Затова започват масови проверки по курортите
Заведения и хотели работят с една трета от нужния персонал
По-евтини чадъри и нощувки и претъпкани паркинги бележат този летен сезон по морето. Сезонът е спасен от румънците по Северното Черноморие и от българите по южното.
Нашите сънародници са възпрепятствани от честото затваряне на границите към Гърция да ходят на Бяло и Егейско море и вероятно заради това напливът особено към курортите и малките градчета на юг е огромен, показа проверка на “24 часа”.
Цената на сянката това лято не падна двойно както миналата година, но пак
е по-ниска от
предепидемичната
2019 г.
Увеличиха се и ивиците, които предлагат безплатно чадър и шезлонг. За разлика от миналото лято сега те вече са 8. Две от тях са Северният и Централния плаж в Бургас, които заради този бонус се радват на голяма посещаемост от местни и туристи и са претъпкани още от ранна утрин.
Докато преди в 9 часа можеше да се намери свободен чадър, сега това е невъзможно. Досега двата плажа минаваха за градски и се ползваха предимно от бургазлии, но прави впечатление, че на пясъка вече е пълно и с летовници от съседните области Ямбол и Сливен. За тях по права линия Бургас е най-близкият и най-евтин излаз на море, особено като не могат така свободно да минават границата с Гърция.
Освен Бургас безплатна е сянката и на къмпинг “Нестинарка”, централните плажове в Приморско и Царево, Обзор - мотела, Ахелой, Атанасовска коса и устието на река Велека. Затова пък на Лозенец Свети Влас и къмпинг “Златна рибка” край Созопол чадърът е 10 лв., а
в Слънчев бряг
увеличиха пакета
с шезлонг на
15 лв. при
12 лв. миналото
лято
На същата цена вдигнаха плажните принадлежности и на Росенец-север, след като през 2020 г. летовниците там се радваха на безплатни екстри на пясъка.
Това обаче, изглежда, не впечатлява много летуващите, защото плажовете са пълни. Все пак в Несебър и Поморие решиха да запазят цената на сянката от миналото лято на 8 и 5 лв. съответно, макар че в Созопол я увеличиха на 7 лв.
По Северното Черноморие единствено курортът Ривиера е с безплатни шезлонги и чадъри, но в много други курорти и градски плажове като Албена, Св. Константин и Елена или в Балчик например цените са символични – 1, 2 или 3 най-много 4 лева.
Заради преобладаващия брой родни туристи хотелиерите също проявиха гъвкавост. За разгара на сезона през отпускарския август
вече се
предлагат
оферти от
30 лв.
ол инклузив
в Слънчев бряг, за толкова се намират и в Лозенец, което бе немислимо допреди две години.
Масово офертите за 3-звездните хотели за нощувка със закуска, обяд и вечеря вървят до 40 лв., намаления с 20 процента има и за по-луксозните бази с 4 и 5 звезди. Често хотелиерите предлагат и безплатни нощувки за деца до 12 години, а не до 7, както беше досега.
Прави впечатление обаче, че хотелите и ресторантите
работят с
по-малко
персонал,
някъде гостите се обслужват и с една трета от предишните сервитьори, рецепционисти и камериерки.
Причината е, че много от обектите не са знаели до последния момент дали ще отворят това лято, защото правилата и изискванията непрекъснато се променяха или се съобщаваха в последния момент. Единствено големият наплив от хора е накарал много от собствениците да отворят обектите си и те не са имали изобщо време да наемат персонал и да го обучат.
По-ниските цени на нощувките влияят и на квартирите. В Китен например вече може да се намерят квартири и за по 10-12 лв. на вечер за нощувка. Градчетата на юг, в които този тип настаняване е по-развит, са Поморие и Созопол, макар че в Созопол на квартира отсядат предимно хора, които имат дългогодишни връзки с хазаяите. Там квартирите са малко по-скъпи и особено ако има самостоятелен санитарен възел и още по-добре - отделен вход, цената може да е и 20 лв. за вечер, макар че тази цена вече доближава хотелската.
Тази година цените на хотелските оферти по Българското Черноморие не са диференцирани според ниския или висок сезон, т.е.
са еднакви през
юли и през
август,
докато открай време през август до първата седмица на септември са били по-високи. Според хора от бранша този подход се наложил от само себе си заради пандемията - хотелиерите държат еднакви цени, за да не прогонят туристите. На юг летовниците са предимно българи. Има съвсем малко германци, поляци, чехи и от прибалтийските страни. Англичани и скандинавци почти няма.
Руснаците също са чувствително по-малко - идват само постоянно пребиваващите с имоти по морето. Затова пък Северното Черноморие е превзето от румънци, които по принцип от няколко години насам са най-многобройната група чужденци по нашите курорти.
