Няма да чакаме Иран да изчерпи оръжията си, искаме гаранции, че няма да унищожи, казва израелският посланик
Най-бързият начин за прекратяване на този конфликт е Иран да спре атаките си и да се откаже от стратегията си за регионална ескалация.
Вместо да разделя региона, политиката на Иран всъщност сближава много страни в търсене на сътрудничество, стабилност и сигурност
- Ваше Превъзходителство, колко ще продължи тази война. Трябва ли да чакаме Иран да свърши ракетите и дроновете си, за да спре тя?
- Продължителността на конфликта не зависи от Израел, а от избора на Иран. В продължение на десетилетия иранският режим инвестира огромни ресурси в ракети, дронове и марионетни сили - проксита, както и в развитието на ядрени способности, насочени към евентуално производство на ядрени оръжия, чиято официално обявена цел е унищожаването на Израел и дестабилизирането на региона.
Израел не може да приеме реалност, в която режим, открито призоваващ за неговото премахване, продължава да изгражда инструментите за осъществяването на това намерение. Следователно целта на нашата държава не е да се чака, докато Иран „изчерпи" оръжията си, а да се гарантира, че способността му да заплашва Израел и региона е значително намалена.
За съжаление, войните продължават, докато съществуват причините за конфликта. Най-бързият начин за прекратяване на този конфликт е Иран да спре атаките си и да се откаже от стратегията си за регионална ескалация.
- Какъв край на тази война Израел ще сметне за победа?
- Успешен резултат за нас ще бъде, ако способността на Иран да заплашва Израел – директно или чрез посредници – е значително отслабена, включително амбициите му за ракети, дронове и ядрени оръжия, и че стратегическият баланс в региона се измества далеч от сплашване и ракетен терор.
В същото време е важно да се прави разлика между иранския режим и иранския народ. Израел и Съединените щати ясно заявиха, че иранският народ заслужава различно бъдеще от това, което му е наложено от този радикален режим, който брутално потиска собствените си граждани и съвсем наскоро уби десетки хиляди свои сънародници.
Надяваме се, че ще се появят условия иранският народ да вземе бъдещето си в свои ръце и да се освободи от този режим.
- Президентът Тръм обяви, че не държи в Иран да се установи демокрация, а да има лидер, приятелски настроен към САЩ и Израел. Това за Израел достатъчно ли е?
- Израел не смята да определя политическата система на други страни. Бъдещето на Иран в крайна сметка трябва да бъде решено от самия ирански народ. За Израел е важно нещо много основно: Иран да не се управлява от режим, чиято идеология е изградена върху враждебност, регионална агресия и декларирана цел за унищожаване на Израел.
Конфликтът на Израел не е с иранския народ. Иран е древна цивилизация със забележителна култура и талантливо население, което заслужава просперитет и нормални отношения със света. Те заслужават правителство, което не потиска жените, не екзекутира хомосексуалисти, не изнасилва политически опоненти в затвора и не ослепява млади протестиращи, за да ги накаже за протести. Преди всичко, те заслужават правителство, което не стреля по собствения си народ по улиците, за да управлява чрез страх и терор.
Надеждата ни е, че тази военна операция ще помогне за създаването на условия иранският народ да оформи собственото си бъдеще и да избере ръководство, което да се фокусира върху благосъстоянието на своите граждани и мирните отношения със съседите си.
- В отговор на атаката на САЩ и Израел Иран отговори като бомбардира арабски държави. Как е, според Вас, целта – да се накажат „предателите", което си сътрудничат със САЩ и Израел или да се създаде икономическа паника, която да накара света да натисне за спиране на войната?
- Стратегията на Иран отдавна се основава на сплашване и дестабилизация. Като се насочва към регионални държави, режимът се опитва да изпрати няколко послания едновременно: да накаже онези, които сътрудничат със Запада, да всява страх в региона и да създава глобален икономически натиск.
Но тези действия разкриват нещо важно: агресията на Иран не е насочена само срещу Израел. Тя заплашва много страни в Близкия изток и отвъд него. Именно затова международната общност трябва да разглежда тази криза не като изолиран конфликт между САЩ, Израел и Иран, а като част от по-широко предизвикателство, породено от режим, който използва ракети, проксита и терор като инструменти на политиката.
Никой не бива да се изненадва от ирационалния и опасен характер на политиките на иранския режим. В края на краищата, иранските оръжия – особено дроновете самоубийци – вече известно време бродят в небето на Европа, използвани при атаки срещу Украйна. Дроновете, които летят над Киев днес, са проектирани и произведени в Техеран. Това не е регионален проблем. Това е предизвикателство за глобалната сигурност.
- Възможно ли е така Иран да се опитва да обедини шиитите срещу сунитите и така да преначертае картата на ислямския свят като застане начело?
- Иран наистина се опитва от години да разшири влиянието си чрез сектантски мрежи и проксита в целия регион – от Ливан и Сирия до Ирак и Йемен. Тази стратегия е предназначена да показва сила, да дестабилизира съседните страни и да промени регионалния баланс.
Реалността днес обаче е почти обратната. Много арабски държави все повече осъзнават, че експанзионизмът на Иран заплашва техния суверенитет и стабилност. Вместо да разделя региона, политиката на Иран всъщност сближава много страни в търсене на сътрудничество, стабилност и сигурност.
- Колко дълго според Вас Китай и Русия няма да се месят – техните икономики много страдат от тази война.
- Ще трябва да попитате китайския и руския посланик за това. И двете страни вече представиха позициите си като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, като най-общо призовават за деескалация и връщане към дипломацията.
Призивите за стабилност са разбираеми. Но стабилността изисква справяне с това, което всъщност подкопава регионалната и международната сигурност: продължаващото използване, доставка и разпространение на ракети, дронове и милиции от иранския режим плюс продължаващите му усилия да се сдобие с ядрени оръжия.
- Имаше ли ракета, насочена към Турция по Ваша информация? НАТО потвърди, Иран отрече. Турция първо каза да, после прие, че е било грешка...
- Няма причина да се доверяваме на иранските изявления. Ето в събота иранският президент обяви, че Иран ще спре да атакува съседните страни и дори се извини за ударите. Но малко след това Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства бяха атакувани отново.Иранският режим лъже постоянно и без колебание. Именно затова от десетилетия е толкова трудно да се постигнат надеждни дипломатически споразумения с Техеран.
Иран изстреля ракети към територията на НАТО. Това е факт. Всичко останало е интерпретация.
- Турският министър на отбраната каза в интервю, че съществува, макар и много ограничена, възможност за пряк конфликт с Израел. Мислите ли, че е възможно?
- Самият турски министър на отбраната заяви, че вероятността от пряка военна конфронтация с Израел е много ниска и отбеляза, че механизмите за разрешаване на конфликти между нашите страни работят. Това е важен момент.Израел очевидно няма интерес от каквато и да е конфронтация с Турция, дори ако има въпроси, по които може да не сме съгласни. Турция е важна регионална сила и член на НАТО. Настоящите военни действия на Израел са насочени единствено към неутрализиране на заплахите, идващи от Иран и неговата мрежа от въоръжени марионетки. Тази ситуация би трябвало да напомни на страните в региона коя е истинската заплаха за регионалната стабилност – Иран.