Висшите училища на бъдещето все повече ще създават нови професии, а не само кадри за сегашните, казва ръководителят на екипа, който изготвя Рейтинговата система на вузовете в България
Още акценти от интервюто:
- Висшето образование е единствената обществена сфера, при която финансирането е свързано с резултатите
- 7 от 10 завършили с диплома за средно образование избират да следват в български висши училища
- Работодателите оценяват най-високо знанието на чужди езици и логическото мислене, което дава висшето ни образование
- Кандидат- студентите все повече остават в България и ценят времето си
- Над половината от студентите работят, докато следват
- Рейтингът на българските университети имаше 15-о издание, а утре предстои и 10-ата церемония по награждаване на висшите училища, които са първи по професионални направления. Голяма ли е промяната в системата на висшето ни образование за тези години и каква е добавената стойност от рейтинговата система, г-н Стойчев?
- Промяната е значителна и засяга както структурата на висшето образование, така и политиките в тази сфера. Рейтинговата система помогна за превръщането на висшето образование във вероятно най-прозрачната обществена сфера и в може би единствената, при която публичното финансиране е обвързано с критерии за постигнати резултати.
Благодарение на нея кандидат-студентите получиха повече възможности да правят по-информиран избор, а висшите училища и публичните институции получиха повече възможност да формират политики, основани на доказателства.
Съществуването на рейтинговата система създаде предпоставки приемът в държавните висши училища и тяхното финансиране да бъдат обвързани с показатели за реализацията на завършилите и за качеството на обема на научната дейност, а благодарение на Националната карта на висшето образование разкриването на нови структури във висшето образование беше обвързано с нуждите на пазара на труда и търсенето от страна на кандидат-студентите, включително на регионално ниво.
В резултат на това през последните 15 години профилната структура на висшето образование беше съществено променена. Тя стана по-рационална, по-ефективна и по-близка до потребностите на пазара на труда.
Съществуването на рейтинговата система създаде и допълнителни стимули за приоритизиране на научната дейност. За последните 15 години обемът на международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища и тяхната цитируемост се увеличиха в пъти. Висши училища, които преди 15 години присъстваха в международните библиографски база данни с публикации, които се брояха на пръсти, сега присъстват със стотици разпознаваеми научни публикации.
- Как бе създадена рейтинговата система преди 15 години?
- Рейтинговата система беше създадена по инициатива на МОН от консорциум с участието на Институт “Отворено общество” – София, Сирма груп и агенция МБМД. При първоначалното концептуализиране на системата много ни помогнаха съветите и идеите на редица български и европейски учени и експерти, сред които проф. Пепка Бояджиева, проф. Петя Кабакчиева, проф. Димитър Денков, Чавдар Найденов. Това позволи българската национална рейтингова система да стъпи на най-добрите към онзи момент международни образци и в някои отношения да отиде отвъд тях, както и да вземе предвид предходния български опит, включително този, свързан със създаване на университетски рейтинг от страна на в “24 часа”.
При появата си българската рейтингова система беше толкова иновативна, че в специализираната литература получи признанието за първата от така наречена трета вълна национални рейтинги в глобален план. Иновативният характер на българската рейтинговата система беше възможен и благодарение на сътрудничеството с висшите училища, екипите на МОН, на НОИ, на Националната агенция по оценяване и акредитация, на Админ, на НАЦИД. Създаването на рейтинговата система беше колективно усилие с принос от много експерти и институции и нейното развитие продължава да зависи от поддържането на подобен тип широки партньорства.
- Чуждестранни наблюдения отбелязват като особено новаторско в българския рейтинг индикаторите, които отчитат реализацията на завършилите. Как се промени реализацията на висшистите за тези 15 години?
- Промени се в положителна посока. Все по-голям дял от новозавършилите работят в България на все по-качествени работни места. Данните показват наличието на трайна тенденция за подобряване на реализацията на младите висшисти, която не беше прекъсната нито от икономическите сътресения около ковид пандемията, нито от тези, свързани с руската агресия срещу Украйна.
Ако при първите издания на рейтинговата система едва окол 45% от новозавършилите работеха на позиции, изискващи висше образование, то в момента над 60% от тях работят на подобни позиции. При магистрите този дял е над 70%, а при завършилите с докторска степен над 90%. Заетостта в рамките на българската икономика сред завършилите също чувствително се увеличи от 75% преди 15 години до над 86% в момента. Безработицата сред младите висшисти сега е близо два пъти по-ниска, отколкото беше преди 15 години, и на практика се е свила до възможния минимум от едва 2%. Средните доходи за този период са нараснали близо 4 пъти.
В същото време наблюдаваме намаляване на неравенствата в реализацията между завършилите в различни направления и между завършилите различни висши училища в рамките на едно и също направление.