За заведенията продължава да важи изискването да работят на 50% капацитет.
Напливът от северната ни съседка това лято почна още през юни, когато България бе посетена от близо 40 хиляди румънци, които съставляваха почти една трета от всички чужденци, посетили тогава страната ни с цел почивка или екскурзия. През юли и август броят им е видимо по-голям, при това далеч не става дума само за уикенд туризъм, а за нормални седмични или двуседмични почивки. С румънци са пълни Албена, Кранево, Балчик, Св. Константин и Елена и дори Варна.
Въпреки повечето чужденци това лято обаче десетки хотели по курортите въобще не отвориха за втора поредна година. Легловата база е прекалено голяма и не може да се напълни само с българи, но за разлика от миналата година работещите хотели са много повече сега. Ако през 2020 г. в най-големия ни черноморски курорт Слънчев бряг 40 процента от легловата база остана празна,
сега ще е
над 90 процента
заета
до края на август според очакванията на хотелиерите, освен ако няма драстични промени в епидемиологичната обстановка.
При храната обаче намаление няма. Дори евтината цаца скочи и масово закова на 3 лв., а някъде се продава и на 3,50-4 лв. На толкова доскоро вървеше по-едрата хамсия, но тя вече рядко се предлага под 5 лв. Порция сафрид закова на 10 лв. и за 8-9 лв. доскоро почти не се предлагаше. Наливна голяма бира
трудно може
да се намери
в заведение
под 4 лв.,
по-евтино върви само по капанчетата. Шопската салата по курортите е около 7 лв. в заведенията средна ръка. С изключение на закусвалните кебапче и кюфте на скара струват до 2 лв. Въпреки че не се отчита голяма инфлация, търговци и ресторантьори се стремят с по-високите цени да избиват загубите от миналата година и зимните месеци, когато ресторантите бяха затворени.
За съжаление, кризата напълни морските ни курорти и с коли. Паркирането по морето
се превърна в
истински ужас
особено през
уикенда
Причината е, че родният туризъм вече не разчита на организирани групи, които идват с чартъри, а на летовници с коли. Освен българите с автомобили пристигат румънците, молдовците и украинците. Заради тях Слънчев бряг се превърна в огромен паркинг, а подстъпите към хотелите са задръстени от коли от всички страни. Рикши и велосипеди трудно се разминават по и без това оживените алеи, което все повече придава градски изглед на курорта.
“Големият брой автомобили е най-голямото ни предизвикателство това лято. Правим всичко възможно да бъдем добри домакини и често правим компромиси към туристите по отношение на паркирането. Но като цяло тази година начинът на посрещане и условията в комплекса са променени във връзка с новите реалности”, казва изпълнителният директор на “Слънчев бряг” АД Златко Димитров.
Само за един ден в курорта - в понеделник, се изсипаха 15 хиляди автомобила, при положение че в неделя бяха 10 хиляди.
От май никой не е разрешавал
пълни заведения и затова
започват проверки по морето
Масови проверки в курортите за носене на маски на закрито, спазване на дистанция и дезинфекция започват здравните власти, след като от май месец никой не е разрешавал заведенията да работят на пълен капацитет. Такива инспекции ще се правят и на бензиностанции по магистралите, където също има струпвания, съобщи доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.
Проверките ще се извършват съвместно от МВР, министерствата на здравеопазването и на земеделието и храните.
30 на 100 хиляди е средната заболеваемост от COVID-19 у нас. По Черноморието и някои градове обаче тя вече гони 50-60 на 100, а делта - вариантът на вируса е доминиращ.
“Не може да се знае,
че капацитетът е за
10 души, а вътре
да има 100
Не може двама от тях да са с маски, а другите без. Така обърнахме нещата, че вече ако някой носи маска, го гледат накриво. И не мога да се начудя как нашите хора идват от Западна Европа и обясняват колко са железни там мерките. Само че това важи за някъде другаде, не и докато са си у нас”, заяви доц. Кунчев.
До 31 август остават непроменени изискванията ресторанти и барове да работят на 50% капацитет, да се спазва дистанция от поне 1,5 м, а персоналът - да носи маски, напомниха от здравното министерство вчера. Същите изисквания важат за фитнес зали, кина, театри, музеи, концерти, спортни зали и други обекти, става ясно от заповеди на министър Стойчо Кацаров, с които той удължава мерките до края на извънредната епидемична обстановка.
България вече е в началото на четвъртата вълна, обяви Кунчев. От седмица се отбелязва непрекъснат ръст на заразените, миналата седмица имаше ден с над 300 заразени, а тази можело да има ден и с над 500.
