Все по-често пиша с ирония за днешната българска политика. Защото много от това, което се случва в нея не заслужава друго отношение. Истинско губи време е да се анализира неадекватно политическо говорене и поведение. Девет години примерът бе пред очите ни. Толкова изкара главният опозиционер на републиката като държавен глава. А със своите аматьорски изпълнения лидерите на ПП-ДБ му постлаха и килимчето пред парламентарните порти. Но те така постъпиха и през 2021 година, когато помогнаха на извънпарламентарната партийка "Възраждане" да стане парламентарна. И тя умело се възползва от енергията на техните улични пърформанси. Затова и вече пета година в Народното събрание си имаме прокремълска партия. А миналогодишните декемврийски протести на привържениците на ПП-ДБ окуражиха и прокремълския ни президент. И той скочи с парашут на партийния терен със самочувствието на победител. Какво има тук повече да се коментира? Едно се говори, друго се върши, трето се получава. Затова и не мога да приема амбициозната некадърност за национална необходимост, откъдето и да идва тя.
"Възраждане" защитава чуждите ни руски интереси. Куриозните "Меч" и "Величие" не си струва да се коментират. Що се отнася до БСП, то признавам умението й да си примъква черджето към всяка добре разгоряла се партийна камина. ИТН пък е партия, която доказва максимата, че всяко политическо шоу е до време. Но през 2022 г. тя постъпи правилно като отряза квитанцията на премиера Петков. Сетне той напусна парламента, а вчера четох, че е стигнал до съдебната зала.
Що се отнася до ДПС не може да се отрече оригиналният начин по който тази партия би шута на дерибеите в нея. Но пък сгреши като уйдиса на акъла на ПП-ДБ за промените в Конституцията. По-късно инициаторът на тези промени Христо Иванов сам разбра, че е сгафил с тях и не само "хвърли кърпата", но и забегна при булката си в Брюксел. Но и с този пример само пояснявам, колко е важно политиците да осъзнават навреме грешките си. Защото т.нар. "Домова книга" си е нещо повече от грешка. Днес сме свидетели как записаните в нея се назландисват да изпълнят свое конституционно задължение. Голямо кандардисване пада с надеждата, че все някой от тях ще кандиса. Премиерски тотопункт.
Що се отнася до ГЕРБ и СДС, то тези две партии е нормално да са заедно, защото са от едно европейско политическо семейство - това на дясноцентристката Европейска народна партия. Те са нашата парламентарна десница в момента. Съставеното от тях редовно правителство с премиер Росен Желязков бе успешно. Промените, които то осъществи и особено завършването на евроинтеграцията ни, бяха за доброто на страната ни. Това никой разумен човек не може да отрече. Както не може да не признае, че когато кмет на столицата ни бе г-жа Фандъкова от ПП ГЕРБ тя бе по-уредена, чиста и приветлива отколкото е сега. Грешка на ГЕРБ-СДС бе, че прие да участва в сглобки и ротации, които си бяха абсолютни парламентарни шмекерии. А това даде самочувствие на ПП-ДБ, че винаги могат да стигат до целта по "другия начин", чрез поредното изпълнение в стил "ала-бала".
Познатата максима, че няма безгрешни политици и партии е в сила и днес. Доскоро президент ни бе грешката на БСП от 2016 година. Грешка на ПП-ДБ пък направи така, че същият през 2021 година грабна втори мандат. Днес низ от грешки са напът да го направят депутат, че дори и премиер. Грешка след грешка живот не оправя. Това би трябвало всички да сме разбрали. Но, явно не сме. И сетне, защо така или онака било. Ами ще бъде. Отново идат избори. А преди тях, както обикновено, кукувици пият акъл. Приятен ден!
(от Фейсбук)