Например, ако преди 10 години средният доход на завършилите информатика е бил 3 пъти по-голям от този на завършилите педагогика, то сега тази разлика се свила до около два пъти. Подобна картина наблюдаваме и по отношение на другите индикатори, измерващи реализацията на пазара на труда. Контрастите намаляват, което означава, че ефективността на системата на висшето образование се подобрява.
- За тези 15 г. вече две поколения преминаха през университетите. Как според данните се промени нагласата на кандидатстващите български младежи към целите им в живота и кариерата?
- Изборът на кандидат-студентите става по-рационален. По-често избират направления и висши училища, при които се наблюдава по-добра реализация на пазара на труда. По-често остават в България и повече ценят времето си. Над половината от студентите работят, докато следват, и са по-малко склонни да отделят от времето и вниманието си, ако нямат усещането, че в това има смисъл.
- Ползват ли се университетите с доверие и уважение в обществото ни?
- В страната 7 от 10 завършили с диплома за средно образование избират да следват в български висши училища и са готови да инвестират време и средства в тях. Това е знак за доверие и е оценка, че придобиването на висше образование в България има смисъл и носи полза.
Университетите обикновено са сред институциите и организациите, които се ползват с най-голямо доверие сред младите хора, като през последните 15 години има тенденция делът на младежите, които изразяват доверие към тях, да нараства. Например данни от национално представително изследване, проведено на терен през септември миналата година, показват, че след БНБ висшите училища са организациите с най-високо доверие сред пълнолетните българи на възраст до 29 години. На практика сред поколението Z висшите училища са сред институциите с най-високо и най-стабилно доверие.
- Как стои дипломата от български университет в очите на българския бизнес? Ценят ли я работодателите?
- Огромното мнозинство от работодателите в България са на мнение, че придобиването на висше образование е необходимо за успешна реализация на пазара на труда. В едно скорошно изследване, проведено за целите на рейтинговата система, 86% от анкетираните работодатели изразяват подобно мнение. Според оценката на работодателите най-силните страни на новозавършилите висшисти са чуждоезиковите умения, теоретичната подготовка и логическото мислене, а най-слабата им страна са практическите умение. От гледна точка на работодателите практическата подготовка остава ахилесовата пета на българското висше образование. От гледна точка на университетите обаче тяхната мисия е не да подготвят тесни специалисти за конкретна професия, която след пет или десет години може и да не съществува, а да подготвят хора, които могат да се адаптират към непрекъснато променящите се изисквания на пазара на труда. В този смисъл чуждоезиковите умения, теоретичната подготовка и особено логическото мислене в дългосрочен план може да се окажат много по-важни за осигуряването на успешна кариера, отколкото придобиването на конкретни практически умения, които са търсени от работодателите тук и сега.
- Какво е предизвикателството пред университетите във време, когато България все повече се ориентира към икономика, конкурентоспособна с добавена стойност, а не с евтина работна ръка?
- Първо, подобни промени в структурата на българската икономика са възможност за университетите, а не риск. Това означава, че пазарът на труда ще създава повече работни места за хора с по-високо образование и по-висока квалификация и по-малко за такива без образование. Второ, все повече хора ще чувстват нужда от преквалификация или смяна на професията, което ще изисква учене през целия живот. Това потенциално също ще води до повишаване на търсенето на висше образование от все повече хора на различен етап от своята кариера. България ще става и по-атрактивно място както за българите, така и за чужденците, което означава, че повече българи и повече чужденци ще избират да следват в българските висши училища.
От друга страна, заради новите технологии и изкуствения интелект висшите училища във все по-голяма степен ще губят монопола си върху знанието и върху възможностите то да бъде предавано. Ще възникват повече и по-гъвкави форми за усвояване на умение и знания извън висшите училища. Това означава, че за да останат релевантни традиционните академични институции, ще трябва да се фокусират в по-голяма степен върху създаването на ново знание, а не просто върху предаване на съществуващото, т.е. ще има нужда от по-голям фокус върху науката и иновациите. Университетите на бъдещето във все по-голяма степен ще създават нови професии, а не само кадри за съществуващите.
Истинското предизвикателство пред образователните системи на бъдещето обаче ще бъде свързано със способността им да формират мислещи граждани, които са способни да запазят човечността на обществото, докато се справят с масовата автоматизация и растящия потенциал на изкуствения интелект. Тази перспектива изисква критичното мислене, етиката, емпатията и умението за съжителство да бъдат неизменна част от учението.
CV
- Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
- Професионалната му кариера на журналист започва през 1992 г. в БНТ като редактор и водещ на новините
- Работил е като редактор и директор на радио "Свободна Европа" в Прага
- От 2005 г. е изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" - София
- Женен, с 4 деца
- Ръководител на екипа, който обновява Рейтинговата система на университетите в България
