По празниците прочетох "The Technological Republic" (Технологичната република) - отбелязва Деница Сачева в свой пост във фейсбук.
"Книга, излязла през 2024 г., в много напрегнат момент за света, технологиите и демокрациите - отбелязва още Сачева. - Авторът е Александър Карп – съосновател и CEO на Palantir. Философ по образование, човек от „дълбокия" технологичен сектор, който работи пряко с държави, институции и системи за национална сигурност. Не е инфлуенсър от Силициевата долина. Мисли в категории: власт, държава, отговорност и бъдеще.
Карп твърди, че в миналото инженерите и учени работеха за решаването на големи, общонационални и цивилизационни задачи (напр. Втората световна война, космоса). Днес големите технологични компании са се „успали" в комфортни, потребителски приложения и комерсиални игри.
Книгата критикува културата на „леко мислене" и отказа от големи цели (особено в технологиите), което според автора е довело до остър дефицит на амбиция, смисъл и стратегическа мисъл.
С идването на изкуствения интелект Карп вижда нова надпревара за власт, където Западът трябва да използва технологии, които защитават демократични ценности, а не само да създават следващото приложение за лайкове.
Това е призив за „сериозна" технология, която решава реални общонационални и глобални проблеми, а не просто забавни или удобни джаджи. И визия за Западния свят, който трябва да се върне към амбициозни цели или да рискува да загуби лидерството си.
Основните тези накратко са:
Технологиите са власт. Неутрална технология няма. Въпросът е в чии ръце е и в чия полза работи.
Силициевата долина е избягала от отговорност. Вместо да решава големи обществени проблеми, прави удобства, лайкове и реклами.
Исторически най-големите пробиви идват от партньорство държава + учени + индустрия.
AI е новото бойно поле. Който контролира AI, контролира икономика, сигурност и влияние.
Ценностите са част от архитектурата на софтуера. Ако не ги вградиш, някой друг ще вгради своите.
Инженерите трябва да имат морална смелост. „Аз само пиша код" вече не минава.
Най-опасното нещо е апатията. Не злото, а безразличието на умните хора.
Какво означава това за България?
Нашата диагноза е, че ние:
имаме данни, но не ги използваме
имаме кадри, но ги губим
имаме стратегии, но нямаме изпълнение
мислим предизборно, не стратегически
Рисковете пред нас са, че ако не действаме, ще купуваме чужди AI решения без суверенитет. Ще регулираме технологии, които не разбираме, и ще сме пазар, а не играч.
А имаме златна възможност! България може да бъде малка, гъвкава и умна - регионален хъб за GovTech и SocTech (правителствени и социални технологии) и пример как демокрация използва технологии в полза на хората. Час по-скоро държавата трябва да започне да използва технологиите целенасочено, смело и със смисъл. С данъчни стимули за иновации и R&D. С държавно-частни фондове за високорискови инвестиции. С мерки за развитието на капиталовия пазар и фондовата борса, за да се осигурят алтернативни пари на държавните субсидии и европейските фондове.
Хората трябва да са нашата валута. Политиката ни за изграждане на STEM и дигитални умения от най-ранна възраст трябва да продължи и да се надгради от програми за преквалификация в AI, Data, киберсигурност. Трябва да създадем работеща и ефективна политика за връщане на таланти в страната.
Държавата трябва да бъде стратегически клиент за технологии, за да даде възможности за реалното им развитие. Да поръчва технологични решения, а не просто да регулира. Това би включвало обществени поръчки за иновативни български решения, sandbox режими за AI, финтех, GovTech, SocTech, активно участие в европейски и трансатлантически tech инициативи и износ на технологии. А не само на труд.
Има остър дефицит от държавни поръчки за AI решения в здравеопазване (диагностика, листи на чакащи), социални услуги (таргетиране на помощи, измами), пазара на труда (преквалификация, напасване на търсене и предлагане работници и работни места) и много други. Държавата трябва да използва AI за ранни предупреждения (кризи, пазари, миграция), за анализ на зависимости и рискове и защита на критична инфраструктура. Държавата трябва да спре да бъде най-лошият клиент и да се превърне в най-умният."
