Политическите маневри около Украйна на моменти са хаотични
Към този момент войната в Украйна върви с пълна пара и няма никакви признаци за деескалация на самия фронт. Русия продължава с удари по западната част на страната, а Украйна - с удари дълбоко в Руската федерация.
Политическите маневри обаче са далеч по-динамични и на моменти хаотични. В медийното пространство излезе нещо, представено като план за мир, но по-скоро
прилича на чернова, която да положи основи за разговор
Много се каза и изписа по повод на този документ (ако можем да го наречем така). Според едни е нескопосан руски превод, според други - план на Тръмп, с който да си осигури изгода от евентуален мир, а според трети било подход за определяне на крайните позиции на двете страни.
Ще си позволя да не се съглася с последното предположение, защото крайните позиции на Русия и Украйна са известни вече не само за преговарящите дипломати, но и за широката публика. Независимо от целта и произхода на документа (за чието авторство претендира САЩ), проблемите с него са няколко.
Голямата изненада по-скоро идва оттам в какъв момент излезе. Ще припомня, че трябваше да има среща между САЩ и Русия на високо ниво, която беше отменена, а последва и пакет от икономически санкции. След това Украйна получи разрешение за удари дълбоко зад фронтовата линия, с което започнаха да се атакуват руски рафинерии и депа. Реално от 2014 г. досега руската икономика не е била под такъв натиск, а там дори се стигна до “конфискация” на предприятия, повишаване на данъци и се наблюдават сериозни дефицити.
Вторият казус е, че на практика този документ включва почти всички искания на едната страна, но нищо от това, за което настоява другата. И това е успех за руската дипломация, защото категоричен отказ на Украйна би означавал налагане на руската теза, че Украйна иска да воюва, значи и загуба на САЩ като партньор. Разбира се, Украйна си дава сметка за това и ще тръгне в по-логичната посока - да преговаря за корекции в плана.
Успехът на руската дипломация в случая се изразява и в това, че са убедили САЩ, че трябва да гледат на Русия
като на потенциален бизнес партньор,
а не като на враг. Тръмп определено има афинитет към подобен подход.
Третият проблем е за Европа. Реално тя остана изолирана от целия този процес. Това е икономически и политически шамар, който поставя нас в неизгодна позиция. На нашия континент обаче вървят и други процеси, които показват, че европейските лидери са се събудили. Започна увеличаване на отбранителните способности, което, макар и закъсняло действие, е необходимо и е един от стълбовете за това Европа да се върне на международната сцена като фактор.
Не бива да забравяме, че войната в Украйна започна през 2014 г., а през 2022 година започна пълномащабен конфликт, който дни преди да се случи заявих, че би бил дълъг и много кръвопролитен. От тази ескалация скоро бележим четири години, ако не се намери решение в близките дни или месеци. За целия този период Русия не успя с военни действия да завземе изцяло Луганска и Донецка област, а този план предлага те да влязат в състава на Руската федерация без бой. Там има точки, които са изключително критични за украинската отбрана. Другата точка е в синхрон с мотивите на Русия за пълномащабния конфликт - неразширяване на НАТО и ограничение за Украйна да се присъедини към отбранителния съюз. Липсва единственото, за което Зеленски говори непрестанно - гаранции за сигурността на Украйна. Точките на този етап звучат пожелателно, включват ангажименти на Европа (без да е била част от договарянето), намаляване на армията и ограничаване на определен тип въоръжение. Стига и още по-напред - руско образование и руски медии.
