Животът му бе посветен на науката, техническото образование и семейството, казват колегите и приятелите му
Биографични бележки
Чл.-кор.проф. д-р инж. Любомир Цонев Калев е основоположник на научните направления “Технология на машиностроителните материали” и “Заваряване на металите” в Техническия университет - София, както и на научната школа по заваряемост на металите в България.
Той е роден на 26 август 1921 г. в София. През 1945 г. завършва машинно инженерство във Висшето техническо училище – Мюнхен, Германия. През същата година постъпва като първия хоноруван асистент в катедра “Механична технология и фабрична организация” на Държавната политехника в София, оглавявана от проф. Ангел Балевски, а на 29 май 1946 г. става редовен асистент в същата катедра. През 1948 г. той защитава докторат (д-р инж.) във Висшето техническо училище – Виена. През 1954 г. се хабилитира като доцент, от 1965 г. е професор по “Технология на металите” във ВМЕИ. Член-кореспондент на БАН е от 1977 г. Гост-професор в университети и висши технически училища в Чехословакия, Магдебург и Варнемюнде (ГДР), Аахен (ФРГ), Колумбус – щата Охайо (САЩ). Пенсионира се през 1988 г. Лекционната зала 3129 в бл. 3 на сградата на Техническия университет и лабораторията по “Металознание и технология на материалите” във ВТУ “Тодор Каблешков” - София, носят името на проф. Любомир Калев.
Уважаван колега
и преподавател
В своето възпоменателно слово при погребението през март 1996 г. ръководителят на катедра „Металознание и технология на металите в Техническия университет по това време - уважаваният чл. -кор. проф. Димитър Бучков, отбелязва:
„Почти половин век проф. Калев беше неотлъчно между нас, в колектива на катедра „Металознание и технология на металите. Ще споделя няколко думи за личността Калев, които изникват в съзнанието ми по този печален повод, събрал ни днес. Висок, строен, представителен мъж, сдържан, с овладени маниери и поведение, той внушаваше уважение, доверие и респект. За нас, неговите по-млади ученици и колеги, бе удоволствие да общуваме с него, да присъстваме и контактуваме с други хора, институции и организации у нас и в чужбина. Неосъзнато чувствахме как ни приемат, доверяват ни се, искрено желаят по-нататъшни контакти и сътрудничество. Това ни изпълваше с радост, гордост и достойнство. Но не само това. Личността Калев беше човек на отговорността, на съвестното и отговорното изпълнение на поети задължения, в основата на което лежаха изключителното му трудолюбие, акуратност и организираност. Той не беше празнословец...
Професор Калев беше носител на истински академизъм и колегиалност в катедрата. Той е един от пионерите, създателите на инженерното образование у нас, в частност на машинното инженерство. Той е един от тези, които „на гола поляна започват нов строеж, с минимален, дори нищожен опит. На младия инженер, станал преподавател, а и на младите тогава професори е легнала изключително отговорна задача.Той става носител на европейската система на инженерното образование, развива и запазва неговата специфика, изразяваща се главно в широкопрофилност и фундаменталност на обучението, запазена в основни линии и до днес.
Пътят, който извървя професор Калев, обусловен от историческия път на развитие на нашето инженерно образование, го направи широко скроен професионалист, системен в обобщенията и подхода за решаване на проблемите. Този път и натрупаният професионален опит го доведоха и до намирането на едно от най-перспективните и бързо развиващите се научни направления в съвременното материалознание – заваряването.
Проф. Калев определи и насочи своите ученици и сътрудници към най-съществения проблем на съвременното заваряване. Заваръчната общност у нас може спокойно да заяви – ние имаме българска школа в областта на заваряемостта, получила международно признание. Той съумя да установи широки международни контакти и да получи световно признание. Затова беше постоянен член и двукратен вицепрезидент на ръководния орган на авторитетния Международен институт по заваряване.
В книгата си „Личности и събития в катедра „Материалознание и технология на материалите – Технически университет (спомени за моите първоучители и сподвижници) авторът проф. д-р Виктор Анчев отбелязва:
„Проф. Любомир Калев беше много интелигентен и начетен мъж, висококомпетентен в областта на заваряването, световноизвестен учен, много трудолюбив човек и добър преподавател. Помня го като висок, строен, хубав мъж, с приятно, леко зачервено лице, със светли очи, високо широко чело и права, леко вълнообразна коса. По устните му се стайваше лека усмивка. Гласът му беше възтънък, малко глух, не много висок. Ходеше със стегната изправена походка, като излъчваше известна аристократичност. Винаги беше елегантно облечен – в костюм и с вратовръзка. Не слагаше бяла престилка при четене на лекции. Като управленец проф. Любомир Калев се отличаваше с гъвкавост и толерантност при решаване на проблемите на колегите...
Български съюз по заваряване
Една от организациите, за чието създаване и развитие през годините проф. Калев отдава знания, сили и енергия, е Българският съюз по заваряване (БСЗ). Това е професионалната организация на инженерите, специалистите и компаниите, които работят в сферата на една от ключовите технологии на металите - заваряването и сродните му техники.
Съюзът води началото си от 1949 година като отдел “Заваряване” към секция “Машиностроене” на Научно-техническите съюзи. От 1991 г. БСЗ се регистрира като независима неправителствена, неполитическа организация, наследява опита и традициите в бранша, спомага за въвеждане и прилагане на eвропейските и международните стандарти и добрите практики в България.
