- Само личният рейтинг на бившия президент ще е от значение преди 19 април - нито програмата, нито депутатите в новия проект ще са решаващи
- На втория етап обаче - при съставянето на правителството, всичко това ще е важно
Около наскоро обявения политически проект на експрезидента Румен Радев все още има много неизвестни.
Tой повече комуникира чрез постове в социални медии, отколкото в разговори с журналисти. Вероятно това е част от стратегия. Кампанията предстои и все пак ще се наложи по определени проблеми говорители на “Прогресивна България” да заемат позиции, а не само бившият президент. И понеже липсва конкретна информация около проекта, анализатори се фокусираха върху фейсбук публикацията на съпругата на бившия държавен глава Десислава Радева. Тя може да бъде различно разтълкувана, но според мен
нейната позиция едва ли ще има електорално отражение на 19 април,
когато са изборите. Възможно е нейна цел да е да отблъсква хора, които традиционно се присъединяват към нови проекти и търсят реализация.
Румен Радев беше част от политическия живот на страната вече 9 години. Те не бяха никак спокойни за българската и световната политика. Казвам го, защото имаше ситуации, които налагаха повече и по-спешни действия, отколкото в мирно време и така политиците имаха възможност да се позиционират.
Изненада за мен са не толкова партиите в коалицията, колкото името ѝ - вероятно вдъхновено от някой от левите интелектуалци около Радев.
Очаквах патриотично наименование
Не намирам и съществено значение с кои партии е образувана коалицията - в случая политическият, електоралният и идейният заряд се носят от Румен Радев, а не от партиите в нея. В този смисъл те имат функцията на съдове, в които да бъде разположено съдържанието на проекта и да осигурят юридическа възможност за участие в избори. Логично е да бъдат избрани малки и непознати партии, за да не се налага новият проект да се съобразява с вътрешнопартиен живот или да осигурява избираеми места на партиен елит.
От тази гледна точка
не смятам, че има нещо изненадващо в избора на формациите, което заслужава подробен анализ
в президентския проект. Самият Румен Радев заяви, че ще използва коалиционен формат заради невъзможност за регистрация на партия до изборите, с което впрочем изчерпа въпроса още преди да бъде разгърнат.
Лицата в партията също ще имат второстепенно значение. Водещ е Румен Радев и неговата популярност. Личният му рейтинг далеч не е само институционален и не бива да се подценява. За справка: имало е президенти с по-ниско одобрение. Въпросът е да няма скандални фигури сред лицата в листите, чрез които да се атакува коалицията. Не бих се учудила, ако привлече уважавани личности по места. Разбира се, на този етап това са разсъждения, защото очакваме да бъдат представени листи и програма.
От електорална гледна точка
популярността ще е по-силният двигател за подкрепа от конкретиката на идеите
Затова мисля, че и програмата на коалиция “Прогресивна България” няма да е от първостепенно значение. Дори напротив - заемането на едни по-твърди позиции би отблъснало гласоподаватели.
На този етап е видимо едно по-широко отворено ветрило и готовност на различни социални и демографски групи да подкрепят коалицията на Румен Радев. По тази причина по-общи послания ще привлекат избиратели от различни групи, без да се отблъскват други, и ще са по-печеливши.
Програмата на “Прогресивна България” обаче ще има значение на втория етап - при преговорите за съставяне на правителство. Това ще е важно с оглед на вероятността да се търсят коалиционни партньори, които имат ясно изразени позиции по геополитически въпроси като ПП-ДБ. За техния електорат ще е особено важно влизането в коалиция с проект на Румен Радев да не е съпътствано с големи компромиси. От преговорна гледна точка е по-прагматично, ако програмата също не е ярко идеологически оцветена.
На този етап социологическите проучвания показват сериозен резултат за проекта. За мен той е съставен от няколко групи: протестен вот, патриотичен вот и антикорупционен вот.
Протестният вот е най-нестабилен: той често се преориентира между различните проекти. Това се вижда много добре, ако се разгледа движението на избиратели между много различни партийни формации. Той често е насочен и “срещу всички”.
Патриотичният вот ще бъде за сметка на партии като “Възраждане”, МЕЧ, БСП.
Антикорупционният вот би могъл да дойде от негласуващи, но и от избиратели, които са гласували за “Продължаваме промяната”.
Точно тази голяма декларирана подкрепа за проекта на Радев поставя и голяма отговорност пред него. Той може да изпълни структурираща функция - да съдейства за формиране на нагласи, а не само да бъдат следвани тези на избирателите.
Неструктурираността на избирателите му позволява той да бъде проактивен. С навлизането на парламентарната сцена
ще му се наложи да заема позиции и тогава ще бъде ключово как ще ги комуникира
и дали той ще структурира нагласи. Това е трудна задача, но е и една от основните функции на политическите партии редом с изразяването на интереси. Често политиците казват, че тяхната функция е да бъдат глас на народа, но те имат и функция по съдействие за формиране на предпочитанията.
От тази гледна точка ще е важно какви геополитически позиции ще защитава Радев в парламента и евентуално в изпълнителната власт. Засега не сме ставали свидетели на твърди евроскептични позиции от негова страна, особено когато е посещавал форуми на европейско ниво. Неговият профил е, грубо казано, профилът на БСП преди Станишев - поглед към Европа, но не с такъв ентусиазъм както при десните хора в България.
От интервюто му за германска медия за мен става ясно, че той вижда Европа и “европейското” като изграждане на институции, а не като културни ценности. Тук се крие и неговият евроскептицизъм - той не е от рода на Льо Пен, но критичните му позиции се изразяват в неохотата по въпроса за приемането на еврото.
Според мен кампанията ще е фокусирана основно върху темата за корупцията и завладяната държава, вероятно въпросът за съдебна реформа ще бъда сериозно засегнат.
Румен Радев ще зададе тон на предизборната кампания. Това напомня за изборната 2021 година. За разлика от нея обаче тук има един основен играч, който засега изглежда, че ще окрупни протестния вот. 2021 година беше уникална с трите избори, но и с това, че се засили фрагментацията на партийната система. Сега, поне на ниво моментни снимки, изглежда, че ще има окрупняване - такова, каквото имаше например през 2009 г. с появата на ГЕРБ.
Това беше последният най-добър момент за формиране на проект
През 2021 г. също беше изключително подходящо за влизане в парламентарната политика и в известен смисъл се повдигат въпроси защо тогава Радев се кандидатира за втори мандат, а не се впусна в партийната политика. Много често коментатори казваха, че е “пропуснал” момента. Аз обаче не смятам така, тъй като виждам доста прилика между сегашната ситуация и тази през 2021 г. и мисля, че времето и ситуацията са в полза на Радев.
Тук е важно да отбележим структурната обстановка - Радев влиза в парламентарната политика в момент, когато съществуващите партии са в криза - страдат от загуба на избиратели, изтощение на кадри, цялостно недоверие. Това също допринася за потенциалния успех на Радев.
Много често се правят сравнения между НДСВ и “Прогресивна България” на Радев. Нека кажем, че НДСВ дойде след първия успешен мандат на българско правителство - това на Иван Костов. А Радев идва след редица неуспешни опити за съставяне на правителство и нестабилни и непопулярни правителства. Това допълнително улеснява неговата задача и затова не е необходимо да полага усилия за медийно присъствие.
