Книгата „Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация" прогнозира още през юни страховития сценарий, за който Сам Алтман, Bank of England, Международният валутен фонд и Джей Пи Морган се осмелиха да говорят едва сега
Тези дни в Силициевата долина с нова сила се разгоря тревожният дебат - дали компаниите за изкуствен интелект са надценени, дали не са пред балон и най-страшният въпрос – кога ще е апокалипсисът?
По време на DevDay шефът на OpenAI Сам Алтман изпреварващо направи спринт пред вятъра, предупреждавайки инвеститорите да внимават какви суми влагат в тази технология. След което изплю камъчето – по думите му има части или сфери от AI-сектора, които са балон.
Напрежението расте и заради факта, че вече дори чистачките разбраха, че трябва да влагат в тази технология и стойността на AI-акциите стремглаво се е устремила към небето.
Именно това притеснява иноваторите в Силициевата долина и там вече върви трескава дискусия дали не е в ход прекалено надценяване на книжата? Каква е вероятността индустрията да навлиза в балон? Кога ще достигне моментът, в който той ще се спука, завличайки редица сектори на дъното.
Затова Алтман тези дни в прав текст обясни, че прогнозира, че инвеститорите ще вземат някои лоши решения, които ще осигурят на част от стартъпите луди пари.
Тези дни се появиха и други тревожни предупреждения, че е възможен AI-балон от страна на Bank of England, Международния валутен фонд, а шефът на JP Morgan Джейми Даймън обяви пред BBC, че „нивото на несигурност би трябвало да е по-високо в съзнанието на повечето хора".
Опасенията на Силициевата долина са, че ако акциите на AI-компаниите се устремят към балон, това ще е най-лошото, което изобщо може да им се случи. Причината е, че тогава целият сектор буквално ще бъде потопен под водата за известен период от време, а по време на тази „сеч" много компании няма да оцелеят, тъй като инвеститорите панически ще разпродават книжа.
Същата прогноза бе направена и в книгата „Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация", публикувана от издателска къща „Труд" през юни. В нея детайлно е обяснено защо това е един много вероятен и почти неизбежен сценарий при почти всички подобни иновации, изпреварили с няколко години времето си.
В търсене на отговор какво ще се случи оттук нататък с книгата читателите ще се отправят на едно увлекателно пътуване с машината на времето до далечната 1995 г. По онова време интернетът вече бе зряла технологична среда с потенциал да стане платформа носител на непознати досега цифрови технологии. Те се представяха като кардинална промяна във всички дейности, която ще донесе големи и бързи печалби на тези, които инвестират в тях. Инвестиционните банки, които натрупаха значителна печалба от първичните публични предлагания (IPO), подхранваха спекулациите и насърчаваха инвестициите в стотиците dotcom стартъпи. Големите медии директно се включиха в агитацията и пропагандата под надслов "Купи сега техните акции и ще за богатееш. Ако не купиш, губиш". Банките отпускаха евтини кредити и всячески стимулираха инвестирането в тях. Така само за пет години до 2000 г. Nasdaq Composite се повиши с 400%, а съотношението между цена и печалба стигна главозамайващи нива – 200. Например през 1999 г. акциите на Qualcomm поскъпнаха с 2619%, а на други 12 компании от този калибър – с над 1000%. Тогава всички, които до момента не бяха разбрали за какво става дума – от мениджърите до чистачките, се хвърлиха презглава да купуват акции и на 10 март 2000 г. NASDAQ Composite удари тавана – 5048,62. И точно когато настъпи масовото опиянение от това космическо ниво, на 20 март в Barron's се появи една смущаваща статия. Сама по себе си тя бе своеобразно предупреждение, че интернет компаниите бързо изчерпват парите, заглавието бе: "Изгарят! Предупреждение: интернет компаниите бързо изчерпват парите".
Материалът предсказваше неизбежен фалит на много интернет компании, което изведнъж отрезви хората и те започнаха в спешен порядък да преосмислят инвестициите си. За компании като MicroStrategy не остана друг вариант, освен още същия ден да преизчислят приходите си. Цената на акция, която се бе повишила само за една година до космическите $333, за един ден се сгромоляса с $140, или с 62%. Този слалом в посока надолу отприщи истински ураган, опустошил борсите.
„Акулите" в този момент започват лека-полека да се отървават от инвестициите си, надушвайки фалити, като внимават да не подплашат дребните инвеститори. Федералният резерв нямаше никакъв друг избор, освен да вдигне лихвените проценти, което обърна кривата на доходността на акциите. Накрая Bloomberg публикува статия, в която призова: „Време е най-накрая да обърнем внимание на числата". Книжата първо бавно, а след това стремглаво тръгват надолу и на 14 април 2000 г. Nasdaq Composite завършва с голям червен минус от 25%. До юни dotсom компаниите вече са принудени рязко да свият разходите, а през август 75% от акумулирания в тях капитал вече се е изпарил, т.е. 1,8 трилиона от вложенията сякаш са изтрити с гумичка и от тях не е останала следа. Но месомелачката продължава. През февруари 2002 г. технологичните фирми вече са загубили умопомрачителните $5 трилиона от пазарната си капитализация спрямо пика си на 10 март 2000 г. и в резултат милиони хора се разориха.
10 години по-късно, през 2012 г., интернет се изправи на крака, технологията бе преосмислена и адаптирана да навлезе във всички сфери на живота и привлече милиони потребители. Генерирането на печалби бе неизбежно и днес животът без интернет изглежда абсолютно невъзможен.
Дали и AI ще повтори съдбата му? Тези отговори и много други са част от „Преходът към цифровия век и хибридната цивилизация".
Тя представлява дръзко визионерско пътешествие във времето и своеобразен компас за ориентиране в неясното бъдеще. Книгата е и нещо като пътна карта, наситена с прозренията на учени, които подготвят суперкомпютрите за този нов свят.
"Преход от цифровия век към хибридната цивилизация" очертава рисковите зони и тези научни сфери с предстоящ експоненциален растеж.
От тази гледна точка книгата е за всички, които не искат да се чувстват объркани и безпомощни от сегашния преход.
Неусетно вървим към етап, където хора и интелигентни машини се сливаме, превръщайки се в първата хибридна цивилизация в историята. Как ще съжителстваме с нов вид? Какви ще бъдат последиците от това и как се стигна до тази симбиоза? Книгата разкрива, че целият този процес е бил внимателно планиран от титаните в науката, създали фундаментите на цифровия преход. Мнозина може би ще се изненадат, но неизменна част от него са били и българските учени със своя значим принос в създаването на свръхбързи компютри и трансформирането им във все "по-умни машини".
Книгата може да бъде поръчана от КК „Труд" и от всички онлайн книжарници в страната.
На 30 октомври книгата ще бъде представена в Съюза по автоматика, входът е свободен.
За автора
Петя Минкова е журналист с 30-годишен стаж. До момента има издадени три книги, последната от които е "Хиперсъзнание" в съавторство с психолога Моника Балаян.
От 2012 до 2023 г. е зам. главен редактор на вестник "168 часа", след което той се трансформира в специалния проект "24 часа - 168 истории". От 2018 г. е зам. главен редактор на научнопопулярното списание "Космос". За да подготви статиите си, е работила с едни от най-изявените учени в Европа и САЩ, сред които най-цитираният в света физик проф. Джон Елис, с директора на Суперкомпютърния център в Юлих и един от създателите на най-мощния европейски суперкомпютър JUPITER и на квантовия компютър проф. Томас Липерт; с научния ръководител на европейския Human Brain Project проф. Катрин Амунтс; с десетки учени от ЦЕРН и др.
