Трагедията на Афганистан" е заглавието на редакционна статия в "Ню Йорк таймс" по повод мълниеносната офанзива на талибаните в Афганистан след две десетилетия на изключително скъпи и кръвопролитни опити за създаване на светско правителство с функциониращи сили за сигурност, приключили трагично. Трагично защото американската мечта, че САЩ са "незаменими" за формирането на свят, който се ръководи от ценностите на човешките права, правата на жените и религиозната толерантност, се оказа само мечта, посочва вестникът, цитиран от БТА.
В началото тази най-дълга война в историята на Америка бе с кодово название Операция "Трайна свобода", а после Операция "Страж на свободата". Обаче след 83 похарчени милиарда и смъртта на най-малко 2448 американски войници е трудно да кажем, че е постигнато нещо трайно. Още по-трагичното е, че със сигурност много афганистанци, работили с американските сили и възприели тази мечта - и особено момичетата и жените, повярвали в равенството - сега са оставени на милостта на безскрупулния враг.
Освен това е трагично, продължава статията, защото при острото политическо разделение на днешна Америка опитите да се извлекат важни поуки от това злополучно изтегляне вече пораждат гневни обвинения кой е загубил войната в Афганистан, грозни злорадства и лъжи. Часове след падането на Кабул ножовете вече са извадени, заключава мрачно "Ню Йорк таймс".
Според редакционните експерти бързото рухване на афганистанското правителство е стряскащо, но не и изненадващо. Т.нар. афганистански документи, публикувани от "Вашингтон пост", сред които и поверителният доклад "Извлечените поуки", рисуват отчайваща картина на корупция, некомпетентност, липса на мотивация и други недостатъци в редиците на афганистанските сили за сигурност, чиято боеготовност се опитваха да изградят САЩ и техните съюзници.
Решението на Джо Байдън за изтегляне от Афганистан изискваше смелост и мъдрост. Президентът много добре знаеше какво ще кажат критиците му и те вече го правят. Винаги има някакви аргументи от типа на "а какво ако" - дали ако американските войски бяха останали още, изходът щеше да бъде друг. Обаче отдавна беше ясно, че след американското изтегляне, когато и да станеше то, талибаните щяха отново да установят контрол върху Афганистан. Войната трябваше да свърши, но Белият дом можеше и трябваше да направи повече за защитата на онези, които рискуваха всичко в стремежа си към друго бъдеще, колкото и илюзорно да е то, пише "Ню Йорк таймс" в редакционна статия.
"Вашингтон пост" констатира, че с бягството на афганистанския президент Ашраф Гани и навлизането на талибаните в Кабул във Вашингтон е започнала игра за търсене на виновни и сочене с пръст. Лесно е да критикуваш некомпетентните служители на Тръмп, също толкова лесно е да критикуваш администрацията на Байдън и разузнавателната общност, че били сварени неподготвени за скоростта, с която напредваха талибаните. Тези провали обаче, смята вестникът, идват в края на една 20-годишна катастрофа и коренът на проблема може да се търси далеч назад във времето.
"Вашингтон пост" цитира члена на Камарата на представителите Лиз Бейни, републиканка от Уайоминг, според която катастрофата в Афганистан, на която сме свидетели сега, "не трябваше да се случва". Тя твърди, че САЩ е трябвало да оставят 2500 войници в Афганистан, които "с въздушна мощ и в сътрудничество с афганистанците биха могли да държат талибаните далеч". Тя обаче, подобно на много други на нейното мнение, не посочва колко време трябва да останат там тези 2500 войници. Нито споменава какво точно означава "сътрудничество с афганистанците".
Каквото и да твърдят привържениците на намесата, двете десетилетие на изграждане на държавата Афганистан, бяха белязани от корупция, некомпетентност и самозалъгване. И както видяхме през последните дни, противопоставянето на истината винаги свършва зле. Но това не я прави по-малко истина, заключава вашингтонското издание.
