Американският хазартен пазар достигна исторически рекорд от $13.6 милиарда през втората четвърт на 2021 година. Междувременно както броят, така и обемите на сделките за сливания и придобивания в сектора се увеличават като последната между DraftKings и Golden Nugget Online достигна $1.56 милиарда. За повече информация относно световните тенденции и мястото на България в тях се обърнахме към Любомир Захаринов, собственик на финансово-одитна компания и развиващ холдинга за разпространение и създаване на хазартни игри AlphaBET.
- Г-н Захаринов, защо падат рекордите по обеми на хазартната дейност през 2020 и 2021 г.? Не е ли логично по време на икономическа криза хората да свият разходите си за подобни относително скъпи удоволствия?
- На пръв поглед логиката ви е вярна, но това е един феномен, който може да се проследи до Голямата Депресия преди точно 100 години. Тогава тежката икономическа криза също „прибира“ хората вкъщи – спират скъпите екскурзии, пътувания и развлечения, но знаете ли какво се получава? Американците започват да гледат кино. Именно тогава стартира възходът на Холивуд като по-скоро евтин и изключително забавен начин за ексейпизъм – американците бягат от трудната действителност във въображаемия кино свят. Нещо подобно се получи и по време на пандемията, когато затворените вкъщи и по офисите хора започнаха да играят игри, за да избягат от депресиращото и буквално опасно ежедневие във виртуалния свят на гейминга и гемблинга.
- Как стои България в тези световни тенденции?
- Българският ИТ бизнес в сферата на гемблинга и гейминга е изключително развит, макар и поради специфични репутационни причини това да не придобива достатъчна обществена значимост. Аз дори смея да кажа, че вероятно най-скъпата чисто българска интелектуална собственост се създава именно в тези два сектора – български предприемачи, които правят български мобилни, десктоп и хазартни игри, business-to-business платформи, аналитични инструменти, хардуерни устройства, и други. Всъщност има и няколко чужденци, които решиха да основат международния си бизнес с българска централа и тук да създават своята интелектуална собственост.
- Какво помага на България за подобно успешно позициониране? Данъчната система, или?
- Не бих казал, че данъчната система е основният стимул, макар и все още относително ниската данъчно-осигурителна тежест да дава значителни предимства на работещите у нас компании. Според мен, българската култура, стояща на кръстопът между креативността на Ориента и дисциплината на централна и западна Европа са главният двигател. За създаването както нормалните мобилни, конзолни и десктоп игри, така и хазартните такива, се изисква комбинация от артистична креативност, точност при програмирането, находчивост в конструирането на потребителския интерфейс и ефективност на маркетирането. Българите смея да кажа сме с подчертано изразени таланти във всички тези сфери. Трябва да отбележим и че глобалният гейминг и гемблинг пазар се очаква по консервативни разчети да расте с 5% за периода 2021-2025 година, а според мен темпът ще достигне дори 10%. Може да си представите колко неизползвани възможности и шансове за развитие се откриват за новите предприемачи и стартъпи в такива развиващи се скоростно пазари, сравнено с други стагниращи индустрии. В крайна сметка, инвеститорите в който и да било бизнес гледат потенциала за възвращаемост на капитала и високи стойности са много по-лесни за реализиране там, където „баницата“ расте за всички в сравнение с индустрии, където новите играчи трябва да изядат „парче“ на някой вече съществуващ.
- Може ли публичният сектор да помогне с нещо?
- Българската среда за развитие на креативните ИТ бизнеси като гейминга и гемблинга е относително добра, макар и с някои недостатъци по отношение на защитата на самата интелектуална собственост и подготовката на кадрите. На ниво Европейски Съюз през последните години тече един по-скоро тих дебат дали би могло университетите да създават 2 и 3 годишни бакалавърски програми, където за качествена подготовка такъв срок би бил достатъчен. В тези сфери според мен ситуацията е именно такава – един художник или програмист може да получи университетската си подготовка за около 2 години и да започне работа, където да усъвършенства уменията си. Прекалено много млади ИТ специалисти и артисти изоставят обучението си, когато видят, че една перспектива за 4, 5 и 6 годишно образование просто не отговаря на динамичността на кариерното развитие в ИТ, ИКТ и креативните индустрии.
CV
Завършил е Breda University of Applied Sciences.
Работи и става акционер в българското представителство на 12-тата най-голяма одиторска мрежа в света HLB International.
Създава веригата игрални зали за хазартни игри AlphaBET и онлайн оператора AlphaWin.
LinkedIn: https://www.linkedin.com/in/lyubomir-zaharinov-6b951620a/?originalSubdomain=bg
