До края на втория мандат на президента Румен Радев остават 12 месеца. Той е президент от 108 месеца или от 3 285 дни, като през всички тях тренираше за последваща партийна политическа кариера. Имаше и има поведение на опозиционен партиен лидер. Официално той ще стартира своята партийна кариера в началото на 2027 година. Но, ако продължи да я "кара през просото", може да стори това и малко по-рано.
Голямо зло сториха на България онези нашенци, които гласуваха за него през 2016 и 2021 година. Вече девет години те ни дължат извинение. Де юре те бяха привърженици на различни партии, но де факто напомпаха партийните амбиции и стремеж към изпълнителната власт на бившия военен пилот. И самочувствието му политна. В един момент той дори започна да се подиграва на техните любими политици наричайки ги "шарлатани". Но те нямаха вид на обидени. Кефеха се. И нито веднъж не му поискаха импийчмънт.
Истината е, че през 2016 и 2021 година по-голямата част от българите не избраха националното обединение, а гласуваха за националното разединение. Така ще ги запомни историята.
След края на своя мандат, т.е. след само 365 дни, Румен Радев ще се включи със своята партия в българската политика. Отсега е ясно, че тя ще бъде поредният прокремълски проект в нея и с мерак да попадне при следващите избори в парламента. Затова и за този все още нероден Петко всякакви улични протести и шантави пърформанси са добре дошли. Те му проправят пътя, обслужват го и активно работят той да стане важен фактор в българската политика. По сходен начин протестната вълна през 2020-2021 година превърна незабележимата извънпарламентарна партия Възраждане в трета парламентарна сила. И тя, както впрочем ще се случи и с партията Нероден Петко, стана политически фактор добре приет в Москва. Така че единственото, което днешните протестъри ще свършат, е да осигурят парламентарен мандат на бъдещата партия на Румен Радев. Прогнозата ми е, че те ще го инсталират в 52-то Народно събрание.
Предстои демократите у нас да решат поредна политическа задача. И тя е да не допуснат нероден Петко да стане част от бъдещо парламентарно мнозинство и така да стигне да изпълнителната власт. Решението изключва протеста като средство за достигане до властта.
Но кои са днешните партии, които биха се съюзили с бъдещата партия на Румен Радев? Автоматично изключвам ГЕРБ-СДС и ДПС-Ново начало, защото е очевидно, че той е техен противник. Дали БСП ще подаде отново ръка на пенсионирания летец и президент, както го направи преди 9 години? Спорно е, но е възможно. За ИТН ще бъде голяма излагация, ако реши да се заиграе с Нероден Петко. И тогава остават като най-вероятни другари на новата партия следните днешни опозиционни партии: ПП-ДБ, Възраждане, АПС, МЕЧ и Величие. Коя ли от тях първа ще подаде ръка на новия прокремълски политически проект у нас? Всички те имат основания да го направят и да се коалират следизборно с Нероден Петко. За ПП-ДБ това ще бъде възможност да сбъднат болната си амбиция за отстраняване от управлението на страната на ГЕРБ-СДС, както и да ликвидират влиянието на ДПС-Ново начало. Не се забравя тяхното: "С Вас сме, г-н президент!" и колениченето им пред размахания от него по комунистически юмрук.
Партията Възраждане на този етап възприема Нероден Петко като политически съперник. Но много бързо ще разбере, че раждането на тази партия ще даде и на възрожденците възможност да усилят максимално антиевропейската и прокремълска политическа тенденция в България. Нищо по-различно няма да преследват АПС, МЕЧ и Величие при условие, че попаднат в следващото Народно събрание.
Политическата логика е желязна. Само обединени с Нероден Петко днешните опозиционни партии могат да стигнат до управлението на България. А няма спор, че това е тяхна цел. Всяка от тях ще се наложи да направи компромиси, за да я постигне. Най-големият и равносилен на национално предателство компромис ще се наложи да направят от ПП-ДБ. Ако не го сторят, то днешните управляващи партии ще имат всички шансове да повторят своето управление.
Отсега е ясно, че в българската политика са се оформили вече два политически полюса: проевропейски и прокремълски. В момента управлява проевропейският, а протестира прокремълският. Само либерално-популисткото обединение ПП-ДБ създава измамната илюзия, че е проевропейско. Но пък протестира заедно президента и прокремълските партии. Всичко ще се проясни в момента, в който на пепейци и дебейци ще им се наложи да подадат ръка на бъдещата партия на прокремълския ни президент. Защото те, както твърдят, на проевропейците от ГЕРБ-СДС за нищо на света не биха подали ръка. Затова и избраха да останат в опозиция заедно с партиите Възраждане, МЕЧ, АПС и Величие. Иначе защо да го правят? На тях сега Румен Радев и неговата бъдещата партия са им нужни като "слънцето и въздуха за всяко живо същество". Познато, нали? И много българо-кремълско!
Протестите, които днес, а и в следващите месеци, ще организират привържениците на ПП-ДБ, Румен Радев, Възраждане и останалите опозиционни "сили" ще целят сплотявянето на опозицията и подготовката й за атакуване на властта на парламентарни избори. Преди това те ще пробват да спечелят президентските избори през 2026 г. и местните избори през 2027 година. Представят ли се добре на тях ще бъде повече от ясно, че ще тласнат страната ни в прокремълска посока. За такъв техен успех работят много кадри на бившата Държавна сигурност. Те се подкрепят и от бизнес среди, чийто фамилни корени отвеждат към номенклатурата на бившата комунистическа партия и също Държавна сигурност. В градове като София и Варна те вече постигнаха успех. Но наследниците на бившата БКП и ДС номенклатура искат да си върнат централната изпълнителна власт.
От нас, българите, зависи да не допуснем да се реализира прокремълският план за България. Защото, както гласуваме, така и ще живеем.
(от Фейсбук)