Български институт по правни въпроси, изпрати писмо до депутатите, с което напомни за процедура за избор на 2-ма съдии в Конституционния съд от квотата на Народното събрание.
През тази година изтича мандата на 3-ма съдии от КС. Сред тях са съдия Анастас Анастасов, съдя Георги Ангелов и съдия Борис Велчев.
Четвъртият съдия, чийто мандат изтича е в началото на 2022 г., е съдия Гроздан Илиев.
От БИПИ предупреждават, че непровеждането на тази процедура би довело до реална конституционна криза в страната и създаване на предпоставки за блокиране на правния ред. Важността на тази процедура придобива допълнителна тежест и от факта, че в обновения си състав КС
следва да избере и нов председател на съда, а това може да се осъществи само след като обновяването от всички квоти е приключило.
В съобщението се пише още:
"Процедурата за избор на съдиите от Конституционния съд вече е започнала, тъй като, следвайки текстовете на ЗКС, неговият председател съдия Велчев е изпратил писма до релевантните за избора институции, в което ги уведомява за това.
Излишно е да се припомня важността на Конституционния съд, която през годините се повишава, тъй като се увеличава и броят на субектите, които могат да го сезират. Това, което е необходимо да се припомни е, че за разлика от всички останалиоргани, чиито мандати са изтекли (Главен инспектор и инспектори при ИВСС, КЕВР, КЗЛД,
БНБ и др.) и които продължават да изпълняват своите функции при изтекъл мандат, което Съдът на Европейския съюз е определил като „изпреварващо послушание“, това правило не важи за съдиите от Конституционния съд.
Съгласно Решение № 1 от 2006 г. КС обявява за противоконституционна ал. 2 на чл. 5 от ЗКС, която урежда, че „членовете на Конституционния съд продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници“.
Решението на КС следва императивната логика на чл. 147, ал. 2 от Конституцията на РБ, която урежда мандата на конституционните съдии (9 години) и както е казано в самото решение „Смисълът на този срок е да се ограничи упражняването на правомощията на конституционните съдии в тези граници.“
От Български институт за правни инициативи наблюдаваме процедурите за избор на ръководните позиции в държавата от 42 Народно събрание и във връзка с това отправяме към Вас второ писмо по този въпрос. В последните години различните конфигурации в българския парламент са си позволявали да нарушават срокове и закони, свързани с избора на лица и колективни органи на управленски позиции, което е било
повод за обществено напрежение и публични критики. Досега обаче, българският парламент никога не си е позволявал да нарушава Конституцията на РБ и да не се съобразява с Решенията на Конституционния съд.
Пред Вас като народни представители в 46-то НС стои задачата да попълните квотата в КС с двама съдии и процедурата за тяхното избиране вече трябва да е започнала. Имате няколко възможни варианта – провеждате обща процедура за двама
юриста, които да попълнят квотата в КС, но този, който ще стане приемник на съдия Гроздан Илиев ще встъпи в началото на 2022 г., когато реално изтичат 9-те години от мандата му. Това е и по-икономичният вариант от гледна точка на процедура. Няма пречка и НС да проведе две отделни процедури и да попълни квотата си последователно съответно на изтичането на мандатите на съдия Анастасов и Илиев. Ако ситуацията
продължава да се развива в посока предсрочни парламентарни избори, то най-вероятно процедурата за избор на втория съдия от парламентарната квота, ще се осъществи от следващото 47-мо НС.
Започването на процедура за избор на съдия/съдии за Конституционния съд от Ваша страна би показало мъдро, държавническо и отговорно поведение. Нещо повече, то би било в унисон с многократно заявяваното от всички парламентарно представени 4 политически партии „възстановяване на парламентаризма“ в държавата. "
