Публикация със статистика, свързана с броя на изнасилванията, се разпространява в социалните мрежи и предизвиква бурни реакции. Според нея броят на изнасилванията във Великобритания на 100 000 души е значително по-висок от числата в Испания, Гърция, Германия и останалите държави в Европа. Това обаче е подвеждащо. Тук обясняваме защо.
Проверка на фактите
"Великобритания е столицата на изнасилванията в Европа", пише този потребител в платформата Х. Но твърдението му е подвеждащо.
Данните, според които Обединеното кралство отчита 109 изнасилвания на 100 000 души, идват от World Population Review и използват информация от Службата на ООН за борба срещу наркотиците и престъпността, като специално се обръща внимание на факта, че съпоставката на данните за отделните държави представлява сериозно предизвикателство - поради значителни различия в правните дефиниции, в методите на документиране и в социалния контекст.
"Данните са взети от източник, който специално предупреждава да не се използват за сравнения", казва Таня Серизиер, лекторка по криминология в лондонския университет "Бъркбек".
Данните са точно цитирани от World Population Review към лятото на тази година. Оттогава те са актуализирани до 117 изнасилвания на 100 000 души. Проблемът идва при използването им за сравнение. "Фокусирането единствено върху броя на престъпленията може да е подвеждащо и недостатъчно ясно", отговарят от Евростат на запитване на "Дойче веле". Високият процент в Обединеното кралство отразява по-скоро неговите модели за документиране и правни дефиниции, отколкото действителната разпространеност на този вид престъпления.
Има редица причини, поради които статистическите данни за отделните държави са толкова трудни за сравнение. Например: различните страни имат различни определения за изнасилване. Някои държави имат много конкретни и тесни дефиниции, които изискват доказателства за физическо посегателство, заплаха или принуда. Други държави имат по-широка дефиниция. Великобритания реформира закона си през 2003 г., като постави принципа за изрично съгласие за сексуален контакт в центъра на дефиницията.
Има разлики и в това как тези престъпления се документират и как се докладва за тях. Например груповото изнасилване се отчита в някои държави като едно престъпление, докато в Обединеното кралство се регистрира като множество престъпления - по едно престъпление на всеки извършител. Великобритания използва и т.нар. статистика на входящите данни, при която даден случай се отчита веднага след подаване на сигнал в полицията. Други страни изчакват, докато сигналът бъде официално обработен, а някои дори до приключване на разследването.
Културните различия също са от значение - доверието в съдебната система, нагласите по отношение на изричното съгласие за сексуален акт и, както отбелязва Евростат, "нивото на осведоменост и социално приемане на сексуалното насилие". Всички тези фактори влияят върху решението на жертвата дали да съобщи в полицията за престъплението, от което съответно зависи дали то ще се появи в статистиките.
Затова криминолозите препоръчват различен подход: анкети сред жертвите, в които представителни извадки от обществото да споделят опита си за определен период от време, вместо да се разчита на статистическите данни от полицейските доклади. Европейско проучване със стандартизирани въпроси би било "единственият начин да се определи действителният брой на изнасилванията", казва Марсело Аеби, криминолог от Университета в Лозана. Шведският национален съвет за превенция на престъпността стигна до подобно заключение в доклад от 2020 г.: "Едно добре проведено европейско проучване сред жертвите е по-добър източник на информация".
Фактор ли е миграцията?
"Основният фактор за това? Безконтролната масова имиграция", написа по повод статистиката за изнасилванията британският депутат Рупърт Лоу - лидер на антиимигрантската формация "Възстановете Великобритания". Но какво показва проверката на фактите?
Великобритания и Нидерландия имат почти еднакъв брой жители, които идват от други държави - около 16% към 2022 година. Но графиката, публикувана от Лоу, показва, че в Нидерландия процентът на изнасилвания на 100 000 души е по-малко от една шеста от този в Обединеното кралство. "Няма абсолютно никакви доказателства, че миграцията има ефект върху това", казва Таня Серизиер от лондонския университет "Бъркбек".
Обединеното кралство не публикува данни за националността или етническия произход на извършителите. Проучване на данните за периода 2014-2017 г. обаче показва, че 85% от жертвите са познавали насилника си.
"Искам да видя данни, защото фактите трябва да са на първо място", казва Марсело Аеби от Университета в Лозана. "По тези въпроси има много лобиране - и хора, които знаят от самото начало какво искат да кажат и как да го обяснят. Реториката е много лесна", добавя експертът по криминология.
