Писано е с чувство за хумор, но не е смешно. През 20-те и 30-те години видни западни интелектуалци - Анри Барбюс, Ромен Ролан, Бърнард Шоу - посещават болшевишка - сталинистка Москва и се възхищават на "достиженията" на кръволоците, чийто режим би следвало да е радикално отрицание на всички тези ценности и идеи, които вълнуват прогресивната западна интелигенция. Но, очевидно, интелектуалците не се свенят да стиснат ръцете на облените с реки от кръв сатрапи, нещо по-дълбоко ги свързва под повърхността на пълната несъвместимост. Когато Александър Солженицин издаде "Архипелагът ГУЛАГ" в цитаделата на интелектуалното западно левичарство - в Париж - левите интелектуалци буквално за една нощ се отказаха от своите кумири в Москва и се преориентираха към ... Мао Цзедун в Пекин...
Касапите садисти от Хамас и Ислямска държава хвърлят хомосексуалните хора от покривите на високите сгради - това е наказанието за тяхното "престъпление". Но това не пречи на ЛГБТ+ движения да протестират месеци наред в подкрепа на Хамас. Подчертавам - в подкрепа на Хамас. Защото всеки нормален човек изпитва съчувствие към страданията на палестинците в Газа, но не може да им помогне докато те се намират под абсолютно - и в голяма част от случаите в доброволно - подчинение на Хамас. Тунберг вероятно има сериозни психологически проблеми, но по улиците на Запада има хиляди жени, защитаващи ценностите на свободата в собствените си разбирания за нея, и същевременно ентусиазирано подкрепящи касапите на Хамас.
Кое прави възможно привличането в един политически лагер на тези полярни противоположности. Ще осъзнаят ли някога западните левичари парадокса на своя афинитет към най-ретроградните диктатури? Или може би лявото и дясното са декори на сцената, зад която една мощна сила - радикализмът - сближава и слива несъвместими вселени в общи политически движения.
(От Фейсбук)
