Прекъсната е връзката между поколенията
Известният политолог Иван Кръстев говори в четвъртък на конференция на Институт “Отворено общество” - София, посветена на 35-годишнината му. Тя бе за предизвикателствата и възможностите пред развитието на българското общество през следващото десетилетие в един все по-непредвидим свят.
Досега знаехме каква е посоката (в която се променя светът - б.р.), но не и каква е скоростта. Сега знаем каква е скоростта, но не знаем каква е посоката. Скоростта ще бъде много бърза, каза политологът.
Той припомни че първото социологическо проучване, което Центърът за изследване на демокрацията направи в началото на 1990 г., твърдеше, че около 80% от българите са готови да жертват живота си за социализма. През април 1990 г. половината от българите искаха забрана на комунистическата партия. Лесно е да се каже, че първия път са излъгали, а втория път са казали истината. Но според мен много от тях са казали истината и двата пъти. Просто между януари и април за политическа и революционна промяна е много дълго време, коментира Иван Кръстев.
Независимо какво мислим за последните 35 г. - колко добре или лошо са се развили, едно от нещата, които знаехме,
е не какво ще се случи, а какво не може да се случи. Това
вече не е така
Много неща, които сме мислили, че не могат да се случат, всъщност могат да се случат и за добро, и за лошо.
Ние имаме усещането, че голямата промяна в либерална посока в Източна Европа с падането на Берлинската стена е единственото важно през 1989 г. Но ако вие сте човек, който е посрещнал 1989-а в Кабул и сте радикален ислямист, за вас това е голямото време на радикалния ислям, защото талибаните побеждават една от суперсилите в Студената война.
Според политолога от днешна гледна точка случилото се на площад “Тянанмън” в Китай може да се окаже по-важно от падането на Берлинската стена.
1989 г. година в Косово изглежда по един начин, а в Южна Африка - по друг. Казвам го, защото една от грешките, които може да направим сега, е да се вторачим единствено в това, което се случи в САЩ или в Европа, посочи Иван Кръстев.
Има нещо, което е общо в Европа - голямо недоволство. Много от
хората, които по телевизията са гледали българските
протести,
не са знаели имената на българските политици, но биха излезли на площадите в своите страни при своите правителства.
Промяната ще бъде голяма. Но ако вярваме, че знаем каква е посоката на промяната, ще направим грешка, която направихме тогава, когато мислихме, че знаем как ще изглежда бъдещето. Бъдещето ще зависи от много такива малки картинки, които правят голямата картина.
От една страна, имаме цялото това много бързо развитие, ускорение. И започва да се появява много силно критично мислене поне в три сфери. Това са технологиите, демографията и климатът, поясни политологът. Според него те са нашата голяма надежда и страх.
Важно в политически план е
прекъснатата връзка между поколенията
Краят на историята, говорейки за Фукуяма, се случи в смисъл, че никой не се интересува от историята.
Много е трудно на едно поколение да разкаже на следващото собствения си опит. Хората много по-активно в момента комуникират в рамките на собственото си поколение. За родените през 1965-а например, когато се връщат вкъщи и там са баба им и дядо им, трябва да говорят с тях, защото нямат телефон, с който може да комуникират през цялото време със съучениците си.
По съвсем друг начин изглежда светът, когато имате изключително интензивно общуване, и то в рамките на едно и също поколение.
Всичко това ще промени политиката. Едно изследване на Европейския съвет за външна политика показва колко различно се вижда светът. Индийците и китайците са изключително оптимистични. Мислят, че светът ще бъде по-добър за тях, че тяхната страна върви нагоре. В почти всички страни смятат, че следващите 10 г. Китай ще изпревари САЩ, това мисли и мнозинството в Съединените щати. Най-тежко е обаче за страни, които са били много силно облагодетелствани в един преден период. В Европа е така и ние започваме да виждаме само това, което губим.
Дали е възможно това да се промени? Част от страните, които имат усещане, че историята е на тяхната страна, изведнъж могат да се окажат губещи.
Но за мен най-голямата задача е в институциите, с които сме свикнали да мислим, включително самата идея за критично мислещия човек. Повечето от технологиите не се опитват да променят вашата гледна точка, но не ви разрешават да се промените. Ако обичате да четете книги за животни например, Amazon непрекъснато ще ви предлага такива. И трудно ще преминете към книги за растения.
Как хората успяват да променят мнението си по една или друга тема - това ми се вижда ключово важно. Защото в крайна сметка, ако има някакъв паметник на демокрацията, той би трябвало да е на човек, който е готов да смени мнението си вследствие на рационален аргумент. А този паметник в момента изглежда трудно да бъде завършен.
Песимизмът на европейците впрочем може да бъде променен и от това как се развива войната в Украйна. Въпросът е как ще дефинирате този по-позитивен край.
От една страна, голяма част от европейците започват да се притесняват, че войната е реалност в Европа. Нещо, което абсолютно не съществуваше.
Това е нова реалност. Едно от нещата, които рязко се променят, е разпространението на ядрени технологии. И в следващите 10 г. броят на ядрените държави в света ще бъде рязко увеличен.
Вариант, при който Европа изведнъж ще има усещането, че е спечелила тази война, ми изглежда в този момент труден.
Нещо повече - промяната в позициите на САЩ по отношение на Европа, отразена и в доктрината за национална сигурност, е радикална. Тя също може да се промени, но за европейците това е промяна на света, в който живеят.
Все едно някой ти е сменил картите, през които мислиш. Един от въпросите, който винаги се задава, е дали след пет или 10 г. европейците ще купуват руски енергийни ресурси. Въпросът е, ако ги купуваш, ще го правиш ли от американски компании. За мен радикалната промяна идва не когато се получи отговорът, а когато въпросът се променя.
(Със съкращения, заглавията са на редакцията)
