подробности.
Властите засега не коментират твърде неясната ситуация, посочва АФП.
Жители на Калум съобщиха на АФП по телефона за постоянна стрелба. Пожелали анонимност от съображения за сигурност, те казаха, че са видели как войници нареждат на местните хора да се върнат по домовете си и да не излизат навън.
Гвинея, разположена в Западна Африка, една от най-бедните страни в света въпреки значителните си природни богатства. Вече от месеци тя е в дълбока икономическа и политическа криза, изострена от коронавирусната пандемия.
Президентът Конде се кандидатира на 18 октомври 2020 г. за трети мандат, което предизвика преди и след изборите месеци на напрежение, довело до десетки убити в страната, ставала неведнъж арена на кръвопролитни политически сблъсъци. Десетки опозиционери бяха арестувани.
Осемдесет и три годишният Конде окончателно бе провъзгласен за трети път за президент на 7 ноември въпреки усилията на основния му съперник Селу Дален Диало и още трима други кандидати, които заявиха, че при изборите са били допуснати редица нарушения.
Правозащитници осъждат Конде заради авторитарен уклон през последните години, поставящ според тях под въпрос постиженията от началото на неговото управление.
В миналото опозиционер, хвърлен в затвора и дори осъден на смърт, Конде стана през 2010 г. първият демократично избран президент след десетилетия авторитарни режими.
През 2008 г. военните бяха взели властта със сила след смъртта на президента Лансана Конте.
Според неговите противници и мнозина защитници на демокрацията Алфа Конде е станал един от онези африкански лидери, които се задържат на власт след предвидения срок, използвайки все по-често правни аргументи.
През март 2020 г. - въпреки силните още тогава протести, той наложи приемането на нова конституция, която според него самия има за цел "да модернизира институциите" и по-специално да даде на жените и младите хора по-голяма роля в обществения живот.
Опозицията заклейми тази инициатива като конституционен "държавен преврат". Протестите неведнъж бяха сурово потушавани.
Конде твърди, че е осигурил напредък в сферата на човешките права и е възстановил страната, съсипана в началото на управлението му.
През октомври 2020 г. той отхвърли пред френски радиостанции упреците, че смята да установи "доживотно президентство". Теоретично новата конституция му дава възможност след шест години да се кандидатира отново, но той не коментира въпроса.
