- ДПС-Ново начало внесе предложения за мерки, които Гърция въведе успешно за стоки от първа необходимост още през 2023 г. При стартирането им властите там подчертаха, че „печалбата е позволена, печалбарството - не".
- Българските текстове предвиждат Министерският съвет да приеме списък с базисни храни като брашно, хляб, мляко, месо, яйца, риба, захар и основни зеленчуци и плодове, които да влизат в т.нар. „кошница на домакинството". При тях максималната надценка да е не повече от 20%, при това за цяла
Може ли закон с таван на надценките да пребори спекулата при храните? От ДПС-Ново начало са убедени, че може, след като внесоха мерки срещу огромни надценки на стоки, които стреснаха потребителите преди и след въвеждане на еврото.
Критици твърдят, че държавно регулиран таван на надценките противоречи на пазарните правила и евронормите, но от партията на Делян Пеевски са предложили мерки, които практиката в Гърция е доказала, че са ефективни и работят.
"Млякото в България е по-скъпо, отколкото в Германия, Франция и Испания". „Една трета от стоките в България са с по-високи цени в сравнение с Румъния, Хърватия, Испания, Франция, Германия и Нидерландия". „Шефът на КЗК: Надценката при основните храни във веригите е между 50 и 100%".
Това са заглавия в България през 2025 г., които още тогава показаха , че има нещо сгрешено или нередно в пазара у нас.
Феномен, при който страната ни хем е на опашката по доходи на населението, хем гражданите й, оставят повече пари в магазините, за храна, в сравнение с по-испанците и германците, които получават по-високи заплати.
Според експерти, това се дължи на свръхвисоки надценки, които помпат в пъти стойността на храните от производителя до щандовете в магазина. Галопирането се засили в месеците преди ефективното ни влизане в еврозоната от 1 януари 2026 г. и видимо беше затегнат контролът от регулаторните органи срещу необоснована спекула. Това, обаче, явно не беше достатъчно, защото цените на голяма част от базовите стоки в българските магазини продължават да са по-високи отколкото в други страни-членки на ЕС.
Още в средата на миналата година започна дискусия дали може освен засилване на контрола да се приеме и превантивен механизъм чрез конкретни законодателни мерки, който да възпира недобросъвестните търговци да трупат свръхпечалба, слагайки завишени надценки.
При този обществен дебат, икономисти се противопоставиха на въвеждането на подобен механизъм с мотива, че в една пазарна икономика ролята на държавата е само контролна и не може да се намесва с превантивни регулационни мерки. Мнение, което – при някои случаи гласно, при други – негласно, се споделя и от мнозинството парламентарно представени партии. Затова дебатът попадна в кръг на взаимни нападки между управляващи и опозиция кой е отговорен за галопа на цените, без да се предприемат реални мерки, които да сложат таван на търговците, решили да печелят на гърба на клиентите си.
На 7 януари депутатите на ДПС-Ново начало внесоха в деловодството на Народното събрание законопроект за максимална търговска надценка на основните стоки от потребителската кошница.
Неговата цел, както обясняват вносителите от парламентарната група ма Делян Пеевски, е да подкрепи и защити обществото срещу необосновано повишаване на цените на основните стоки. В частност – социално уязвимите групи – пенсионери, семейства с деца и домакинства с ниски доходи, при които разходите за храна надхвърлят 50% от месечните доходи и огромните надценки всъщност ги хвърлят на ръба на оцеляването.
Какво предвижда законопроектът?
В него са залегнали две базисни мерки, които според експерти имат реалната възможност да предотвратят вихрещата се спекула. Текстовете предвиждат Министерският съвет да приеме списък с базисни хранителни продукти като брашно, хляб, мляко, месо, яйца, риба, захар и основни зеленчуци и плодове, които да влизат в т.нар. „кошница на домакинството". За тези стоки ще важи правилото максималната им надценка да бъде в размер на не повече от 20%, при това за цялата верига – от производителя или вносителя, през търговеца на едро до търговеца на дребно и крайните потребители. Мярката е временна и засега е предвидено да действа до края на 2026 г., когато обичайно приключва транзитният процес по присъединяване към еврозоната и страничните ефекти, свързани с него.
Каквото е например необоснованото вдигане на цените за потребителите.
В законопроекта има конкретна формула, по която да се изчислява надценката и съответно да се контролира от регулаторните органи – КЗК, НАП и КЗП. Завишени са и предвидените глоби за нарушителите. Така например, търговци, които нарушават забраната за максимален таван на надценката, са застрашени от санкции в размер 2500 до 200 000 евро, в зависимост от годишния им оборот. При това за първо нарушение. При повторно – предвидените глоби са двойни.
Записани са също и превантивни мерки срещу евентуални опити за заобикаляне на разпоредбите. Изрично е забранено да се прави изкуствено разделяне на веригата на доставка от един и същи търговец. Предвидено е и МС да определи минимални количества от въпросните стоки, които да бъдат поддържани от магазините и хранителните вериги пропорционално на среднодневните им обороти, за да имат потребителите постоянен достъп до продуктите от първа необходимост.
