Да се прехласваш по Кюрасао и Шотландия, а да не зачиташ победата над Грузия, е глупост
Националите взеха, че спечелиха последния си мач от световните квалификации. И изненадаха целокупния български запалянко, седнал удобно на дивана и напълно готов да изригне в социалните мрежи.
Но... Тесла. Тия грузинци объркаха всичко. Смотаняци със
смотаняци
За какво ми играят по отбори като “Ливърпул”, “Пари Сен Жермен” и прочее, след като една банда с бивши и настоящи играчи на “Славия” не могат да надвият. Поне да бяха от хегемона “Лудогорец”, ама там са изморени, но и българите им са кът.
Но по стара българска традиция си намерихме какво да плюем и след победата.
Грузинците ни смачкали. Нашите имали невероятен късмет. Абе въобще боклуци, които дръзнаха да спечелят. Остави ги настрани, нека се порадваме на другите.
Заради това всички новини започват с “Най-малката държава се класира на световното”. Става въпрос за остров Кюрасао. И някак си удобно се премълчава, че нито един от националите им не е роден там. А просто си е Нидерландия II. Ама наистина нито един няма при 160 хиляди население. И играят освен в Нидерландия, в Швейцария, Турция. Имат дори и футболист на ПСВ. А треньор им е не кой да е, а Дик Адвокат. И се получава нещо като северномакедонец с български паспорт по произход.
За разлика от тях обаче в Кюрасао явно си тачат предците.
Всъщност
Кюрасао може да покаже единствения път за спасение
на българския футбол. След като намерихме двама играчи до 15 години от английски клубове, доста повече са при по-големите. Там, където се работи правилно, имат диетолози, кондиционни треньори, фитнес треньори и всичко в школите. Лошото е, че и тях ни ги връщат обратно още преди първия професионален договор. Същото може да се каже за националния отбор на Турция, на Косово, на Швейцария и още един куп държави, които са или на световно, или на плейоф.
Други пък се прехласнаха по Шотландия, която се класира за първи път от 28 години на световно след 4:2 над Дания. Без да обърнат внимание на статистиката. Същата, която изтъкват за мача с Грузия. Колко ни били намачкали.
Първото полувреме според статистиката Дания е отправила 10 удара към вратата на Шотландия, а домакините - един-единствен, от който падна гол.
Все пак откакто съществува футболът, се играе на голове, а не на владеене на топката или на точни пасове. Ако не вкарваш, все едно си излязъл с гадже на вечеря, а тя да си тръгва с друг.
След загубата от Турция Филип Кръстев обяви, че националите са плод на държавата. И момчето е напълно право. Явно въздухът в Оксфорд му влияе доста добре. И близостта на университета.
И сега да се спрем на държавата като футболен отбор. С такива играчи като родните политици и Грузия няма да може да победим. Със сигурност.
У нас все още битува мнението, че
когато плюеш противника, това ти носи дивиденти
Никъде по света това не е истина. И колкото по-бързо го разберем, толкова по-бързо ще сме станали отново футболна сила. Или каквато и да е сила по нещо друго. Да станеш от дивана, да отидеш на работа и да дадеш всичко от себе си. Социализмът все още не е напуснал българина. А тогава те ни лъжеха, че ни плащат, а ние ги лъжехме, че им работим. И вярваме в това.
На нашенеца всичко му е криво. Държавата най-вече. А и общината. Той строил три коли пред дома си, ама как така ще му вдигат зоната?
Само у нас може да се види ферари с газова уредба. Щото е изгодно. Гледат да те прецакат на всяка втора крачка, защото така се живее добре.
Най-важното е да осъзнаем, че колкото и да ни е трудно, може да се зарадваме на нещо. Дори на една мижава победа в световните квалификации. Защото, ако не го направим, нищо добро не ни чака. Нито като футбол, нито като нация. Но това едва ли ще стане в близките години. И заради това ще затъваме. Бавно, но сигурно.
