Тя се утвърди като една от най-силните и авторитетни бизнес организации
В деня на св. Иван Рилски - 18 август, миньорите ще отбележат празника си и ще честват 30 години от основаването на Българската минно-геоложка камара. Тя е създадена през 1991 г. - година, запомнена и с масови миньорски стачки.
По това време предприятията в добивната и преработвателната индустрия са държавни. 17 от тях учредяват Българската минна камара, която става посредник в преговорите между управляващите и протестиращите.
Оказва се, че това сдружаване на предприятията в минната индустрия е устойчиво. То оцеля в години на сериозни кризи и приватизация на фирмите в този отрасъл. Камарата става двигател на модернизацията на тази индустрия, стабилен партньор на синдикатите и правителството.
В първия устав, приет на учредителното събрание, са заложени основните направления на дейността: ускоряване на прехода към пазарна икономика, подпомагане, насърчаване и представителство на членовете на камарата и защита на техните интереси.
Създаването на камарата се случва, докато избухват масови миньорски стачки за подобряване на заплащането и решаване на проблемите, натрупани в минния бранш. На 23 септември 1991 г. вицепремиерът Димитър Луджев кани на среща председателя на новосформираната БМК инж. Лъчезар Цоцорков с искане ръководството й и представители на ключовите министерства да започнат незабавни преговори с миньорските синдикати в "Подкрепа" и КНСБ.
Преговорите са продължителни, но с взаимни отстъпки се стига до споразумение за заплащане на миньорите, увеличено в пъти. В документа е включено много важно условие, което има решаващо значение за оцеляването на отрасъла – държавата опрощава част от дълговете на мините.
На база на това споразумение БМК и миньорските синдикати подписват отраслов колективен трудов договор - първото браншово споразумение в страната.
През следващите 30 години Българска минно-геоложка камара работи активно и се развива, за да се утвърди като една от най-силните и авторитетни бизнес организации. Тя поддържа активни отношения с държавните институции и си партнира ефективно с работодателски, браншови и научни организации. Продължава отличния диалог със синдикатите и това намира израз и в редовното подписване на Отрасловия колективен трудов договор за работещите в сектора.
БМГК реализира важни браншови проекти, сред които са Стандартът за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия, Браншовият модел за подготовка на кадри, Браншовата информационна система и много други. Камарата е инициатор и основен организатор на Европейския минен бизнес форум, който събира стотици представители на бранша и вече е важна част от календара на европейската минна общност.
Камарата е организатор и на ежегодното национално честване на Деня на миньора, с което се отбелязва подобаващо професионалният празник и се отличават постиженията на добивните компании в различните направления на устойчиво развитие.
БМГК изпълнява проекти за подобряване на нормативната рамка за отрасъла и участва активно в комисии, съвети и работни групи на институционално ниво по теми и актуални проблеми от дневния ред на отрасъла.
Организира срещи с чуждестранни компании за представяне на нови инвестиционни възможности и осъществяване на полезни партньорства. Партнира и участва в провеждането на научни конференции и форуми на национално, европейско и световно ниво, представящи иновациите в индустрията. Изпълнява проекти, свързани с развитието на човешките ресурси с въвеждане на дуалното обучение, което да осигурява кадри за отрасъла.
Учредителите
Българската минна камара (сега Българска минно-геоложка камара) обединява фирми от геологията, въгледобива, рудодобива, уранодобива, добива на нерудни минерални суровини и скалнооблицовъчни материали и минното строителство през 1991 г. Учредители са 17 дружества:
1. „Асарел-Медет”
2. „Минстрой”
3. „Тракия-РМ”
4. „Георесурс”
5. „Челопеч”
6. „Осогово”
7. „Горубсо”
8. „Минстрой” – Божурище
9. „Чипровец”
10. „Устрем”
11. „Редмет”
12. „Подземно строителство”
13. „Ватия”
14. „Геоком”
15. „Софгеопроучване”
16. „Огнеупорни глини”
17. „Пирин”
На 20 ноември 1991 г. е проведено общо събрание, на което се присъединяват още 43 фирми. Избран е Управителен съвет с председател инж. Лъчезар Цоцорков, директор на „Асарел-Медет“, и членове инж. Димитър Русчев, директор на направление „Въглища“ към Комитета по енергетика, инж. Тончо Вълков, директор на „Тракия РМ“, инж. Николай Вълканов, управител на „Минстрой“, инж. Петър Недялков, директор на „Софгеопроучване“, инж. Петър Казанджиев, директор на „Ватия“, инж. Серафим Еленков, директор на „Мрамор Брекстон“.
Стълб на българската икономика
Преходът в минната индустрия от 1990 г. нататък е свързан с коренни промени и адаптация на геопроучвателната и минно-добивната дейност към високите стандарти на пазарната икономика на международно равнище.
През 1994– 997 г. стартира приватизацията на дружествата в сектора. Въпреки сложните ситуации и множеството изпитания, на които са подложени, те оцеляват и се адаптират успешно.
От 1997 г. секторът започва бавно да се възстановява и да работи в новите пазарни условия. През 1998 г. се основават дружествата „Лъки“, „Кърджали“, „Мадан“, „Рудозем“ и „Златоград“, които до този момент са към държавното дружество „Горубсо“. През 1999 г. са приватизирани и големите „Асарел-Медет“, „Елаците-Мед“ и „Челопеч”. През същата година се приема и адаптиран към пазарните условия Закон за подземните богатства.
Следващият важен период е белязан от структурни промени във въгледобивната промишленост по правителствен план. С него от 1998 до 2001 г. се затварят неефективните въглищни мини, приемат се правила за свободно ценообразуване на въглищата и се извършва децентрализация на въгледобивната индустрия.
Сериозен тласък в развитието на минната индустрия в България в началото на новото хилядолетие дават нарастващите чуждестранни инвестиции. Стават факт и инвестициите в екологично иновативно оборудване. През следващите години минерално-суровинната индустрия се стабилизира и съществено допринася за развитието на икономиката.
Ключов момент от новата история на бранша е приетата на 29 септември 2015 г. Националната стратегия за развитие на минната индустрия в България. Тя цели създаване на бизнеси с по-висока добавена стойност, с които да повиши конкурентоспособността на българската икономика.
През следващите години минерално-суровинната индустрия се стабилизира, очертавайки тренд на добро развитие. Производителността на труда надвишава тази в множество други браншове. Предприятията са рентабилни и икономически ефективни, прилагат най-добрите практики в търсенето, проучването, добива и обогатяването на минерални суровини. Продължават инвестициите във високотехнологично оборудване, което освен до повишаване на конкурентоспособността води и до защита на околната среда.
Новото време със зеления преход доведе до ръст в добива на метални изкопаеми и свиване на производството на твърди горива, основно на въглища.
За периода 2000-2020 г. производството на метални руди е нараснало с 62%. Сериозен спад от 91% бележи производството на течни горива. Производството на твърди горива се свива със 17%.
Производството на инертни материали се увеличава с 44%.
Производството на индустриални минерали намалява с 22%.
Производството на скално-облицовъчни материали се понижава с 2%.
За 20 години новите технологии и оптимизацията на производството са намалили с 48% заетите в бранша - от 40 383 на 20 684.
Един нает в тази индустрия изработва 138 907 лв. през 2020 г. срещу само 24 890 лв. през 2000 г. - производителността е нараснала над 400%.
Така една индустрия, която е основата на другите, за 30 години се превърна с един от стълбовете на българската икономика.