БСЗ е член на Международния институт по заваряване (IIW) от 1960 г. и на Европейската федерация по заваряване (EWF) от 1990 г. От 2005 г. БСЗ е “поддържащ” член на Австралийския институт за заваръчни технологии WTIA.
Председателят на БСЗ д-р инж. Марин Белоев казва:
“В годината, когато отбелязваме стогодишнината от рождението на проф. Калев - нашия учител, колега и създател на професионалната ни организация, можем да заявим, че завещаната ни от него мисия - да издигаме престижа на професията, да споделяме полезния опит, да вдъхновяваме млади специалисти, които ще развиват заваръчната индустрия в България напред - е изпълнена.
През всичките години на съществуването си ние следваме неотклонно целите, които организацията си поставя:
- Повишаване нивото и качеството на заваряването в България;
- Защита на правата и интересите на заварчиците и специалистите в отрасъла и издигане на обществения престиж на професията;
- Нормативно регламентиране на дейността заваряване и свързаните с нея производни дейности и спомагане за привеждането им към съвременните международни изисквания и практики;
- Подпомагане процеса на повишаване на професионалното ниво на висшия ръководен персонал по заваряване и квалификацията на заварчиците;
- Постоянно партньорство с университети, научни институти и бизнеса, като насърчава и съдейства за въвеждането на научни изследвания и технологии, имащи отношение към заваръчното производство;
- Поддържане на контактите и членството с Международния институт по заваряване (IIW) и Европейската федерация по заваряване (EWF);
- Поддържане дейността на Българския център за квалификация по заваряване (БЦКЗ) като национално оторизирано звено от Международния оторизиращ борд (IAB);
- Създаване и поддържане на връзки и осъществяване на съвместна дейност с наши и международни организации, имащи предмет на дейност, сходнен с този на БСЗ.
Българските инженери и специалисти по заваряване са съществена част от инженерния и технологичния елит на страната ни, за което съществен принос има наследството, завещано от нашия незабравим учител проф. Любомир Калев.”
Административна дейност, награди и книги
В своята близо петдесет годишна дейност като преподавател, учен и общественик проф. Любомир Калев заема различни ръководни позиции в Техническия университет - София, създаден през 1946 г. като Държавна политехника, по-късно Висш машинно-електротехнически институт, а също в Българската академия на науките и други организации:
- Зам. ръководител на катедра “Металознание и технология на металите” (1961 – 1988)
- Зам. декан на Машиннотехнологичния факултет (1963 – 1966), декан (1966 – 1970)
- Зам. ректор на Висшия машинно-електротехнически институт (1970 – 1972)
- Ръководител на научната секция “Заваряване на металите” в Института по металознание и технология на металите – БАН (1970 – 1988), и зам. директор на отделението “Технически науки” при БАН (1980 – 1982)
- Член на Управителния съвет на Международния институт по заваряване (IIW) (1966 – 1988) и два пъти негов вицепрезидент (1969 – 1972 и 1985 – 1987)
- Председател на Българския съюз по заваряване (1991 – 1994)
- Председател на научната секция по заваряване при НТС по машиностроене (1965 – 1992)
Проф. Любомир Калев е лауреат на Димитровска награда (1980 г.) и носител на званието “заслужил деятел на техниката”(1987 г.). Носител на орден “Кирил и Методий – I степен” (1981 г.) и много други отличия за дейността си.
Автор и съавтор е на много научни публикации, 31 авторски свидетелства и 6 патента в чужбина.
Написал е учебниците:
- “Практическа металография” (1951)
- “Висококачествени нелегирани чугуни” (1954, съавтор Ангел Балевски)
- “Въведение в технологията на леярството” (1957)
- “Технология на металите” (1958, 1964)
- “Въведение в технологията на леярството” (1959)
- “Заваряване на металите” (1964)
- “Технология на металите” (1963, 1966, 1970, съавтори Щерю Стоянов, Вълю Бонев, Михаил Попов)
- “Техника и технология на заваряването” (1968, съавтор Александър Желев)
- “Механична технология” (1971, съавтори Христо Кортенски, Щерю Стоянов)
- “Технология на машиностроителните материали” (1974, 1987)
- “Справочник по заваряване. Том 1” (1981, съавтори К. Велков, Я. Докев, А. Желев, В. Калканджиев, Н. Лолов, С. Серафимов, Ц. Стойнов)
- “Справочник по заваряване. Том 2” (1982, съавтори К. Алексиев, К. Велков, А. Желев, Л. Каменова, Ив. Коларов, Й. Костадинов, Н. Лолов, Ст. Христов)
Семейството
Съпруга - Емилия Калева (починала няколко дни преди отпечатването на тази публикация), и син д-р инж. Кирил Калев:
“В деня на 100-годишнината от рождението на нашия скъп съпруг и баща сме изпълнени с благодарност и любов към неговата всеотдайност, пълноценен живот с нас. Присъствието и спомените са живи в сърцата ни и до днес! Благодарим на всички роднини, приятели, колеги и сподвижници в неговата многостранна дейност като преподавател и учител, учен, общественик, които го помнят и продължават дейността му, така както живя 75 години - отдаден на студентите си, вярата в науката и образованието, любовта към семейството и приятелите!
Поклон пред светлата му памет!”
