Модерната технология алармира за всяко отклонение над 4 мм/ч
Три часа след полунощ. Докато всички в държавата са в света на сънищата, Лушка и Лака не спят. Те работят без почивка и сканират на всеки три минути целия меден рудник „Асарел“. И при най-малкото движение на земните пластове изпращат предупредително известие по електронната поща.
Един от хората, които получават съобщенията по всяко време на денонощието, е Милен Кръстев – геолог в отдел „Минно инженерство“ в „Асарел-Медет“АД. А Лушка и Лака не са негови колеги от отдела, а са гальовните прякори на два супермодерни радара, които следят за стабилността на откосите в панагюрската мина 24 часа на ден, 7 дни в седмицата.
„От 2013 г. съм в екипа на звено „Устойчивост на откосите“ към отдел „Минно инженерство“ и наша отговорност е да следим за стабилността на котлована. По откосите има постоянно движение на 130-тонни автосамосвали, багери, булдозери и трябва да се наблюдават“, обяснява Милен Кръстев. Най-верният му помощник в работата е радарната система Ibis FPM, която е на въоръжение в рудник „Асарел“ от 2018 година. Тя е италианско производство и на всеки три минути обхожда откосите на рудника. Двата радара сканират с точност до 0,2 милиметра. Всяко движение на земните маси, по-голямо от 4 мм/ч, се засича от машините, които изпращат предупреждение.
„В такива случаи веднага реагираме и отиваме на място да видим за какво става дума. Колкото и да е съвършена технологията, човешкият фактор си остава най-важен. Преценяваме дали има реална опасност, дали се налага работещите в района колеги да бъдат изведени или ситуацията е безопасна за тях“, обяснява геологът Милен Кръстев.
Умната радарна система е така програмирана, че не може да бъде излъгана и различава движещите се „БелАЗ“-и и багери от движеща се земна маса по откосите. Ibis FPM сам отделя и зоните около работещи земекопни машини и не бие тревога, когато те изземват руда или откривка.
Някога, преди навлизането на радарните технологии в проследяването на устойчивостта на откосите в рудниците, колегите на Милен са следели всичко на око. „Поставяли са метални шпилки на различни точки в рудника и с помощта на GPS система са проследявали дали има движения“, разказва геологът.
До вкарването в употреба на италианските радари в „Асарел“ са ползвали подобна система, но произведена в Южноафриканската република. Тя обаче отстъпвала на Ibis-a по скоростта на сканиране.
Тъй като дори и най-модерната технология в даден момент търпи повреди и аварии, в „Асарел“ са се подсигурили с още една система, с която следят устойчивостта на откосите. На различни, относително стабилни, точки по периферията на рудника са поставени три автоматизирани тотални станции, които денонощно наблюдават отражателни призми монтирани в котлована на рудника.
„Работата на двете технологии частично се припокрива, но така имаме план Б, в случай че едната от двете системи има проблем“, обяснява геологът от отдел „Минно инженерство“ в „Асарел-Медет“АД.
ОТЛИЧИЯ ЗА ДЕНЯ НА МИНЬОРА
През тази година по случай професионалния празник на работещите в бранша – Деня на миньора, геологът Милен Кръстев е отличен от колегите си в отдел „Минно инженерство“ като най-добър специалист. Днес той ще получи наградата си заедно с още 207 асарелци, които имат дългогодишен трудов стаж и професионални постижения.
Милен прекрачва прага на „Асарел-Медет“АД през 2011 г., когато става част от стажантската програма на дружеството. Тя стартира през 2004 г. До момента близо 700 младежи и девойки са имали възможността да натрупат опит в една от водещите минни компании на Балканите. А 120 от тях вече работят в „Асарел“.
След края на работния ден Милен посвещава всяка свободна минута на своето семейство и на любимото си хоби – плуването.
„Асарел-Медет“АД тества иновационни технологии по проекта X-Mine
Революционни технологии, допринасящи за устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия, бяха изпробвани в „Асарел-Медет“АД по проекта X-Mine, който ще бъде финализиран до края на тази година.
Дружеството е единствената българска компания в проекта, в който още участват представители на Финландия, Швеция, Гърция, Кипър, Полша, Чехия, Австралия и Румъния.
„Горди сме, че станахме част от този международен проект за иновации - казва геологът от отдел „Минно инженерство” на „Асарел-Медет” Десислав Иванов. - Ние сме сред първите европейски компании, които тестваха пилотно технологии от бъдещето: сензорен скенер за сондажна ядка от специализирани геоложки проучвания, оборудване за автоматизирано сортиране на минералите, нов специализиран софтуер за оценка и анализ на резултатите. Това подобрява ефективността на добива и преработката на рудите, спестява ресурси и има благоприятно влияние за опазването на природата.“
Новите сензорни технологии са на базата на рентгенова флуоресценция (XRF), рентгенова трансмисия (XRT) и 3D технологии за визуализиране. Всички те се интегрират с оборудване за сортиране на минералите заедно със софтуерни системи за моделиране на рудните находища и за планиране на минното производство.
Второто нововъведение, което бе изпробвано в „Асарел-Медет“АД по проекта X-Mine, е сортировач на полската фирма Comex. „Целта на тестовете беше да се сортира рудният скрап от топковите мелници на Обогатителната фабрика, за да се запазят ценните медни минерали“, обяснява минералогът на дружеството Венцислав Стоилов.
С новите технологии се очаква минните компании да постигнат до 20% намаление на транспортните разходи, 7% намаление на преработената откривка, от 10 до 30% по-ниско потребление на енергия и намаление на въглеродните емисии.
Плановете предвиждат комерсиализирането на продуктите да стане до две години след приключването на проекта, когато и други и компании ще имат достъп до тези технологии. По този начин би могла да се подобри ефективността на добива и преработката на рудите, да се спестят ресурси, и да се намали екологичният отпечатък на минните работи.
Предвижданията са, че в дългосрочен план новите методи ще доведат до революция в проучването и характеризирането на съществуващите и нови находища, защото ще оптимизират цялата верига на стойността на минните операции. Чрез тях още при геоложкото проучване ще се знае размерът на минералните зърна, разпространението им и цялата необходима структурна, геоложка, геохимична и минералогична информация.
Сред големите предимства е, че ще има по-малко отпадъци и по-точен избор на местата за добивни дейности. Наред с това ще има спад на използваната енергия, транспортните разходи и въглеродните емисии, обобщават изследователите.
Проектът X-Mine стартира през 2016 г. като част от европейската програма „Хоризонт 2020“ и е координиран е от VTT - Център за технически изследвания на Финландия. Международният консорциум за иновации обединява научни институти, производители на оборудване и минни компании от различни европейски страни.
