На 14 май бе официалния празник на Търговище, който се свързва с прочутия Ескиджумайски панаир. Днес всички в България вече знаят за античния и средновековен град Мисионис, чиито руини се намират в Преславската планина на 7 км от днешния Търговище. Той е споменат през ХII в. от арабския географ Ал-Идриси като голям пазар и търговски център на Балканите. След временен упадък, през XIII-XIV в. древният град се възражда под името Косово. Крепостта се съпротивлявала героично срещу османските нашественици в 1393 г., но накрая била превзета и изгорена. Тя престанала да съществува, но оцелелите жители се заселили в равнината, а по-късно основали нов град недалеч от останките на стария. Той е известен с името Ески Джумая – „Стария петък" или „Стария пазар", тъй като там се провеждал известен в цялата Османска империя пазар.
За първи път Ески Джумая е споменат в документ от 1573 г. В него се говори за живеещите там влиятелни търговци на овце, снабдяващи армията на империята. Като голям пазар в огромната държава, той наследил някогашната търговска традиция на древния Мисионис. В него живеели богати българи и турци, като закъснялото ни Възраждане дало възможност християните да забогатеят и да строят красиви къщи и храмове. Според преброяване от 1876 г. в Ески Джумая българите били 717, а турците – 1425. В крайна сметка се оформил цял християнски квартал, наречен Вароша.
Преди повече от половин век моите родители Мария и Димитър Овчарови били поканени в Търговище, за да създадат исторически музей. Дотогава имало малка сбирка, помещаваща се в красивата къща на чорбаджията Хаджи Ангел Хаджидрумев. Детските ми години минаха в романтичната обстановка на този български възрожденски замък. В несигурните години на робството християнските домове представлявали истински крепости с мощни стени и тайни изходи. През драматичните дни на януари 1878 г. къщата на видния чорбаджия била обсадена от освирепелите от военните загуби по време на Руско-турската война башибозуци. Българското семейство дало успешен отпор, но в битката ранили самия Хаджи Ангел. Като малък бях много впечатлен от петното кръв на пода и дупката от куршум в рамката на голямото огледало.
Домът на чорбаджията е построен и изписан с красиви фрески от тревненски майстори. Двуетажната къща е прекрасен пример за нашия Ренесанс с дърворезбите, зиданите печки, архитектурните детайли „алафранга", живописта в модерния стил „холкели". Въпреки премеждията, домът на Хаджи Ангел надживял варварското опожаряване на Вароша по време на освободителната Руско-Турска война, а моите родители създадоха там прекрасна етнографска експозиция.
Тогава майка ми и баща ми провеждат истинска битка за запазване на оцелелите възрожденски сгради, които по онова време не се вписвали в концепцията на социалистическата власт. Благодарение на усилията им са съхранени и реставрирани 22 къщи, сред които Свещаровата (Капраловата), Захариевата, тази на ул. „Раковски" № 36, родния дом на художника Никола Маринов и др. Там е и скромната къща на Никола Симов-Куруто, знаменосеца на четата на Христо Ботев, загинал във фаталната битка на връх „Милин Камък" на 18(30) май 1876 г.
Отначало жилищните сгради били по-прости като план, но със замогването на християните се появяват симетричните двуетажни къщи с централен салон. Фасадите им са изписани в ярки цветове, а в обширните дворове се влиза през масивни дървени порти в яки каменни стени (дувари). Долния етаж използвали като дюкян или склад за стоката, а нагоре майсторите влагали цялото си умение, за да внесат лукс и удобство. В салоните подовете били застилани с пъстри черги и килими, а край стените редели украсени с дантели възглавници.
Постепенно Варошът се превърнал в истински град. Той имал и представителни сгради, като главен център без съмнение е великолепната катедрала „Успение на Пресвета Богородица". В кондиката й е записано, че основите били заложени още в 1818 г. Четиринайсет години по-късно гражданите започнали действия за разширяване на стария вкопан в земята храм. През 1847 г. сградата била унищожена от пожар, а след две години православната община взела решение да бъде възстановена в още по-голям блясък. За това бил поканен прочутия тревненски дюлгерин Уста Димитър Сергюв заедно с помощника си Уста Иванчо.
Мащабността на проекта предизвикал реакцията на мюсюлманите, но християните успели да осъществят целите си. Масивната трикорабна църква извисила гордо снага и през 1851 г. тържествено била осветена. Шедьовър е иконостасът, като главните изображения са направени през 1856-1859 г. Красотата на храма накарала известния австрийски пътешественик Феликс Каниц да отбележи, че сградата е сред най-красивите по българските земи. Величественият облик бил напълно завършен през 1906 г. с изграждането на уникалната камбанария, издигната от майстор Генчо Новаков по проект на италианеца Паоло Фурлани.
Другата невероятна сграда в християнската част на Ески Джумая е училището „Св. Седмочисленици". Тя отново била построена от майстор Димитър Сергюв и осветена на 27 юли 1863 г. Огромната за времето си двуетажна постройка е символ на нарасналото самочувствие на българите. В оформлението взел участие народният просветител Петко Рачов Славейков, който за кратко учителствал там. По тази причина жителите на Вароша назовават школото с името му. А самият Славейков с възхищение написал в букурещкия вестник „Гайда": „Здание като него засега в сичката България второ няма".
Десетилетия наред това било духовното средище на християнския Ески Джумая. През ХIХ в. тук се помещавал читалището, а после е основан тайния революционен комитет за Априлското въстание. Именно в тази сграда моите родители успяха да създадат през 1963 г. и Историческия музей на Търговище. И днес той продължава да бъде важно средище на културата и родолюбието в този красив български край.