Според Кунчев е напълно възможно през септември да има по 3000 заразени на ден. “Колко точно ще бъдат заразените и колко бързо ще дойдат, зависи от много фактори, като се започне от процента на имунизацията, където
не можем да се
похвалим
кой знае с какви
успехи,
и минем през спазването на мерките, където още по-малко можем да се похвалим с някакви успехи. За съжаление, можем да очакваме и по-тежки от възможните варианти”, коментира той пред Нова тв.
Запитан дали се обмисля локдаун в някаква форма само за неваксинирани, той заяви: “От медицинска гледна точка в това има логика. Имунизираните са много по-защитени от останалите. От чисто социална гледна точка обаче избягвам да правя коментари, защото обществото е много изморено и никак не е склонно да приема нови ограничения. Предполагам, че всяко едно управление, каквото и да е то, ще се съобрази с този факт”.
Доц. Кунчев уточни, че би препоръчал нови и тежки ограничения само като крайна мярка, защото натрупаната умора и желание за нормален живот са много силни. “Ако обаче кривата е твърде стръмна, ако имаме 3000 - 4000 заразени на ден, това не е невъзможно да се случи. Всичко зависи от обстановката”, посочи още Кунчев.
Вероятно към края на годината ще има и трета доза на ваксините.
“Но това трябва да стане след нова характеристика на продуктите, която да бъде одобрена от Европейската агенция по лекарства. След декември очакваме и подобрени ваксини, които да влияят още повече на вируса. Заложено е в договорите на България с производителите това да се случи през 2022 и 2023 г.”, уточни доц. Кунчев.
Той подчерта, че ваксините с две дози пазят в огромна степен имунизираните.
“Всички данни за смъртност и тежко протичане показват, че тя работи, и то много добре. 95-96% от хората в интензивни отделения са неваксинирани”, каза доц. Кунчев и добави, че въпреки факта, че ваксината в пъти намалява възможността да се заразим и да носим вируса, възможността за заразяване не може да се изключи.
Над 1 милион са вече ваксинираните срещу коронавирус в България, става ясно от Единния информационен портал.
Хората със завършен ваксинационен цикъл, които са получили една доза от препарата на “Янсен” или две дози от останалите три одобрени ваксини в ЕС, вече са 1 001 143. Променят се и условията за пътувания и влизане от някои държави. Нидерландия, Тунис и Кувейт излизат от червената зона и влизат в оранжевата. От оранжевата в зелената пък отива Люксембург, а в червената влиза Монако, става ясно от заповед на МЗ.
Близо 1 милион българи не могат
да си позволят лятна почивка тази година
Въпреки че почивките са станали по-достъпни за европейците през последното десетилетие, все още към 35 милиона души от 500-милионния Европейски съюз са толкова бедни, че не могат да си позволят лятна почивка. Това показва тазгодишното проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите. От тях 972 328 човека са от България, показва докладът на конфедерацията, разпространен в понеделник.
Гражданите на ЕС, които не могат да си позволят дори едноседмична ваканция извън дома си, са на практика 28 процента от населението. Близо 60% от тях са с доходи под прага на бедността.
Според данните най-лоша е ситуацията в Гърция, където близо 89 на сто от хората, живеещи в риск от бедност, не могат да си позволят почивка. На второ място е Румъния с 86,8 процента. За България този процент е 71,6, което отрежда на нашата страна седма позиция в негативната класация за 27-те членки на ЕС.
Пред нас в негативната класация са също Хърватия, Кипър, Унгария и Португалия.
Веднага след България е Италия с почти същия процент - 71,2, но там броят на хората, които не могат да си позволят лятна почивка е над 7 милиона На другия полюс са Люксембург и Финландия, където само трийсетина процента от работещите са толкова бедни, че не могат да си позволят едноседмична почивка.
Европейската конфедерация подчертава неравенството по отношение на достъпа до почивка извън дома на фона на усилията на синдикатите за по-силна директива за адекватните минимални заплати и колективното договаряне.
Скорошни данни на статистиката показват, че разходите на българите за почивки и екскурзии намаляват по време на пандемията драстично. През 2019 г. например са похарчили 2 млрд. и 89 млн. лв. за почивки в страната и чужбина,
докато на следващата година, която бе белязана от пандемията, тези разходи са се свили наполовина и са станали 1 млрд. и 150 млн. лв.
Преди това тези разходи се движеха възходящо и са били на миналогодишното ниво през 2016 г. 2019 година е била рекордна в това отношение и тогава сумите, похарчени за екскурзии и почивки в страната и в чужбина, са били почти равни.
Разходите за храна по време на ваканция са с най-голям дял, когато почивката е в страната - около 40% от всички разходи. В чужбина с най-голям дял е разходът за транспорт - пак около 40%. В чужбина също голям сред общите разходи е настаняването, но храната има несъществен дял от всички разходи.
