- Дигитализацията на правосъдието все още изостава
- Все още има опасения, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет
- Окончателните присъди за известни случаи на корупция остават ниски
- Работната среда и безопасността на журналистите не са се подобрили
Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие, но предизвикателствата остават. Това се казва в частта, посветена на България, в втория поред ежегоден доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС.
Влезе в сила нов закон за главния прокурор и неговите/нейните заместници. Междувременно същият този закон бе оспорен пред Конституционния съд, който го обяви за противоконституционен. В резултат на това остава предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Опасенията, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, също остават, пише в документа.
Членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет продължават работата си, въпреки че мандатът им е приключил през април 2020 г. Режимът за повишения в съдебната власт поражда безпокойство, тъй като назначаването на съдии на по-високи длъжности не е изпълнено по обичайната процедура на открита конкуренция. Въпреки законодателните усилия дигитализацията на правосъдието все още изостава на практика, се казва в доклада на ЕК.
Прилагането на институционалните реформи за борба с корупцията е консолидирано. Беше одобрена новата стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 г. с нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните власти; и създаване на среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно.
Остават значителни предизвикателства по отношение на ефективността на мерките, свързани с целостта на публичната администрация, лобирането и защитата при подаване на сигнали, когато не съществува специален регламент. Въпреки засилената разследваща дейност и засилването на ресурсите, окончателните присъди за известни случаи на корупция остават ниски и в това отношение предстои да бъдат установени солидни резултати от окончателни присъди.
Що се отнася до плурализма на медиите, българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки. Прието е ново законодателство за транспониране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която има за цел да засили независимостта на медийния регулатор - Съвета за електронни медии. Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите остава причина за безпокойство. Изглежда, че работната среда и безопасността на журналистите не са се подобрили. Пандемията от COVID-19 е засегнала множеството медии и по отношение на защитата на журналистите от икономическа гледна точка, особено що се отнася до регионалната журналистика, но не са въведени конкретни мерки за подкрепа.
