Потърсихме от ректора на УНСС коментар за промените в Закона за висшето образование.
Две или повече висши училища да обучават студенти съвместно, както и да бъде въведен статут на т.нар. проектни докторанти, предвиждат последните промени в Закона за висшето образование. Това е промяна, която отдавна трябваше да се случи. Този проблем не е нов. В последно време се насърчават интердисциплинарните, съвместните, хибридните програми, програмите между различните университети - български и чуждестранни. Нямахме решение как да се издава дипломата. Има и доста административни въпроси, които се надявам, че новите поправки ще уредят.
От моя опит като ръководител на катедра и ректор мога да кажа, че този проблем стои от десетина години. Опитвали сме няколко пъти да правим съвместни програми с други български университети, но, за съжаление, единият университет трябва да е водещ и трябва да поеме всички административни дейности, а другият просто осигурява няколко хонорувани преподаватели. Това не е от полза нито на втория университет, нито от полза на преподавателите.
Този въпрос стои, когато правим съвместни програми и с чужди университети. Издаването на съвместни дипломи заедно с тях е много по-добрият вариант, отколкото пълното уеднаквяване на учебните планове. В момента имаме действаща програма с Китай. Преди това имахме с Нотингам Трент. Трябва двете програми да са напълно идентични и студентите получават 2 отделни дипломи, но пак се губи идеята, че студентът се обучава в съвместна програма, и той показва двете дипломи. Имаме такъв въпрос сега и с проекта за модернизация на висшето образование по Оперативната програма за наука и интелигентен растеж. Нашият университет има спечелени два проекта в консорциуми. Там също стои въпросът за съвместни интердисциплинарни програми в интересни области - не само икономика, а икономика и спорт, и агробизнес, и ветеринарно дело, и химия.
Отделно от това стои въпросът за европейските мрежи от университети. На няколко събирания на ректорите на нашия проект ENGAGE.EU сме го обсъждали, като искаме да покажем, че има съвместно обучение в рамките на 7 водещи бизнес университета от Европа.
Промените в закона в тази област са в правилна посока и аз ги подкрепям, защото нещата трябва да бъдат уредени и административно, и от гледна точка на таксите, които плаща студентът. Не е редно един университет да носи цялата тежест или пък да прибира всички приходи, ако програмата е много търсена. Надявам се промените да се приемат и да се посрещнат положително. Не съм чувал възражения срещу подобен подход. Това ще засили сътрудничеството между университетите, защото нещата вече ще бъдат институционални. Не просто да привлечем двама или трима хонорувани преподаватели от някой друг университет в нашата програма. Това ще ни издигне на по-високо ниво. По подобен начин стои и въпросът с така наречените проектни докторанти. Те също могат да бъдат съвместни, между два университета, в рамките на даден проект, което поставя много ясни цели пред докторанта и неговия ръководител и резултатите са ясно измерими.
Не така стоят нещата обаче с идеята за изследователските университети. Виждането, че ще има десетина изследователски университета, а останалите само ще обучават студенти, обрича на застой цялата система на висше образование. Образованието и науката, а и културата в университетите са неделими. При различни обсъждания на тази идея бе застъпена идеята за диференциран подход към университетите – например в хуманитарните университети няма патенти, няма и дългогодишни традиции за отчитане на научната продукция само със статии от световни бази данни, т.е. доста едностранчив подход за отчитане на науката. Това, за съжаление не бе отчетено. Тук могат да се добавят и още аргументи, които бяха споменати при обществените обсъждания – например икономическите университети имат много научноприложни изследвания, изследвания по поръчка на бизнеса или институциите, които не могат да се публикуват. Сега това не се отчита. Концентрирането на научните изследвания само в няколко университета, разположени главно в София, може да обезсмисли националната карта за висше образование. Освен диференциран подход може да се помисли и за проектен принцип на получаване на средствата за наука от изследователските университети, които в консорциуми заедно с други университети да кандидатстват за проекти и програми за научни изследвания.
