А царят стана премиер, спънат за държавен глава от условие да не е живял прекалено дълго навън
Няколко големи обрата в политиката са ставали през последните 30 г. заради чуждо гражданство.
През 1992 г., след като пада синият кабинет на Филип Димитров, БСП прави несполучлив опит да състави правителство с политемигранта във Франция Петър Бояджиев, симпатизиращ на СДС след 10 ноември. Когато умуват за кандидатурата му, само Велислава Дърева иска внимателно да се провери неговото гражданство. Бояджиев обаче твърди, че се е отказал от френското си поданство.
На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от БСП да състави кабинет. Оказва се, че той е с двойно френско и българско гражданство. Така мандатът отива при ДПС и е съставен кабинетът на Любен Беров.
През 1995 г. КС прекратява депутатските правомощия на Жорж Ганчев, който при влизане в парламента бил с българско и американско гражданство. Куриозното е, че през 1992 г. Жорж Ганчев участва в президентския вот, завършвайки трети, което пък дава основание на друг претендент - Велко Вълканов, да заяви, че КС трябва да обяви изборите за недействителни.
Заради изискването на конституцията президентът да е български гражданин по рождение отказ да се кандидатира получава през 1996 г. роденият в Ню Йорк Георги Пирински. И срещу кандидата на СДС Петър Стоянов от БСП излиза Иван Маразов.
Пирински заявява, че се е отказал от US гражданството си през 1974 г. Въпреки че баща му емигрира през 20-те години в Америка, той никога не губи българското си поданство, но придобива американско по натурализация.
Договор за натурализация между България и САЩ от 1924 г. гласи, че “поданиците на България, които са или ще бъдат натурализирани на територията на САЩ, ще бъдат смятани от България, че са изгубили предишното си поданство и че са станали поданици на САЩ”. Този договор е ратифициран с указа на цар Борис III и към момента на издигането на Пирински за президент не е бил отменян. Депутати изпращат питане до КС.
По-късно Конституционният съд записва категорично, че “български гражданин по рождение по смисъла на чл. 93, ал. 2 от конституцията може да бъде само лице, което в момента на раждането си по действащото към този момент българско законодателство придобива българско гражданство по произход или по месторождение".
През 2000 г. се обсъжда вариантът Симеон Сакскобургготски, завърнал се в България на 25 май 1996 г., да се кандидатира за президент. Но в конституцията е записано, че кандидатът трябва да е живял през последните 5 г. в България. 75 депутати искат тълкуване на този текст и дали важи за Симеон II. Изниква въпросът колко време през последните 5 г. трябва да е пребивавал в страната кандидат-президентът.
КС решава, че един кандидат-президент трябва “фактически и трайно да е пребивавал на територията на страната през повече от половината от всяка от петте години, предхождащи датата на избора”. И така де факто реже царя от участие в президентските избори. Затова той решава да играе на парламентарните. НДСВ ги печели и на власт идва кабинетът “Сакскобургготски”.
