Как младите хора връщат чара на хартиените издания и ги превръщат в тренд
BookTalk е съвременната версия на отдавна забравените и доскоро несъществуващи клубове за четене. Младите хора, голяма част от които са представителите на Gen Z (от англ. Generation Z - поколението Z - б.р.), съживяват тези клубове, но в доста по-модерен вариант. Това е онлайн движение - предимно в ТикТок, където хората споделят впечатления от книги, препоръки и любими цитати. Интересно е, че
тази вълна идва именно от поколение, което е израснало с екрани
Но може би точно заради това се връща към хартиената книга и дълбоките теми вместо безкрайното скролване, шумната дигитална среда и плоското съдържание. По този начин от интимно и самостоятелно преживяване четенето се превръща в социален инструмент за обединяване и сближаване на хората. Парадоксът - в свят, в който съвсем спокойно можеш да получиш резюме от 20 реда за всяка издавана някога книга, младите преоткриват стойността на хартията и я превръщат в колективна ценност. Правят заглавията viral (мигновено популярни - б.р.), а авторите - нови звезди. И със сигурност това звучи нереално, но данните го показват и потвърждават.
Ето какво показват последното изследване и наблюденията за поколенията Z (родени приблизително между 1997 и 2012 г.) по отношение на четенето — и защо има все пак повод за умерен оптимизъм. Според проучването “Как поколението Z и милениалите използват обществените библиотеки и ги интегрират в социалните мрежи”, изготвено от Кати Инман Бърънс и Рейчъл Нурда за Американската библиотечна асоциация, над половината от представителите на Gen Z и милениалите са посетили физическа библиотека през последната година.
Оказва се също, че дори тези, които не се смятат за “читатели”, често четат повече от онези, които се определят като такива.
В друго тяхно изследване за двете поколения и контраста между това какво, как и кога се чете и дали човек се се приема като четящ , се подчертава, че младите променят самото значение на думата “читател”.
Те преминават свободно между формати – хартиени, електронни и аудиокниги и възприемат истории по най-различни начини, включително чрез уебновели, комикси и фанфикшън.
По данни от Световния икономически форум тийнейджърите и младите възрастни може да имат репутацията, че прекарват много време онлайн, но когато става въпрос за книги, 68% от читателите от поколението Z в САЩ предпочитат печатните издания. Тенденцията във Великобритания е още по-категорична - 80% от книгите, закупени от младежите на възраст между 13 и 24 години, са печатни. На същата възрастова група се падат само 14% от продадените електронни книги. През миналата и тази година се забелязва и бум в продажбите на големите книжарници. Той се дължи благодарение и на 30-процентното увеличение в продажбите на белетристика за млади възрастни. Популярната английска верига от книжарници Waterstones също отчита ръст на продажбите през миналата година и в резултат на това отваря 10 нови книжарници в страната.
Поколението Z чете повече от всяко друго,
пише на страницата си Световният икономически форум. 83% от 18-29- годишните в САЩ казват, че четат редовно в сравнение с три четвърти от хората на възраст 30-49 години. Това поколение допринася и за възраждането на издателската дейност, тъй като предпочита книгите да са печатни, а не пикселизирани.
Роля в това възраждане имат дигиталните технологии и социалният феномен #BookTok. Според изследване на Британската асоциация на издателите – “Поколението BookTok: как социалните медии променят четенето на Gen Z”, почти 59% от младите между 16 и 25 години признават, че социалните мрежи са ги накарали да посегнат към книга, която иначе не биха прочели. За тях четенето вече не е самотно занимание, а социално преживяване – част от културата на споделяне и идентичност.
Дори отвъд Запада се наблюдава подобна тенденция – в изследването “Четат ли студентите от поколението Z? Навиците за четене на студентите от Университета в Дака” се установява, че младите в Бангладеш все повече четат по личен избор и че книгата остава символ на статус и културна принадлежност.
А в България? Картината е смесена. Според проучване на “Алфа рисърч” и Обсерваторията за икономика на културата през 2023 г.
около 60% от пълнолетните българи все още четат книги,
а заглавията за деца и тийнейджъри растат многократно за десетилетие. Други източници обаче отчитат, че голям дял хора не са прочели нито една книга през 2024 г., а по европейски сравнения изоставаме по “четивност”. Евростат сочи, че от държавите в ЕС сме на 23-о място по този показател, а след нас са само 3 държави – Италия, Кипър и Румъния. На челните места са Люксембург, Дания и Естония. Причината за слабия резултат у нас не е липса на интерес, а големите различия – има активни общности и растящ процент на четящите при младите, но и големи групи, които не се интересуват и не изпитват потребност от това, повече четат хората с по-високо образование, а по-малко - живеещите в селата.
Електронните книги и аудиокнигите са особено популярни сред онази част от младите, които търсят баланс между учене, пътуване и социален живот. Това е нов тип читателство – мобилно, гъвкаво и адаптирано към съвременния ритъм. Все по-често обаче в метрото, автобуса или в парка можеш да видиш млади хора, които четат книги на хартия.
Gen Z просто пренарежда сцената – комбинира екрана и страницата, уважава личните граници и избира по-смислени офлайн занимания. А ако подхванем Gen Alpha рано – с умно смесване на хартия, екран и критично мислене – има шанс следващото поколение да чете повече и по-стойностна литература не въпреки дигиталното, а заради начина, по който ще намират златната среда.
Така че четенето не изчезва – то просто се променя. Новите поколения не са поколения, които отказват книгата, а поколения, които я преосмислят. За тях текстът може да е в телефона, в слушалките или на хартия – важното е, че те търсят истории и техния смисъл.
