За мен винаги най-важна е била полезността ми в работата, а не позицията, казва д-р Благомир Здравков, директор на СБАЛ по детски болести "Проф. Иван Митев". Още за него в края на интервюто.
- Вече е обявено, че печелите конкурса за директор на новата детска болница в Бургас, предстои и Общинският съвет да ви изслуша и да се произнесе дали одобрява концепцията ви. С какви амбиции сте за управлението на новото детско лечебно заведение, доктор Здравков?
- Основният приоритет трябва да бъде утвърждаване на “Света Анастасия” като стратегическо лечебно заведение за Източна и Югоизточна България. Това предполага изграждане и развитие на висококвалифициран и мотивиран екип и прилагане на модерните технологии в полза на качественото лечение на децата и системи за повишаване на пациентската безопасност. Важно е също да се развиват устойчиви партньорства – местни, национални и международни, като условие за стабилно развитие на детската болница. Както и да се работи за акредитирането ѝ за университетска база за обучение.
В последните седмици ми се случиха много непредвидени неща. Истината е, че професията ни дава прекрасната възможност да работим навсякъде. Всички български деца имат нужда от качествена медицинска помощ - не само софийските. За мен винаги най-важна е била полезността ми в работата, а не позицията. Живял съм в морски градове. Морето ми носи чувство на свобода и спокойствие.
- Част от непредвидените неща вероятно е подадената от вас оставка, която принципалът в конкретния момент - бившият министър Силви Кирилов, прие? Мотивирахте се, че детското здравеопазване е подложено на натиск - какво имате предвид?
- Натискът идва от неразбирането или неглижирането на обществената необходимост по отношение на педиатричната помощ у нас. Децата в България трябва да имат достъп до качествена медицинска помощ независимо от местоживеенето им или от мястото на инцидента. За съжаление, бившият здравен министър не успя да го разбере. Той предпочете да ни атакува с постоянни проверки, за да не искаме пари за никакви подобрения. Няма как да го допусна!
Липсата на адекватен мониторинг от страна на министерството за състоянието и дейността на педиатричните структури по места доведе до закриване на дейности и пренасочване на специалисти. Това реално затруднява достъпа до квалифицирана педиатрична помощ.
СБАЛ по детски болести – София, към момента остава единствената функционираща в страната университетска детска болница. Голяма част от медицинските дейности, които се извършват при нас, не се изпълняват на друго място в България. Това води до значителен наплив на утежнена детска патология от цялата страна. По тази причина са необходими сериозни инвестиции – в техника, в квалификация и заплащане на персонала, както и в технологично осъвременяване. По неясни за мен причини болницата не получи нито стотинка по капиталовата програма за 2024 и 2025 г. Бяха отказани предварително одобрени средства.
В същото време на болници с далеч по-малка приоритетност бяха разплатени милиони. Така и не получихме обяснение за критериите, по които се разходват тези пари.
- Подозирате ли политически решения?
- Категорично, особено когато не се взимат. Отдавам го най-вече на липсата на компетентност и осъзнатост за обществения ефект, който всяко решение в здравеопазването има.
Що се отнася до конкуренцията с частните лечебни заведения – ценност е да има конкуренция. При равни други условия тя води до повишаване на качеството. Но не бива да забравяме, че здравеопазването не може да бъде оценявано единствено през пазарни механизми. Ключът за обективна оценка е обществената значимост на медицинската помощ и нейното качество. Частните и държавните лечебни заведения не работят при равни условия. Освен това пренасищането с болници на фона на постоянен кадрови дефицит в системата води до намаляване на качеството на медицинското обслужване – тенденция, която лично за мен е една от най-тревожните.
- Казвате, че болницата не е получила средства, които са били одобрени и очаквани. Ако имахте неограничен бюджет за един ден, какво щяхте да промените?
- Бих променил цялата болница, така че да изглежда като детска болница, а не като санаториално учреждение.
