Сред многото неочаквани проблеми, които създава дългият COVID, е косопадът. Дерматолозите отчитат подем на пациенти с оредяване на косата по време на пандемията. Обикновено проблемът се появява 1 до 3 месеца след инфекцията.
Сама по себе си продължителната тревожност от възможността човек да се зарази е достатъчна за поддържане на психологически стрес. Но по време на боледуването стресът става тотален - и физически, и психически, и се намесва особено грубо в нормалните фази на растеж и покой на космите.
Вместо да завършат по обичайния ритъм фазата си на съзряване, “пришпорените” от стреса клетки в корена влизат прибързано в етап на покой.
“Старият” косъм пада, а новият не иска да се покаже.
Това може да се случи дори след кратко боледуване. Щетата е от равномерно оредяване на косата до оголване на главата на петна. На пръв поглед е нелогично, че косопадът започва с отложен старт. Най-често си проличава след 2-3 месеца. Обяснението е в спецификата на растежа на косъма.
Клетките в корена са едни от най-бързо делящите се в човешкото тяло. Това предполага и голям разход на телесна енергия. При боледуване организмът пренасочва част от тази енергия за борба с причинителя. Като несъществен фактор за оцеляването, косата минава на заден план. Стратегията предопределя възможността много косми да опадат за кратко време поради преждевременното им навлизане в покой, вместо да изкарат фазата си на растеж докрай.
Добрата новина е, че състоянието е временно, независимо че продължава средно от половин година до девет месеца. Проучване, публикувано в списание “Лансет”, нарежда косопада сред най-честите продължителни оплаквания при дългия COVID. Данните сочат най-малко 22% засегнати от оредяването на косата.
Нормално за ден губим 50-100 косъма, при преждевременно опадане - средно по 300-400.
Косопадът по принцип има много разновидности. Загубата след коронавируса се причислява към медицинската диагноза телогенен ефлувиум, която по някои класификации не е същински косопад, а пауза. Името идва от финалната фаза на процеса на растеж на косъма. С езика на дерматологията анагенна е фазата на растеж, а телогенната е на покой. Преходът между двете е катагенна фаза.
Обикновено при добро здраве във всеки момент около 80-85% от космите са в растеж. Фазата на подем на отделния косъм продължава между 2 и 6 г., след което настъпва период от 2-4 седмици на спиране на клетъчното делене. В това състояние коренът си дава покой за около 3-4 месеца и в крайна сметка косъмът пада. При стрес, както и при много от хроничните и инфекциозните болести, циклите се нарушава.
Подобно на оредяване на косата, каквото сега се установява след COVID, има и при други инфекции.Много очевидно е например след салмонела и при тиф - при него, може да изчезне дори цялата коса.
Особеното при косопада в резултат на коронавирусната инфекция, изглежда, е ролята на характерния за болестта недостиг на кислород в кръвта. В резултат на общата хипоксия при COVID липсата на кислород около космените фоликули насилствено привежда много от корените в покой и отмирането им.
Независимо от причината, резултатите могат да бъдат драматични, най-вече след измиване и фризиране. Фоликулите са нестабилни и косъмът се отделя лесно. Окуражаващо е, че е временно. Неприятното е, че трябва търпение всеки отделен косъм да се събуди за растеж, което може да изисква до една година или малко повече. При затегнат пост-COVID дългосрочните стресови фактори могат да превърнат косопада в хронично състояние. Тогава се мисли за локални препарати за тонизиране на кръвоснабдяването на скалпа, терапии за разтоварване на стреса, възстановителна диета с редовен прием на качествени протеини, витамин D и желязо. В периода на кризата е добре да се ограничат агресивните третирания на косата с бои и топлина.
