Прокуратурата и КПКОНПИ не преследват политическата корупция, категорични са авторите на изследването
Все по-ниска е ефективността на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта, сочи мониторингов доклад на Антикорупционния фонд (АКФ), който се представя във фейсбук страницата на организацията от бившия прокурор Андрей Янкулов. Изследването има за цел да даде конкретен отговор на въпроса какви са резултатите от борбата с политическата корупция в България в последните шест години.
Новите влезли в сила присъди са единствено оправдателни, което дава съотношение до момента от общо 13 крайни оправдателни съдебни акта срещу едва 3 осъдителни. Този дял е много по-нисък от обичайния на успешните обвинения за българската прокуратура, е един от изводите в доклада.
Продължава да няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание лишаване от свобода. Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните три години – от 2018 до 2020 г. включително.
Повечето от подсъдимите за корупция от високите етажи на властта са предавани на съд за поведение, за което съдът преценява, че не е извършено престъпление. 11 от 13 оправдателни присъди в анализираните 45 дела са поради установена от съда несъставомерност на твърдяното престъпно поведение.
"Обвиненията на прокуратурата често стъпват на превратно прилагане на норми от материалното наказателно право, или на абсурдни логически конструкции. Показателно е, че преценката на съдилищата често не се оспорва дори от прокуратурата от един момент нататък по делата", пише в доклада. Според друг от изводите ръководството на прокуратурата не обръща внимание на значимите корупционни казуси и не е ясно дали въобще се анализират причините за провала на значимите наказателни дела за корупция.
През 2020 г. КПКОНПИ се е произнесла със 122 решения. Конфликт на интереси е установен само с 30 решения, липса на конфликт се установява в 92, но всички са на много ниско ниво в администрацията, предимно в местната власт.
Решенията относно лица на публична длъжност на по-високо и централно ниво, са само 26.
"Продължава да прави впечатление формалният подход в случай на подадени сигнали или на изнасяне на случаи в медиите. Често липсва цялостно изследване на възможни свързаности, които водят до влияние и зависимости при осъществяване на правомощия по служба от лицата, заемащи публична длъжност", пише в доклада на АКФ.
„С пълна тежест трябва да бъде поставен въпросът: това ли е действителната картина на корупцията по високите етажи на властта? Ако тези случаи отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на най-високо ниво, то тогава единствено възможният извод е, че корупция там няма. Обективно невъзможно обаче е това да бъде вярно, особено пък в млада демокрация като българската. Следователно остава заключението, че реалната картина просто остава скрита“ коментира Андрей Янкулов, автор на първата част на доклада", казва Андрей Янкулов.
Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2020 е изготвен по проект, подкрепен от Фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на закона за Югоизточна Европа“