- След разговор с министъра от служебния кабинет се върнахте като директор – какво ви мотивира?
- Важно е да уточня, че поради свръхамбицията на бившия министър в последния му ден в министерството да “намести” за директор на болницата човек, когото вероятно е преценил за изключително потенциален и диалогичен, моят мандат беше прекъснат, за да се впише тази колега. Министър Околийски отмени това решение, но сега предстои нов конкурс, такъв е законът. Приех да се върна, защото през последните 5 г. аз и екипът ми направихме страшно много, за да може тази болница да е гарант за качествена педиатрична помощ. За което искам да благодаря на всеки един от служителите!
Пред болницата има два изключително важни проекта в ход. В национален мащаб предстои обединяването на структури и дейности, които да осигурят разширяването на неонаталния скрининг - профилактични изследвания на всички новородени бебета за редки, но сериозни заболявания, преди те да са нанесли увреждания. Новородените ще се скринират за спинална мускулна атрофия, вродени имунни дефицити и муковисцидоза. Скринингът ще даде възможност за много ранно начало на лечението на тези заболявания, което съществено ще подобри качеството на живот на засегнатите деца.
Трябва до началото на лятото в болницата да бъде инсталиран ядрено-магнитен резонанс. Ежегодно стотици наши пациенти имат нужда от такова образно изследване - предимно новородени в тежко състояние и деца с неврологични заболявания. В момента ги транспортираме в друга болница, което значително забавя диагностичния процес.
Имаше и още една причина да се върна в болницата. Целият персонал на една от нашите структури напусна, бяха заявили тази готовност преди около месец. Това е екип, поканен и създаден от мен, тъй като при встъпването ми в длъжност в болницата нямаше нито един детски пулмолог. В годините инвестирахме доста в тези колеги. Разкрих места за специализиращи лекари, успяхме да ги включим в стипендиантска програма, да ги плануваме за обучение в чужбина, но последно заявиха, че имат предложение от две частни болници. И въпреки многобройните разговори, включително и с екипа на доц. Околийски, те не пожелаха да останат. При срещата с министъра напускащите заявиха, че колеги имат неуважително и неетично отношение към тях. Но е странно защо за 5 г. не са подали нито един сигнал до мен за конкретен случай, за да взема мерки.
След напускането им предприех спешни действия за осигуряване на лекари и медицински сестри с необходимата квалификация, за да не се наруши обслужването на пациентите. Водим разговори и с още специалисти по детска пулмология да постъпят на работа, което се надявам да стане скоро. Така че завръщането ми беш е с цел в този момент да се гарантира стабилност в самата болница.
- Говорим за изграждане на национална детска болница от десетилетия. В коя фаза сме в момента и има ли реален риск този проект отново да бъде замразен заради политическа нестабилност?
- Това, което виждам, е, че последното ръководство на Инвестиционната компания за изграждане на тази болница се е фиксирало много по-детайлно в изграждането на уют в собствените си офиси, отколкото в изграждането на болницата. За тази дейност имаше определен и зам.-министър, който да контролира дейността. И какво от това? Ще ми се да вярвам, че единствената причина за подобно “развитие в застой” е експертна и управленска немощ. Ако зависеше от мен, бих възложил много детайлна проверка на дейността, която да установи има ли обективни причини за т.нар. “забавяне”, което всъщност се оказа стоп.
- Вие често казвате, че болницата трябва да е надпартиен приоритет. Как може да се гарантира, че тя няма да бъде просто нова лъскава сграда?
- Само здравните политики могат да позиционират проекта като надпартиен. Трябват дела, а не думи.
Гаранцията за работа по съвременни международни стандарти може да се осъществи с устойчиви решения. За пример ще дам СБАЛЛБ. Съвместно с екипа на столичната колегия на БЛС успяхме да изградим партньорство с една от най-добрите детски болници в Европа и постоянно да изпращаме колеги на обучения. Към болницата ни и затова има постоянен приток от желаещи да работят в нея. Ако подобни решения и практики се пренесат на макрониво, ситуацията може да е много по-добра и за медиците, и за пациентите.
