Над 70 държави, сред които повечето членки на ЕС, обещаха да помогнат на афганистанския народ. България и Унгария бяха единствени от 27-те членки на съюза, които не фигурираха в първоначалния списък на подписалите общата декларация, публикувана от Европейската служба за външна дейност и от Държавния департамент на САЩ. Впоследствие София се присъедини към общия призив.
Съвместното изявление идва, след като талибаните завзеха властта в Афганистан. В международната декларация се призовава страната да бъде оставена
отворена за
всички желаещи
да напуснат
и се изразява готовност за помощ на гражданите на Афганистан. “Ние в международната общност сме готови да им окажем съдействие.” САЩ, върховният представител на ЕС по външни работи, Великобритания, Канада, Германия, Австралия, Украйна, Южна Корея, някои африкански и латиноамерикански държави се включиха в призива.
От българското външно министерство обясниха, че причина за забавянето е часовата разлика. “Тъй като декларацията излиза от Държавния департамент на САЩ, има часова разлика и затова България не е била в списъка, но вече е там, тъй като сме се присъединили”, обясни МВнР.
Ситуацията в Афганистан и действията на беларуските власти в областта на граничния контрол изискват от ЕС спешно да преразгледа общите правила за миграцията и убежището, съобщи в туитър зам.-шефът на Еврокомисията Маргаритис Схинас. “Да обобщим с една фраза, ситуацията в Афганистан и действията на беларуските власти показаха, че времето е изтекло и не можем да чакаме повече, за да извършим необходимото цялостно преструктуриране на европейските норми за миграция и убежище”, пише той.
“Никой няма право да
изнудва Европа,
а още повече не може да го прави, като използва хора. По тази причина става необходимо да бъде подписан Пактът (за миграцията - б.р.), който чака от септември”, добави Схинас в интервю пред италианския в. “Стампа”. Относно пречките пред одобряването на пакта зам.-шефът на ЕК обясни, че страните, в които темата за миграцията е по-слабо осезаема, смятат, че управлението на потоците е “проблем” на другите и не ги засяга. В действителност той засяга всички и е нужен общ подход, трябва всички да работят като един екип, подчерта Схинас.
“Вдигаме по границите си защитни стени, за да предотвратим преминаването на нелегални мигранти, главно от Афганистан”, заяви турският президент Реджеп Ердоган. Едната е на границата с Иран, откъдето минава основно нелегалният поток от Афганистан към Турция, а другата е на границата с Ирак. Строежът и на двете стени е пред привършване.
Бетонната защитна стена на иранската граница е дълга 156 км, от която 109-километров участък е съоръжен с осветителни системи и камери за непрекъснато наблюдение. Допълнително са изпратени войски от редовната армия и жандармерията на източните граници.
Същевременно президентите на Турция и Пакистан се разбраха на среща в Истанбул да си сътрудничат за стабилизиране на Афганистан и предотвратяване на нова мигрантска криза. След разговора с пакистанския си колега Арифси Алви турският президент Ердоган констатира, че
Турция е изправена
“пред вълна от афганистанци,
преминаващи през Иран”
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев съобщи, че е информирал САЩ, че е на разположение да помогне за спасяването на живота на цивилно население от Афганистан. Става въпрос за цивилно население, хора, които през изминалите 20 години са подкрепяли съюзническите сили от НАТО. Скопие е готово да осигури настаняването им в хотели и курорти, като разходите за времето на престоя им до осигуряването на трайна дестинация биха били изцяло покрити от САЩ.
Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт благодари в туитър на Албания, Канада, Косово и Северна Македония за съгласието да дадат убежище на жени и деца на лидери на гражданското общество в Афганистан.
