Румъния и България се надпреварват с времето, за да предотвратят спирането на ключовите си петролни рафинерии преди влизането в сила на американските санкции срещу техните руски собственици по-късно този месец.
Решението на Вашингтон да включи „Лукойл" и „Роснефт" в черния списък постави страните от ЕС, в които присъстват двете най-големи руски петролни компании, в затруднение, тъй като те се опитват да предотвратят прекъсвания на доставките на гориво преди санкциите да влязат в сила на 21 ноември.
В петък българските депутати одобриха нов законопроект, който позволява на правителството да назначи управител на гигантската рафинерия в Бургас, собственост на „Лукойл", предоставяйки му широки правомощия да поеме оперативен контрол върху съоръжението, да одобрява продажбата му и дори да го национализира при необходимост. Междувременно страната проучва възможността да поиска изключение от санкциите, пише "Политико".
Румъния – където се намира рафинерията „Петротел" на „Лукойл" – все още не е взела официално решение. Но според високопоставен правителствен източник, пожелал анонимност, Букурещ също обмисля да поиска „отсрочка на санкциите", докато изготвя своя отговор. Национализацията се разглежда като „последна възможност", допълни източникът.
Въпреки това румънският енергиен министър Богдан-Груя Иван заяви, че страната е „оперативно подготвена" за всякакъв сценарий. Планът на правителството ще има за цел да запази „икономическата активност на Румъния, но в същото време да спре финансирането на Руската федерация", допълни той.
Министерството на финансите на САЩ – което трябва да одобри всяка продажба – както и Европейската комисия, отказаха коментар.
Усилията за осигуряване на нови собственици на рафинериите бяха поставени под въпрос, след като базираната в Швейцария търговска компания Gunvor в четвъртък оттегли предложението си да закупи международните активи на „Лукойл", след остър укор от страна на американското министерство на финансите към офертата за продажба.
Новите мерки засягат и други страни от ЕС. Германия получи шестмесечно изключение за своята рафинерия Schwedt, собственост на „Роснефт", която е под държавен контрол от 2022 г. Унгарският премиер Виктор Орбан в петък пътува до Вашингтон с надеждата да осигури отстъпка за вноса на руски петрол по тръбопровод за страната си и съседна Словакия.
Санкциите идват в момент, когато президентът Доналд Тръмп изразява нарастващо раздразнение от липсата на напредък в усилията за постигане на примирие в Украйна. Междувременно ЕС през последните месеци също засили кампанията си за прекратяване на оставащата енергийна зависимост от Москва.
Проблеми с прехода
Технически погледнато, осигуряването на изключения от санкциите или назначаването на държавен управител на рафинериите не би трябвало да е проблем.
Въпреки това, в най-лошия сценарий, при който рафинериите спрат работа, последствията за двете страни биха били съвсем различни.
За България, където руската рафинерия осигурява до 80% от горивните нужди на страната, това би оставило София без доставки „до края на годината", коментира Мартин Владимиров, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.
Румънската рафинерия, от своя страна, осигурява около 20% от горивото в страната, уточнява Ана Отиля Нуцу, енергиен анализатор в тинк танка Expert Forum. Според нея евентуално спиране на производството би довело само до леко повишаване на цените за няколко месеца, докато страната намери заместители чрез внос.
Все пак, добавя тя, спирането може да засегне износа към съседна Молдова. „Ако Молдова пострада сериозно, това ще се превърне в още една огромна пиар възможност за Русия", казва Нуцу.
В петък молдовското правителство предложи да закупи активите на „Лукойл" в страната, включително депо за самолетно гориво, и също поиска отлагане на санкциите от Вашингтон.
Според Михаил Крутихин, съосновател на консултантската компания RusEnergy и експерт по руската енергийна индустрия, рафинериите могат да продължат да работят безопасно, стига бъдещият им собственик да запази настоящия персонал и да наеме допълнителни специалисти.
Трудна продажба
Истинските проблеми обаче идват по-нататък.
На първо място, намирането на купувач няма да е лесно. И двете рафинерии са „добре управлявани", посочва бивш изпълнителен директор на „Лукойл". Но според него ще бъде „трудно" да се намери компания, готова да поеме правните рискове, свързани със санкциите, високите транспортни разходи, застрахователните премии и необходимостта от постоянни инвестиции.
Владимиров оценява стойността на българската рафинерия, която традиционно е била печеливша, на около 1,5 млрд. долара. Според Нуцу обаче румънската „Петротел" е много по-малко привлекателна – с годишен оборот под 40 млн. евро през 2023 г., натрупани дългове и нужда от „много големи инвестиции".
Правни рискове и контрол от ЕС
Допълнителен проблем е възможността за бъдещи арбитражни дела, особено ако правителството поеме контрола над рафинериите. Българските депутати приеха първата версия на законопроекта за поемане на контрола върху бургаската рафинерия само за 30 секунди в петък.
„Тази прибързаност и пълната липса на нормална процедура носят риск от множество сериозни грешки", коментира Ивайло Мирчев, депутат от опозицията Демократична България.
„Сега възнамеряват да дадат на този човек такива извънредни правомощия, че накрая 'Лукойл' ще съди България – и парите ще отидат в Русия", предупреди той.
Българското Министерство на енергетиката отказа коментар.
Според Ана Отиля Нуцу, решението за продажбата на рафинериите трябва да бъде координирано на ниво ЕС, за да се предотврати заобикалянето на американските санкции от страна на „Лукойл".
Съгласен с това е и Жигимантас Вайчюнас, министър на енергетиката на Литва. Според него Европейската комисия трябва да провери потенциалните купувачи преди сделките да бъдат одобрени.
„Европейската комисия има правомощия за наблюдение", заяви той пред "Политико". „В този случай всички възможности трябва да бъдат разгледани."