В този вид планът изглежда крайно неприемлив, неустойчив и по никакъв начин не предполага, че ще се справи с едно огромно предизвикателство. За 11 години бяха водени политики, придружени с информационни кампании, които имаха своите цели. Руската трябваше да оправдае действията в Крим, Донецк и Луганск, а след това и пълномащабното нахлуване, а Украйна трябваше да изгради съзнание, което да отговори на заплахите и да набере достатъчно подкрепа и желаещи да се включат в отбраната на страната. Дори хипотетично да приемем, че се намери формула за мир, никой не може с магическа пръчка да промени настроенията на населението от двете страни на бъдещата граница. Хората с разрушено имущество, разбити планове, загубили своите мъже, братя и бащи, прекарали студени вечери под земята, озвучени от воя на сирени, не могат да бъдат “програмирани” изведнъж
да приемат своя враг за нормален съсед
Другата маса от мъже, които са прекарали дълги месеци, а някои и години по окопите, където отнемането на живот е основна дейност в ежедневието, трябва по някакъв начин да бъдат интегрирани обратно в това, което сме приели за нормален житейски цикъл.
Остава и още едно предизвикателство. Украйна дори преди 2014 г. имаше огромен проблем с корупцията. По време на война корупцията често процъфтява, а това играе двойна роля - веднъж подкопава доверието на гражданите във властта, а втори път подкопава доверието на международните партньори.
Има и трети непряк ефект - загуба на подкрепа сред обществата на партньорските държави. И това е нормално, защото, ако трябва да симплифицираме - никой не желае неговите пари да отидат за забогатяването на корумпирани политици в друга държава.
Наложи се Зеленски да предприеме действия покрай последните скандали, като дори трябваше
да се раздели с дясната си ръка – Андрий Ермак
Дали е виновен, или не, не можем да кажем, но е факт, че цялата акция беше изключително странна. Стана ясно, че той ще напусне своя пост малко след обиск, а след това стана ясно, че няма да му бъдат повдигнати обвинения. Цялата акция придобива политически привкус ако проследим развитието ѝ. В медиите дори се спекулира, че това се случва под натиск от САЩ.
Корупцията в Украйна е огромен проблем от години, а войната сама по себе си не може да я спре, дори напротив. И винаги ще бъде потенциален инструмент за политически натиск, включително и отвън.
Мирният план, дори да бъде променен, е много вероятно да бъде политически удар за управляващите в Украйна и персонално за Володимир Зеленски. Отстъпки Украйна ще трябва да направи, това е ясно още от първият ден, в който се говори за мир. Въпросът е какви биха били те и дали обществото би ги приело сравнително леко, или биха се трансформирали в сваляне на доверието от Зеленски. Тежките компромиси са рецепта и за по-лесна бъдеща ескалация.
Големият разговор, който следва да бъде проведен, е дали теориите на международните отношения, които сме приели, не са дистанцирани от съвременните реалности. Международните институции, които струват милиарди всяка година, не се справят очевидно с основната си цел - осигуряването на мир. Международното право само по себе си изглежда като шега. Нека припомним, че Украйна сключи договор, с който предаде ядрените си глави, а в замяна имаше държави - гаранти за териториалната ѝ цялост. А днес виждаме готовност от САЩ да признаят Крим, Донецк и Луганск за руски.
Единственото, което Русия не може да постигне, е т.нар. денацификация. Ако се абстрахираме от пропагандните лозунги, тя разглежда като нацизъм украинската национална самостоятелна идентичност. Случва се точно обратното – украинската идентичност се затвърди в съзнанието на населението, дори и сред онези негови части, които преди това не са се вълнували толкова активно. За това помага изключително активно наличието на
ясно дефиниран общ враг,
както и консенсусът относно политическата посока, която може да върви във всички посоки, но не и на изток. И всичко това е закрепено с много материални загуби, но и по-важното – с много кръв.
Дали този разговор, който беше провокиран от оповестения в медиите план, а след това доведе до преговори по него, ще се превърне в реално споразумение за мир, на този етап не можем да кажем, но реалностите са такива, че по военния фронт няма деескалация.
Има две хипотези, изказвани по различен начин и приписвани на различни политици от миналото. Едната е, че лошият мир е предвестник за още по-жестока война. Другата е, че мирът винаги е по-добър от всяка война. Струва ми се, че историята, особено европейската, съдържа в себе си повече примери за първата хипотеза.
