Владимир Живков, синът на Тодор Живков, почина точно 40 години след сестра си Людмила. Тя си отиде от този свят на 21 юли 1971 г.
Владимир е роден на 5 юни 1952 г. в София. През 1971 г. завършва 35-а гимназия с преподаване на руски език и след това - право в ЮФ на СУ. Войнишката си служба изкарва в Школата за запасни офицери в Плевен.
През 1980 г. започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правата при БАН. През 1981 г. защитава дисертация на тема "Правна оценка на Нюрнбергския процес".
От малък Владимир Живков не показва особен афинитет към ученето. Около него винаги има компания от приятели, с които се весели здраво.
Понеже в ония години няма "жълти вестници" и държавата крие неприятностите си, за Владко се носеха какви ли не слухове. Такъв слух беше, че на някакъв купон, на който прекалил с поведението си, шамар му удря актьорът Георги Георгиев-ГЕЦ, който след това си имал неприятности с овластения му баща.
Дълги години се коментираше, че Владко Живков има участие в убийството на красивата телевизионна говорителка Татяна Титянова. Тя беше намерена в подножието на жилищен блок, в който тази вечер се весели неговата компания. Този случай беше интерпретиран в сериала "Порталът" на режисьора Илиян Джевелков, излъчен по БНТ.
Владко се жени за много красивата плевенчанка Маруся Мирчевска. Кумува им Георги Йорданов, зам.-председател на Министерския съвет. Може би като подарък за младоженката се появи изключително луксозна стихосбирка, а някои от стиховете бяха с посвещение за В. или В.Ж.
Ражда им се син, когото, естествено кръщават Тодор. Тодор Живков 2. Той от години живее в САЩ в щата Калифорния и е световен играч на покер. Сменил е името си на Тед Морган Живков и е скъсал всички връзки с баща си. Поддържа контакти с майка си Маруся, която изкара още един несполучлив брак - този път с известен руски режисьор.
Втората съпруга на Владко се казва Валентина Станимирова. Двамата се женят през есента на 1989 г., малко преди свалянето на Тодор Живков от власт. Дъщерята им се казва Елизабет.
Смъртта на Людмила буквално съсипва Тодор Живков, който възлага на нея надеждата си да го наследи в управлението на България. Постепенно той се опитва да вкара сина си в обществения и политическия живот. Най-напред Владимир става главен директор на Центъра "Знаме на мира". Избран е за член на бюрото на ЦК на ДКМС.
От 1982 г. до 1990 г. е председател на Международната фондация "Людмила Живкова". От 27 май 1983 г. до юни 1989 г. е зам.-председател на Комитета за култура", който управляваше кака му.
През 1986 г. става зам.-председател на Съвета за духовно развитие, при Министерския съвет.
От 1986 г. до 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител е в осмото и деветото Народно събрание и член на Комисията по духовно развитие .
След 1989 г. заживя със семейството си във вила в Бояна и през първите години се занимава с търговия.