- Много обсъждано е в обществото дали е удобно болницата да бъде буквално на края на града? Съвпадат ли мненията ви като лекар и като родител?
- Посещавал съм детски болници по света в различни градски райони. Няма как териториалното разположение да е удобно за всички. Ключова е ролята на транспортната свързаност, която за този проект не ми е известно да е намерила решение.
- Какъв процент от изпратените на специализация лекари се връщат с намерение да останат тук трайно?
- Всички се връщат. Добиват знания в болница Sant Joan de Deu в Барселона, Испания - лечебно заведение лидер в съвременната педиатрична помощ. Болницата ги командирова за собствена сметка, а Столичната колегия на БЛС покрива таксите за обучение. Най-хубавото е, че пътуват колеги от различни специалности и когато се върнат, те представят това, което са видели, научили, всичко, което им е направило впечатление, дават предложения за промени. Този ентусиазъм на младия, необременен от рамките на нашата система модел на мислене и представяне на видяното е страхотен. Целта ни е всеки, който отиде на такова обучение, да се върне с идеи как да подобрим нашата среда, а ние сме длъжни да предвидим ефекта от тази промяна и да я подкрепим.
- Кои са най-дефицитните детски специалисти в медицината в момента?
- Детските ревматолози, детските гастроентеролози, детските нефролози - особено колегите с умения в хемодиализата на деца - както и детските интензивни специалисти остават най-дефицитни за страната. При задълбочаващ се недостиг резултатът ще бъде липса на адекватен достъп до качествена педиатрична помощ.
- Има ръст на социалнозначими заболявания сред децата - диабет, затлъстяване, къде се къса нишката?
- Причините са комплексни и затова са толкова трудни за решаване. И най-добрата здравна политика при липсата на здравна култура и грамотност в обществото няма как да бъде реализирана. В забързаното ни ежедневие често не осъзнаваме например вредата от некачествената храна. Детето да е хапнало нещо – сладки бисквити, чипс, и не след дълго то е формирало навик, който е много труден за изкореняване. Здравното образование и кампаниите за рационално хранене са механизмите, които дават положителни резултати в развитите здравни системи.
- Какви съвременни методи и технологии в болницата променят прогнозата за тежкоболните деца?
- Болницата е флагман в лечението на различни редки заболявания. Преди години тези пациенти бяха обречени. Съвременните терапии обаче им осигуряват качество и продължителност на живота, сравними с тези на здрави деца. В болницата вече има респиратори - машини за изкуствена белодробна вентилация, от ново поколение, които съществено подобряват преживяемостта при едни от най-критичните ни пациенти. Благодарение на съвременната апаратура реално болницата е единственото място за бъбречнозаместителна терапия при новородени.
- Кой е последният случай, който ви кара да се усмихвате толкова пъти, колкото пъти се сетите за него – като лекар, а не като директор?
- Една вече 6-месечна госпожица, която ни изправи пред сериозно изпитание дали ще се справим с тежкото ѝ заболяване. Дете с левкемия, на което тези дни предстои трансплантация. В моменти като смазващата отговорност онази нощ осъзнаваш колко много хора са готови да дадат всичко от себе си, за да помогнат да се спаси едно дете.
CV
Д-р Благомир Здравков е директор на СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев” от април 2021 г. Има специалност по анестезиология и интензивно лечение. Интересите му са в областта на спешната педиатрия, детската анестезиология в условия на спешност, реанимационния транспорт на деца, организацията и управлението на спешната медицинска помощ при масови инциденти и управлението на пациентската безопасност в детското здравеопазване. Отличаван е за професионалната си дейност с награди от МЗ, БЛС и УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Член на лигата “Лекарите, на които вярваме”.
