През 1366-1367 г. византийският император Йоан V Палеолог непрестанно отправял горещи молби към католическия Запад за помощ срещу задаващата се от Мала Азия османска напаст. Пръв и единствен господар, който реално се отзовал на призивите му за кръстоносен поход срещу турците е неговият първи братовчед Амедей VІ, владетел на графство Савоя в Източна Франция. Казвали му Зеленият граф, заради навика да носи само зелени дрехи и дори доспехи. Иначе се отличавал с голяма смелост и рицарска необузданост, която нееднократно проявявал през живота си.
Събраният от Амедей VІ Савойски флот отплавал от Венеция на 20 юни 1366 г. и за кратко се задържал край остров Корфу, за да изчака кораби от Генуа и Марсилия. Край остров Лесбос се присъединил и неговият владетел Франческо І Гатилузи. На 21 август флотът навлязъл в пролива Дарданели, където на 26 август кръстоносците превземат важната османска крепост Галиполи. Новината бързо се разнесла на Изток и на Запад, давайки надежда на християните. В началото на септември корабите на Зеления граф тържествено акостирали в залива Златния рог край Константинопол.
Там Амедей Савойски научил с изненада, че император Йоан V Палеолог липсва в града. Той бил задържан от цар Иван Александър във Видин на връщане от унгарската столица Буда по подозрения, че участвал в заговора срещу България при превземането на Видин от маджарите през миналата година и пленяването на царския син Иван Срацимир. Ето защо предводителят на кръстоносците решил да принуди със сила цар Иван Александър да пропусне императора към Константинопол и поел с корабите си срещу крепостите по близкото българско черноморско крайбрежие.
На 4 октомври флотът на савойците минал Босфора и достигнал българската граница. Според историците той наброявал 20 кораба – 7 генуезки, 6 венециански, 3 френски, 2 на генуезката колония Пера в Константинопол и 2 византийски. На тях били качени между 1500 и 1800 тежковъоръжени воини от цяла Западна Европа. Походът и героичната съпротива на българските градове са разказани подробно в написаната от Йохан Сервион през 1464-1465 г. Савойска хроника и в записките на Антонио Барбери, ковчежник на Зеления граф.
Българите били изненадани и Ахтопол, Созопол, Скафида и Анхиало падат за броени дни. Заловените пленници учудено питали Амедей каква е причината да завзема и руши земите на техния господар цар Иван Александър. Той отговорил, че прави това, „.защото българският император бе заловил неговия първи братовчед, императора на Константинопол." Тогава българите помолили графа да прати някои от тях при царя, за да го убедят да уреди отношенията и да пусне през територията си Йоан V Палеолог. Амедей VІ се съгласил и пратил делегация, но продължил своята експедиция към яката крепост на Несебър, която само преди две години издържала голяма ромейска обсада. Кръстоносците блокирали града по суша и море и подготвили обсадните съоръжения, а също и отскоро навлязлата в Европа артилерия, непозната още на българите.
Рицарите разделили силите си на три части, а споменатите от летописците имена и титли позволяват да се разбере цялата мащабност на експедицията на Зеления граф. В него участвали едни от най-видните френски благородници, което донякъде напомня времената на Четвъртия кръстоносен поход от началото на XIII в. В първата група били благородниците от Басе и Еспаре във френския Север и от Гроле в южната провинция Лангедок. През 1166 г. замъкът в Гроле придобили мощните графове на Тулуза, която била център на разпространение на сродната с богомилството ерес на албигойците. След разгрома им през 1229 г., по клаузите на Парижкия договор граф Раймон VII се отказал от повечето си владения в полза на френския крал. Отбелязаната видна феодална фамилия Грансон от едноименното селище на брега на Невшателското езеро в Западна Швейцария до 1475 г. била васална на Савойския дом.
Основният втори отряд командвал самият Амедей VІ. Според историците именно той през ХІV в. обединил жителите на графство Савоя, като създал обширна държава в подножието на Алпите и в югоизточната част на днешна Франция. За да стори това, графът водел успешна дипломация и умело маневрирал между интересите на двете велики сили – Френското кралство и Свещената Римска империя.
Амедей наследил графската титла на Савоя още на деветгодишна възраст. През 1348 г. вече е възмъжал и поема контрола над графството в свои ръце. Той веднага трябвало да потушава бунтовете на градовете в Пиемонт, а през 1352 г. – и в Швейцария. През 1355 г. Амедей се оженил за Боне дьо Бурбон - балдъзата на дофина (френския престолонаследник – Н. О.) Шарл, който по-късно станал крал на Франция под името Шарл V (1364-1380). Чрез завоевания и закупуване на земи, до 1360 г. Амедей разширил владенията си в западните Алпи, а по-късно анексирал значителни територии от италианската страна на планините.
Във втория ударен отряд пред Несебър били и най-родовитите аристократи, владели територии, съседни на Савойското графство. Там са рицарите на Бургундското графство, управлявано по това време от Филип ІІ Смели, четвърти син на френския крал Жан ІІ Добрия. Прозвището си той получил заради проявената храброст срещу англичаните в битката при Поатие пред 1356 г. Не по-малко влиятелни били господарите на Клермон, графство Оверн, и на графство Женева на брега на едноименното езеро. Последното граничело със Савоя, а също с областта Дофине. В последната през ХІV в. властвали графовете д'Албон, които през 1349 г. я продали на краля на Франция Филип VІ. Оттогава Дофине станала постоянен апанаж на престолонаследниците на кралството, получили именно затова титлата „дофин".
Много интересен е третият отряд, атакувал полуострова по море. Там били генуезките кораби с „много храбри хора от различни земи". Командвал го господарят на Метелия (Митилини) – главен град на остров Лесбос, намиращ се в североизточната част на Егейско море. Със своите 1636 кв. км днес той е третият по големина гръцки остров след Крит и Евия. През ХІV в. Лесбос бил владение на генуезкия авантюрист Франческо І Гатилузи. Потомък на благородна италианска фамилия, той оглавил малка пиратска ескадра и нападал турските кораби. През Гражданската война във Византия помогнал на Йоан V Палеолог да си върне престола. За награда получил като владение остров Лесбос, а за съпруга – Мария, сестрата на императора.
Днес знаем малко за защитниците на Несебър. Отбраната на града се водела от назначения от цар Иван Александър кастрофилак Калоян. Дори савойският хронист признава, че българите се сражавали храбро и защитавали отлично. Нападателите обаче превъзхождали по численост и успели да стигнат до крепостните стени. „Там храбрите рицари опитваха да се изкачат догоре, добрите оръженосци и войници също мъчеха да се катерят, минират, пробият и разрушат стената, за да се сражават и влязат вътре, а генуезките стрелци стреляха с топовете от галерите си към града."
Въпреки смелостта на бранителите, на 21 октомври 1366 г. Несебър бил превзет и разграбен. Рицарите изклали част от жителите, „защото бяха избили много от нападащите християни и защото множество оръженосци и рицари бяха ранени." За коменданти на града назначили благородниците Берлион дьо Форазио и Гийом дьо Шалон. От сметководната книга на Антонио Барбери се разбира, че преди да продължи на север, Зеленият граф конфискувал най-хубавата къща в града за своя резиденция. Но походът далеч не бил свършил и българската съпротива продължавала.
