Климатът се променя, а горските райони се управляват лошо
Горските пожари, изпепеляващи цяла Южна Европа през последния месец - независимо дали са предизвикани от мълния, или от подпалвачи - са разпалвани от сушата и адските жеги.
Учените не се съмняват, че изменението на климата е основният двигател на поредния екстремен огнен сезон. Те също така разбират, че адаптацията към климата в страните, изложени на пожари, е недостатъчна за справяне с горските огньове, които се очаква да се влошат, пише “Дойче веле”.
Германската медия разглежда защо средиземноморските и балканските страни са толкова предразположени към пожари и изследва последствията от затоплящия се свят. Ето обясненията, които предлага.
1. Защо
средиземно-
морските
региони
горят сега?
Летните пожари са естествена и често необходима част от живота на средиземноморските гори. През десетилетието преди 2016 г. около 48 000 горски пожара са изгорили 457 000 хектара (4 570 000 000 кв. м) земя годишно в петте южноевропейски държави, където горските пожари са най-разпространени - Испания, Франция, Португалия, Италия и Гърция. Според учените огънят също може да предизвика обновяване и да насърчи биоразнообразието в тези райони.
Всъщност хората са се научили да се справят по-добре с пожарите в горещите и сухи региони в Южна Европа и стратегиите им за предотвратяване са намалили като цяло броя и размера на пожарите от 1980 г.
Но твърде често през последните години пожарите ескалират далеч над нормалния им размер и интензитет.
Разрушителните пожари през 2017 и 2018 г. отнеха стотици животи в цялата област, простираща се от Турция до Испания, а страните от Централна и Северна Европа, включително Швеция, също пострадаха.
Такива безпрецедентни огнени събития са неизбежно свързани с екстремни засушавания и топлинни вълни.
2. Какво
отключва
пожарите?
Юли е вторият най-горещ месец, регистриран някога в Европа (и третият най-горещ в световен мащаб). Югът на континента е във фокуса на тази изключителна жега, като температурите в Гърция тази седмица се очаква да достигнат 47 градуса.
Гърция и съседната Турция са в разгара на гореща вълна, която може да се окаже най-лошата от 30 години - пробуждайки спомени от кошмарния огнен сезон на 1987 г., отнел 1500 живота само в Гърция.
В Турция почти 200 отделни горски пожара бушуват само за седмица, което принуждава някои крайбрежни жители и туристи да бягат в Егейско море в търсене на безопасност.
Така че, докато палежите и природните причини като мълнии са еднакво виновни за разпалването на пожарите, екстремната топлина е увеличила интензивността им и е истинският виновник за разрушенията, нанесени в засегнатите райони. Ето защо най-малко 55% повече площ са изгорели в цяла Европа до 5 август от средната стойност за предходните 12 години.
Този факт се усложнява от неосъвремененото управление на горите, а понякога дори от свръхзащитата на естествените гори, например чрез гасене на пожар.
Огън пламна на 1 август в Пинета Данунциана, градска борова гора в италианския град Пескара, принуждавайки 800 души да се евакуират. Но тъй като районът е защитен природен резерват, той не подлежи на управление на горите като редовно разчистване на подраст или подлагане на контролирани изгаряния. “Подрастът изгоря много бързо”, каза Карло Маски, кмет на Пескара.
“В повечето средиземноморски региони настоящите политики за управление на горските пожари като цяло са твърде фокусирани върху потискането и вече не са адаптирани към продължаващата глобална промяна”, пишат авторите на изследването “Разбиране на промените в пожарите в Южна Европа” през 2021 г.
3. Какво общо
има климатът
с това?
Докато изгорената площ на Средиземноморския регион намалява леко през последните 40 години, това се дължи главно на по-ефективни усилия за контрол на огъня според Европейската агенция по околна среда.
Глобалното затопляне увеличава честотата и тежестта на климатичните условия в световен мащаб - както се вижда по време на безпрецедентните горски пожари в Австралия и Калифорния през последните години.
И неизбежно изменението на климата увеличи риска от горски пожари в цяла Европа, включително в централните и северните райони, които обикновено не са предразположени към тях.
4. Какви са
последствията
от глобалните
климатични
промени?
В световен мащаб горските пожари са отговорни за значителните емисии на парникови газове и за 5 - 8% от 3,3 милиона годишни преждевременни смъртни случая от лошо качество на въздуха, сочи климатичната група Carbon Brief.
Но въглеродните емисии от горски пожари намаляват през последните десетилетия. Това отново се дължи на подобрената противопожарна защита.
Оставащият проблем е сериозността или интензивността на пожара, което има по-мащабен ефект върху улавянето на въглерод, тъй като горите изгарят толкова, че не се възстановяват.
През 2017 г. емисиите на CO2 от екстремни горски пожари в Югозападна Европа (Иберийския полуостров, Южна Франция и Италия) са най-високите от поне 2003 г., достигайки приблизително 37 тераграма CO2.
За да поставим това в контекст, изключително широко разпространените горски пожари над Иберийския полуостров и средиземноморското крайбрежие през 2003 г. отчитат същото ниво на антропогенни емисии като цяла Западна Европа за тази година.
И ако интензивността на горските пожари унищожава значителна горска покривка през 2021 г., загубата на въглеродно поглъщане може да бъде още по-опустошителна за климата.