Митът „намесата на държавата е забранена"
В мотивите към законопроекта вносителите от ДПС-Ново начало оспорват с конкретни примери мита, че държавата можела само да контролира постфактум, но не и да предотвратява в зародиш традиционния стремеж на търговците за свръхпечалба. „Съществуващата към момента правна рамка не регулира търговските надценки, действа след установяване на нарушенията и не осигурява превантивен механизъм срещу натрупване на прекомерни търговски маржове по веригата на доставка", пишат те, като подчертават също така, че подобна превенция под никаква форма не е забранена от европейските директиви. „В правото на Европейския съюз не съществува забрана за държавна намеса в ценообразуването и се допуска възможността държавите-членки да въвеждат национални регулаторни мерки в областта на цените и търговските практики", посочват вносителите. Като доказателство прилагат примери именно за подобни държавни мерки, предприети вече в редица страни от ЕС като Германия, Гърция, Испания, Румъния, Франция, Хърватия и Унгария.
Защо точно таван от 20%?
В икономическата практика има два принципни подхода при определянето на надценката. Единият предвижда таван за всеки участник по веригата на доставка – съответно до 6% за производителя или вносителя, до 6% за търговеца на едро и до 8% за търговеца на дребно, като общо те не трябва да надвишават 20%. Вторият подход е да се определи максимална надценка по цялата верига в размер на до 20%. Именно така се справиха със спекулата в съседна Гърция, като този механизъм е залегнал и в предложения от ДПС-Ново начало законопроекта. Логиката е, че той е в по-малка степен ограничителен по отношение на конкуренцията и позволява гъвкавост за самите участници по веригата. В същото време размерът от 20% обща надценка е икономически обоснована норма на печалба, приета като такава в ЕС.
Текстовете предвиждат също търговците да поддържат минимални наличности от стоките, които ще бъдат включени в т.нар. „кошница на домакинството". Позволена им е обаче гъвкавост, защото в кошницата, чийто обхват ще трябва да бъде определен от МС, се включва само по един вид стока от група продукти. Така например, в нея ще попаднат по един вид бяло брашно и хляб и по един вид макаронени изделия, колбаси и т.н. Това от една страна защитава потребителите от уязвимите социални групи, а от друга – предотвратява едно от основните съмнения спрямо въвеждането на мерките. А именно, че може да се предизвика дефицит и изчезване на основни продукти. В същото време се дава свобода и на търговците, защото те няма да са ограничени при ценообразуването на останалите продукти, които продават.
Регламентите на ЕС и гръцкият модел
Още през есента на миналата година от ДПС-Ново начало обявиха, че са стартирали разговори с потребители, събират информация от регулаторните органи и проучват примера на останалите държави-членки на ЕС, за да подготвят пакет от мерки, които да защитят интересите на гражданите. От парламентарната група на ДПС потвърдиха, че законопроектът е резултат от тези им усилия. Анализът им е показал, че слагането на таван на надценката не противоречи нито на регламентите на ЕС, нито на основните пазарни механизми. „В правото на Европейския съюз не съществува забрана за държавна намеса в ценообразуването. Съвместим е с правилата за държавните помощи, защото такава не се предоставя. Съответства и на принципа на субсидиарност, тъй като предложението е с ясно изразено национално и социално измерение, което не е решено на ниво ЕС и попада в компетентността на държавите-членки. При изготвянето на законопроекта са анализирани добрите практики на други държави-членки, като предложеният български модел е подобен на този, действащ в Гърция", посочиха депутати от парламентарната група на Делям Пеевски.
Гърция въведе мерки срещу спекулата при стоките от първа необходимост още през 2023 г. и се счита за един от най-успешните примери за справяне с проблема. При стартирането им властите там подчертаха, че „печалбата е позволена, печалбарството - не".
Именно предотвратяване на печалбарството на гърба на потребителите изглежда е и основната движеща сила за инициативата парламентът да приеме закон срещу спекулата. От партията на Пеевски от месеци дават идеи, с които да се спре скокът на цените, като през лятото на 2025 г., когато се появиха първите признаци на безконтролното им нарастване, лидерът на ДПС настоя правителството да направи т.нар. „магазини за хората" – обекти, в които да се предлагат български стоки с максимална надценка в размер на 10% спрямо производствената цена. Първоначално кабинетът застана зад идеята, но нейната реализация се забави с месеци и първите обекти се появиха в средата на декември. При това само в една област и като щандове в отделни магазини.
На 15 декември, в магазин в Куклен (Пловдив-област) отвори първият подобен обект, чиято стока беше разграбена за минути от редящи се от ранни зори клиенти.
Сега законопроектът, внесен от ДПС-Ново начало, има амбицията да покаже нуждата от държавна намеса, но дали ще бъде приет предстои да се види, особено на фона на факта, че държавата ни е изправена пред нови предсрочни парламентарни избори през пролетта и не е ясно колко дълъг ще е животът на настоящото Народно събрание.
Внесените текстове най-малкото ще предизвикат така нужната от месеци парламентарна дискусия как да бъдат защитени потребителите.
