Законът предвижда специална защита за децата, слепите, хората на преклонна възраст
Голямото мнозинство от пешеходците смятат, че пресичайки на пешеходна пътека, имат безусловно предимство пред автомобилите и двуколесните превозни средства.
Но не стоят така нещата в България, и в повечето държави по света. Хората не се делят на пешеходци и автомобилисти – голямата част от пълнолетните имат и двете качества.
Да започнем с нещо, което е в полза на пешеходците – пешеходни пътеки са не само обозначените като такива, но и продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата. Включително и на T-образните кръстовища. Пешеходците имат еднакви права и върху пътеки тип зебра, и върху такави, обозначена с две пунктирани линии, или само със знак или представляващи продължения на тротоарите и банкетите. Зебрата е само за заостряне на вниманието. Всички тези неща ги има не само в закона, но и в тълкувателно решение на наказателната колегия на ВКС.
Банкетът на пътя е малко неопределено понятие. Това е тази част от пътя – главно извън населените места, която е от дясната страна. Ако банкетът е укрепен, той може да е отделен с маркирана бяла линия, а може да е сложена и някакъв друг вид настилка или трева. Ако банкетът не е укрепен – може да е от земя или трева. Има ли банкет – там трябва да се движат пешеходците.
Но има още нещо, което е много важно – каращите колела и тротинетки нямат никакво предимство, когато преминават върху пешеходни пътеки. Напротив – в такива случаи те са в грубо нарушение, защото са пътни превозни средства, а не пешеходци. Освен в случаите, когато ходят пеша и бутат колелото или тротинетката.
Законът въвежда няколко важни задължения на пешеходците, когато преминават през пешеходни пътеки:
- преди да навлязат на платното за движение, да спрат, да се огледат наляво и надясно и да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Съвсем не всички пешеходци го правят;
- да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без необходимост на платното за движение;
- да не преминават през ограждения;
- да не използват мобилен телефон или друго мобилно устройство за комуникация или друго средство, отклоняващо вниманието им - нещо, което пешеходците масово правят;
- да не навлизат внезапно на платното за движение. Това също се прави масово от пешеходците;
- да не пресичат платното за движение при ограничена видимост, освен ако са убедени, че няма превозни средства в опасна близост. В този случай водачит са задължени да карат с такава скорост, че да могат да дадат предимство на пресичащите пешеходци. Ограничената видимост може да е по всякакви причини – спрени превозни средства и предмети, закриващи видимостта към тротоара и част от пешеходната пътека, гъста мъгла и др.
Според Върховния касационен съд водачът е длъжен да осигури предимство:
- или ако пешеходецът е застанал на банкет или тротоар пред пешеходната пътека;
- или едва от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека, дори и от предходното му поведение да е ставало напълно ясно, че има намерение да премине през нея. Предходното поведение не включва заставането на тротоар или банкет пред пътеката, когато пешеходецът вече има предимство.
Според закона пешеходецът може (но не е длъжен) да вдигне ръка нагоре или напред, когато иска да пресече по пешеходна пътека. В този случай водачът е задължен да спре и да го пропусне, освен ако рязкото спиране не създава опасност за движението. Ако пешеходецът стои пред пътеката и вдигне ръка, когато превозното средство е на достатъчно разстояние и го вижда –водачът е длъжен да спре и да пропусне пешеходеца.
Законът предвижда специална защита на определена категория пешеходци – децата и хората с увреждания и по-специално слепи, които се движат с бял бастун, също - престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека е всеобхватна. Тоест те имат предимство и без да са спазили изискванията за останалите пешеходци. Даже да са пресекли внезапно пешеходната пътека. В тези случаи според съда, ако се стигне до произшествие, водачът не може да претендира, че има съпричиняване от детето или от увредения или престарял човек. Човекът на преклонна възраст има специфична походка, по-дребни стъпки, не се оглежда, по-бавен е. Изводът за водачите е ясен – има ли пешеходна пътека, движението трябва да е със скорост, позволяваща да се спре при внезапно пресякло дете, увреден или престарял човек.
Съответно съобразената с пътните условия скорост трябва да гарантира спиране и при внезапно преминаване на пешеходеца, и при лоша видимост. Което означава, че ако водач блъсне пешеходец на пътека, той винаги е виновен. И отговорността е сериозно завишена – все едно че водачът е бил пиян.
А ако пешеходецът е нарушил правилата за движение – има съпричиняване, което се отразява съществено на административната или наказателната, а и на имуществената отговорност на водача. Съдът често е приемал, че при нарушения на пешеходеца съпричиняването е даже две трети по вина на пешеходеца, дори водачът да се е движил със скорост над разрешената от закона. Съдът приема, че когато превозното средство се движи с по-висока от разрешената скорост, това винаги е несъобразена скорост с произтичащата от това отговорност.
Когато колоездач или водач на тротинетка блъсне пешеходец на пътека, отговорността е същата като на водач на автомобил или мотор.
Има държави, чието законодателство прави преминаването на пешеходците на пешеходните пътеки в съществена степен безусловно. В някои щати – например Калифорния – на всички нерегулирани кръстовища и на двата пресичащи се пътя има знак Stop. Което означава, че превозното средство (вкл. колело или тротинетка) така или иначе спира. И ако има пешеходци – те могат спокойно да минат. Това не е лошо решение, би предпазило превозните средства и от много сблъсъци, често опасни и за околните пешеходци. Поставянето на знаците не пречи на предимството на дясностоящия да премине пръв.
