Човекът има извратена нужда да тъпче. Каквото и да е, когато и да е - да тъпче. За публичните фигури ясно - на политиците хорското тъпкане им е по длъжностна характеристика. На известните, заради изкуство, наука, спорт не им е, но пак е някак обяснимо - завист, принципно нехаресване "ей така", изявления, аура, каквото там... Ама защо му е на човека да тъпче например нечие стихотворение? Или на някого новата холна гарнитура, споделена с гордост в социална мрежа? Или пък грим, прическа или снимка по бански, които някой друг обикновен човечец си е споделил, защото се е осмелил да си се хареса така? Също защо му е на човек да критикува постове по повод смъртта на някой известен и умрял сам и тъжен? Защо му е да пита в упор и с вдигнат пръст "къде бяхте, когато той/тя...?"? Ми били са, където са били искани, чакани и нужни - при своите любими хора, за които са се грижили! Били са на пътя си, справяли са се на свой ред. Помощта, като прошката, не се хвърля, а се дава. Значи трябва да бъде приета. И защото не е толкова просто.
И още нещо за тъпченето се зачудих вчера. Попаднах на новина, че в Бургас от март студенти и ученици ще пътуват с градки транспорт за едно евро на месец. Значи, това сега не е ли хубава новина?! Не е ли хубаво нещо това за децата, а и за семействата им?! Е за много хора не е. Като били свършели парите за гориво/ремонт/чистота/слънцестоене... какво щели да правят от общината! Ами за тези, дето си били купили вече карти за шест месеца?! (Абе някой иска ли си обратно парите от бензиностанциите, когато паднат цените на бензина с няколко стотинки?!) И не било ли предизборно/замазване на очи/разейване на внимание... докато кемпрейлс, 6,7 или 8 G, жълтопаветници, соросоиди и не знам си какво нещо пъклено за света кроели...
Тъпчене по принцип. Натрисане с цървула/кубинката/ гуменката/ ботуша. Работят недоволници. Всъшност сигурно защото тъпченето може да се упражнява и докато си седиш на дивана. Пушиш си, пиеш си, телевизорът си говори, бодваш с виличката киселия карфиол от туршията, гледаш си телефона, псуваш и тъпчеш. Я на тая кви са й криви краката! Ооо, тоя па къде е тръгнАл с тая кола! Леле, как вие тая на умряло, па си мисли, че пее! Ма коя е тая (дебела, ниска, стара, тъпа, бездарна), която ще каже, че нашето момче/момиче/дете/куче/кокошка... не става?! А това па момче, къде се самоуби, не е лиии... ? Не че имам нещо против, ама пък я го виж!... И кво? За евро на месец ще ми пътуват тия там! Ами пенсионерите?! Ами електромонтьорите/бензинджиите/учителите по физическо/ производителите на въздух...? А детска болни... а, те па там направиха, ех... Абе я направете тогава първо космодрум/ магазин, в който те да ти плащат/ камери за подмладяване, зоологическа градина с ония, "различните"... па после правете популистки ходове, ше ве ееее и гербаджиите/пепедебетата/сглобките/ винтовките/ заварките/ формулировките/заготовките!
Та за тъпченето. Прилича на онази йога за седящи. Хем си кюташ, хем си действаш! Чиста съвест - щом само тъпчеш, значи си граждански активист, от най-върлите. А па тия, дето нещо са харесали, или са платени, или са... много добре платени. Или ги държат с компромати. Или за топк... Па мойте не могат ги хвана, щот аз си ги държа сам, докат съм си на дивана у нас! Никой не може да ми ги вземе, сам си ги стискам! А сега! И си ги почесвам, докато с крака тъпча, а с пръст мразя на поразия всичко наред."
Ми вдигнете ги тия крака, па се оставете да ви изведат навън. Да се срещнете очи в очи с това, което тъпчете. Все ще е крачка нанякъде.
Та така за тъпченето си мислех.
(От фейсбук)
Човекът има извратена нужда да тъпче. Каквото и да е, когато и да е - да тъпче. За публичните фигури ясно - на...
Публикувахте от Maria Kassimova-Moisset в Петък, 30 януари 2026 г.
